Два пъти доживот за Карлос Чакала

Един от най-известните терористи в света е осъден на втора доживотна присъда. Левият екстремист Илич Рамирес Санчес, който е с доживотна присъда от френския съд още от 1997г., сега е признат за виновен за организирането на четири терористични акта, взели 11 жертви.

Във Франция в петък приключи вторият съдебен процес по углавното дело на венецуелския терорист Илич Рамирес Санчес. Левият радикал, който вече навърши 62 години, е осъден на доживотно лишаване от свобода, съобщи Associated Press. Терористът, известен като Карлос Чакала, е признат за виновен в организирането на 4 терористични акта през осемдесетте години на територията на Франция.

Жертвите на терористичните актове са 11, а още около 150 човека са ранени.

Първият терористичен акт е на 29 март 1982 г. във влака "Капитол”, пътуващ от южния френски град Тулуза към Париж. Разбирайки за ареста на двама свои съучастници, Чакала праща писмо на френския политик Гастон Дефе, в което моли те да бъдат освободени. Завършва писмото с думите: "Надяваме се, че това ще приключи бързо и с щастлив край".

Решавайки, че Дефе е нарушил споразумението, Санчес предприема активни действия. Най-напред на 15 март избухва бомба във френския културен център в Бейрут,а след 4 дни – във влака "Капитол". Жертвите са петима пътници, а 30 са ранени.

След това Карлос организира още три терористични акта на територията на Франция. През април 1982 г. избухва бомба в парижкото издателство на списание Al Watan Al Arabi, тогава загива един човек.

През декември 1983 г. има терористичен акт на марсилската гара "Сен Шарл", където загиват двама души. Следва и в експресния влак TGV. Жертвите на последния терористичен акт са трима.

За Санчес това е втората доживотна присъда. Първата получава през 1997 г. за убийство на трима души в Париж. Тези престъпления са извършени през 1975 г.

Сред жертвите на терористичния акт са двама полицаи, които се опитват да го арестуват. След като ги убива, Чакала бяга в Ливан, където приема исляма и продължава да води терористична дейност.

За най-гръмкото престъпление на Санчес се смята взимането за заложници в щаб-квартирата на ОПЕК (Организацията на страните износителки на петрол) във Виена. Заедно с шестимата си съучастници взима за заложници 40 граждани, получава от властите самолет, с който отиват първо в Багдад, после в Триполи, а оттам в Алжир. Във всеки град терористите пускат част от заложниците.

В Алжир Чакала получава политическо убежище, но в началото на 90-те години сменя няколко държави и се установява в Судан.

Там е заловен през 1994 г. Това е предшествано от дълги и трудни преговори на френското правителство с властите на Судан. Представители на суданските спецслужби са повикани в Париж, където ги убеждават за задържането на Чакала.

За да примамят Санчес от Судан, французите започват преговори с шейх Хасан ал Тураби. Той отначало отрича, че Чакала се крие в страната му, но след това е принуден да признае този факт. Французите му предлагат изгодни кредити от Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ).

Както пише в книгата си екссътрудникът на Центъра за криминални изследвания в австралийската полиция Патрик Белами, като последен аргумент в полза на задържането на Чакала от суданските спецслужби става видеозаписът, на който са заснети оргии, организирани в дома на Чакала.

Когато го вижда, набожният Ал-Тураби се съгласява, че за такъв човек няма място в Судан. “Ние го поканихме като боец, който воюва за палестинците. Сега той е само хулиган с позорно поведение”, така шейхът обяснява решението си да се отрече от Санчес.

В резултат на това терористът е предаден на френските власти и изпратен в Париж, където през 1997 г. изслушва първата си присъда