Два пъти се увеличиха санкциите за нередности по европроектите

Двойно са скочили наложените финансови корекции на общините заради допуснати нередности по европейски проекти и вече възлизат на над 70 млн. лв. Това показват предоставените данни от министерствата на регионалното развитие и на околната среда на Mediapool. От фонд "Земеделие" отказаха информация с аргумента, че титулярът, който трябва да разреши да се съобщи едно число, отсъства.

Сумата не изглежда голяма на фона на ресурса от 9.5 млрд. лв., който могат да усвоят общините до края на 2015 г., но за някои общини наложените корекции се превърнаха във финансови кошмари, заплашващи ги с фалит и невъзможност да изпълняват основните си ангажименти към обществото.

И ако доскоро проблемът беше предимно за малките общини, то такъв риск вече се появи и за по-големите. Наложените корекции на община Смолян по европроекти са над 900 000 лв. и поставят под риск общината да изпадне в неплатежоспособност, предупреди неотдавна кметът Николай Мелемов. Това принуди общинския съвет в Смолян да вземе решение и да изпрати на премиера Пламен Орешарски декларация с искане управляващите да предприемат спешни мерки и да се намери справедливо решение за понасяне на финансовите санкции.

"За общини като Смолян, за които европейските фондове са основен финансов ресурс за преодоляване на различията, налагането на финансови корекции без възможност за обжалване и изискването им в изключително кратки срокове с налагане на непосилни лихви води до евроскептицизъм, непостигане на целите на общността и поставя под съмнение мотивацията на общините да изпълняват европейски проекти", пише в декларацията до премиера. Общинският съвет на Смолян призовава всички отговорни институции да предприемат спешни мерки както за избягване на бъдещи, така и за преразглеждане на вече наложените финансови корекции. Също така, ако има вина, тя да се търси персонално и да не възпрепятства цялостното развитие на общините.

В подобна на Смолян ситуация са още десетки други общини. Община Попово например, чийто бюджет е двойно по-малък от този на Смолян, има наложени финансови корекции за близо 2 млн. лв. Проблемът е особено остър, когато сумата надвишава собствените приходи на общината, коментира Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините (НСОРБ) пред Mediapool. По думите ѝ проблемът тепърва ще се задълбочава, защото с приключването на програмния период се увеличава и броят на завършените проекти.

Създаване на компенсационен фонд

В момента плащането на финансовите корекции е изцяло за сметка на общинските бюджети. Създаването на държавен компенсационен фонд, с който централната и местната власт да си поделят отговорността по изплащането на наложените санкции, е възможният изход от ситуацията, коментира Гинка Чавдарова. По думите ѝ правителството гледа положително на идеята, но проблемът е, че нищо не се прави и не се взимат решения поне на този етап.

Надеждите ни бяха с актуализацията на бюджета да бъдат заложени около 20 млн. лв. за споделеното покриване на тези задължения, но това засега не се случва, каза Гинка Чавдарова. Сега искането на НСОРБ е да бъдат заложени поне 60 млн. лв. в бюджет 2014 за създаването на фонда. Идеята е държавата да не покрива цялата корекция, а част от нея, особено когато тя е наложена по вина на управляващия орган, който преди това е одобрил тръжните условия, дал е и зелена светлина за класирането на изпълнителите, а година по-късно открива допуснато нарушение.

"Липсата на единни принципи и общ орган за налагане на финансовите корекции, както и невъзможността да се обжалва наложената санкция са проблемите, които трябва да намерят разрешение", смята Надя Данкинова, изпълнителен директор на фонд ФЛАГ, който кредитира общините при изпълнението на европейски проекти. Тя се аргументира, че в момента по един и същи казус има различни становища от страна на управляващия орган на програмата, Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция.

Към момента правителството не е предприело действия за решаване на наследения от времето на ГЕРБ проблем. По време на неформалната среща с медиите премиерът Пламен Орешарски заяви, че отговорността трябва да бъде споделена, но не се ангажира дали това ще се случи и кога.

Финансовите корекции бяха въведени през юли 2010 г. от правителството на ГЕРБ с превантивна цел да не губим европейски средства заради допуснати нарушения. С натрупването на опит обаче излязоха дефектите на метода, но кабинетът на ГЕРБ така не успя да вземе решение за отстраняването на проблема, който се задълбочи. Причината беше разногласието между финансовия министър Симеон Дянков и министъра по еврофондовете Томислав Дончев. Дянков беше на мнение, че тежестта трябва да бъде изцяло за сметка на общините, за да има дисциплиниращ ефект. Дончев застъпваше тезата за споделената отговорност, особено когато допуснатата грешка е по вина на управляващия орган.

Нередности за милиони

Непроведени обществени поръчки, нагласени търгове, неправомерни плащания, неизпълнени в цял обем дейности по проекта, изградени обекти, които не се ползват, появили се дефекти след пускането на обекта, които не се отстраняват. Това са основните нарушения, заради които общините търпят санкции при изпълнението на европроекти. Мнозинството от установените нарушения са в начина на провеждането на търговете по Закона за обществените поръчки (ЗОП). Масово общините не знаят как да организират такива или не искат да го правят по правилата, показват наблюденията на управляващите органи на оперативните програми.

Оперативна програма "Регионално развитие" е първата и засега единствената, която въведе политиката на пълна прозрачност по отношение на наложените финансови корекции. На сайта на програмата в интернет през няколко месеца се обновява списъкът с наложените корекции. От тях е видно, че за малко повече от две години размерът им се е увеличил близо десет пъти – от 3.7 млн. лв. към март 2011 г. на 31.5 млн. лв. към юли 2013 г. Най-малката наложена санкция е 200 лв. на община Добрич, а най-високата е 1.2 млн. лв. на община Попово за ремонт на пътища. Причината за ръста е увеличаващият се брой на приключилите проекти, както и по-стриктният контрол, коментираха от оперативна програма "Регионално развитие".

Наложените финансови корекции по оперативна програма "Околна среда" възлизат на близо 32 млн. лв. до момента. Това е по-малко от 6% от стойността на договорите (почти 540 млн. лв.), посочиха от управляващия орган. Преди година финансовите корекции по програмата бяха за 20 млн. лв. Размерът им варира от 2 до 100% от стойността на сключения договор в зависимост от сериозността на допуснатото нарушение. Обикновено по строителните договори най-често са налагани финансови корекции до 10%. В много редки случаи размерът им надвишава 25% от стойността на договора. Това се е случвало при изключително сериозни нарушения, за които дори възникват съмнения за манипулиране на избора на изпълнител. Такива случаи е необходимо да бъдат представени на вниманието на компетентните органи за разследване и окончателното решение се взема едва след като се произнесе прокуратурата, се казва в отговора от ОПОС.