Дуварите на Старо Железаре оживяват с авангардни стенописи

Малкото село Старо Железаре, край Пловдив, за трета поредна година е център на авангардното изкуство през юли.

Идеята за фестивала, който пренася изкуството върху стените на къщите, връщайки ги към нов живот, е на Катажина и Венци Пирянкови. Катажина е полякиня, а Венци българин, преподавател по рисуване в Познан, където има и своя школа. Старо Железаре е селото на неговия род.

"Тази година сме заложили на утопичния и едновременно авангарден проект за създаване на център за съвременност и новаторство в изкуството. Сега, когато селото постепенно изчезва и умира, искаме да дадем импулс за събуждането на нов живот за красиво бъдеще, за неограничен потенциал на селския футуризъм", казва Катажина Пирянкова.

В селото творят около двадесетина млади художници от Артистичния университет в Познан и школата на Венци, но не на лист хартия, а по селските дувари и стени. Тази година редом с новите световни лидери – американския президент Доналд Тръмп и френския му колега Емануел Макрон в компанията на съпругите им, ще бъдат изографисани и хората от Старо Железаре.

На варосаните стени ще бъде отдадена почит и към Леонард Коен и Джордж Майкъл, които вече не са между нас. От българите, своето място ще заемат актьорът Георги Парцалев и естрадната прима Лили Иванова. Редом до тях ще са и незабравимите идоли на полското авангардно изкуство - Катажина Корбо, Владислав Стжемински, Виткаций, казва Венци Пирянков.

По думите му по този начин те откриват изкуството за селската общност и задават въпроси за съвместното функциониране на различните култури и толерантността. Откриваме наново историята на селото, митовете и легендите, благодарение на които събуждаме нейната същност и усещането за собствена стойност, допълва Катажина.

По този начин проектът показва два аспекта - от една страна е вид архив с героите на стареещото село. От друга страна е вид коментар на това, което е актуално, разиграва се в контекста на местната действителност и глобално едновременно, коментират сем. Пирянкови.

Стенописите не се правят просто за да ги има в селото като декорация или орнамент, а като подкрепа и апотеоз на човешката дейност. Именно надеждата и посланията са това, което ги прави пълни и живи. В тях има като че ли някакво обещание за промяна, дори ако тя остане нереализирана, както често става. Надежда за това, че село Старо Железаре, не само че няма да изчезне от картата на България, но и ще се оживи и ще усети още по-голяма известност и благоденствие, повече от колкото за времето на комунизма, когато е пулсирало от живот, когато е имало не 500, а 2500 жители, повече от които млади и деца, имало е училище, детска градина, големи магазини, кино, дори и стадион.

Разположеното край Пловдив село през 1970-те години е било посещавано не само от Тодор Живков, но и от Индира Ганди и Фидел Кастро, връщат се с носталгия по отминалите времена възрастните жители на Старо Железаре. Днес на голяма част от тях децата им и внуците са заминали в чужбина - Лондон, САЩ, Берлин.

За това още през 2014 г., преди да стартира Фестивалът на стенната живопис, организирахме артистично събитие под наслов "Изгубени спомени, намерени мечти", казва Катажина. През следващите години църковната камбанария е преобразена в лондонския Биг Бен, а културният дом в селото в Националната галерия. Ромът Иван се среща с предишния американски президент Барак Обама, баба Стефка с Бриждит Бардо, а баба Велика с кралица Елизабет по дуварите на къщите.

Това е позитивна утопия и вяра, че изкуството може да промени света, оптимистична визия за бъдещето, която толкова много липсва на жителите на селото сега. Това е мечтата за свят без граници, свободен от неравенство, доминация и етноцентризъм, коментира Катажина Пирянкова.

Един от ключовите моменти на тазгодишното изданиe на фестивала, освен стенописите, ще бъде хепънинга на 29 юли, който ще постави акцент на "селския футуризъм". Акцията е под формата на революционна манифестация на изкуството - поход с трансперанти, агитиращи за нов прекрасен свят. Поход, отговарящ на носталгията за времената на авангардното изкуство, давали визия за по-добро бъдеще, изградено върху незаменимата енергия на младите хора, казва Венци Пирянков.

Препратката с авангардното изкуство през тази година не е случайна. През 2017 г. се навършват 100 г. от Великата октомврийската революция, но се честват и сто години на авангардното полско изкуство и първата манифестация на авангардистите, отбелязва Катажина Пирянкова.

Според нея мотивът за полските авангардистите се синхронизира добре с революционните корени на Старо Железаре, с бунтарските гени на героите – млади партизани, изправили се срещу фашистите. Както и с активистите, действали по време на комунистическия период. За това, по образец на дадаистите (бащите на световния авангард) с помощта на абсурди се противопоставяме на безогледната действителност, изразяваме своите артистични постулати, цели и потребности, граничещи с абсурда, коментира сем. Пирянкови.

По време на хепънинга следващата събота ще бъдат издигнати плакати от времето на комунизма трансформирани в нов и актуален контекст. За пример дават "ИСТИНСКИЯТ АВАНГАРД СЕ РАЖДА НА СЕЛО!", "СЕЛОТО Е ИЗВОР НА ПРОГРЕСИВНИ ИДЕИ!", "ВСИЧКИ АРТИСТИ НА СЕЛО!", "ДА ЖИВЕЕ СВЕТОВНОТО СЕЛСКО ИЗКУСТВО – РЕШАВАЩ ФАКТОР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКОТО ОБЩЕСТВО!", "В ГРАДА ЧОВЕК ЕКСПЛОАТИРА ЧОВЕКА, А В СЕЛОТО Е ТОЧНО ОБРАТНО!", "ГРАЖДАНИ! БЪДЕТО ГОТОВИ ЗА СЕЛСКИТЕ АВАНГАРДИСТИ!", "ВСЕКИ ВАКСИНИРАН СЕЛСКИ АРТИСТ – СТЪЛБ В СТРОЕЖА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО!" и т.н.

На 29 юли в Старо Железаре селският авангард се събира, а славата на селото напуска пределите на България. Тази година почетен патрон на фестивала са кметът на Познан, Институтът по Славянска филология "Адам Мицкевич" в Познан и Полският културен институт в София.

Проявата се реализира с подкрепа от кмета на Старо Железаре и вече е в официалната програма на Пловдив – Европейска столица на културата 2019.

Още от Общество

Кой според вас стои зад решението за отстраняване на Силвия Великова?