Два сценария може да принудят Анкара да действа с военна сила срещу джихадистите

Ахмет Давутоглу

Турският парламент удължи и разшири с още една година съществуващите от години правомощия по отношение на възможността правителството да разпорежда военна намеса в съседни страни и да разрешава преминаването на чуждестранни войски и ползването от тях на турски военни бази. Правителството на Турция, която е член на НАТО, разполага с още една година, по време на която може да действа със сухоземни войски и други военни средства срещу терористични организации.

Все още не е ясно дали - и ако да, кога - правителството ще се възползва от тези правомощия. Преди гласуването министърът на отбраната Исмет Йълмаз беше цитиран от Анадолската информационна агенция да казва: "Не разчитайте да бъде направена директна стъпка за отмяна на това разрешение."

298 турски депутати гласуваха "за" резолюцията, а 98 "против". Най-голямата опозиционна партия, социалдемократическата Народнорепубликанска партия и малката прокюрдска Демократична партия на народите бяха обявили, че няма да подкрепят удължаването на този мандат.

Министър-председателят Ахмет Давутоглу от консервативната ислямистка Партия на справедливостта и развитието (ПСР) заяви преди гласуването: "Днес ще има проверка за Народнорепубликанската партия и Демократичната партия на народите. Ще видим кой е за или против "Ислямска държава".

"Гласуваният от парламента мандат дава възможност на правителството на ПСР да взема решения за това в кой момент, с каква продължителност и в какъв мащаб да се проведат военни операции в съседни държави, съобщи Анадолската информационна агенция. Правителството получи възможност и да взема решения за присъствието на чуждестранни военни части в Турция. Резолюцията позволява не само борба срещу "Ислямска държава", но и срещу други групи като забранената Кюрдска работническа партия (ПКК).

В Анкара се вдига много шум, че целта на правителството е да установи буферна зона в Сирия и да отвърне с военна сила на евентуално нападение срещу малкия турски анклав в Сирия. Създава се впечатление, че Турция иска да поеме водеща роля във войната срещу терористичните милиции "Ислямска държава" или дори да проведе собствена операция. При по-внимателно вглеждане обаче нито едното, нито другото изглежда вероятно или полезно, макар че е възможно да се стигне до бързи действия с непредвидими последици.

Президентът Реджеп Тайип Ердоган, който изглежда, че участва във вземането на всички решения, макар че според конституцията няма такива правомощия, даде да се разбере, че използването на турски военни бази и преминаването на чуждестранни части ще бъде одобрено, ако една такава намеса би била насочена "също" и срещу сирийския диктатор Башар ал Асад.

Единствено неговото сваляне от власт гарантира създаването на властови вакуум в Сирия, който би позволил на Турция да разшири собственото си влияние там. Тъй като обаче САЩ
разглеждат Асад по-скоро като добре дошъл съюзник срещу "Ислямска държава", или поне така е в момента, преминаване на чуждестранни военни части през Турция в скоро време едва ли ще има.

По отношение на буферната зона в Сирия американските и турските интереси също се разминават. Анкара винаги е твърдяла, че би се намесила само с мандат на ООН или в рамките на НАТО.

Американският Държавен департамент обаче даде да се разбере, че буферната зона е само "идея", която "от известно време" - всъщност от 2012 г. - бива разпространявана "най-вече от Турция". Тя би могла да бъде обсъдена, ако някой ден дойде на дневен ред, казват от Държавния департамент.

За едностранна намеса на Турция липсват достатъчно възможности. Намиращият се в затвора лидер на ПКК Абдуллах Йоджалан обяви, че ако в сирийския кюрдски район бъде създадена зона за сигурност, това би означавало да се сложи край на "мирния процес" на ПКК с Анкара. Свързаната с ПКК сирийска партия Кюрдски демократичен съюз обяви, че смята да се бори с турските части като с "окупационни сили", ако прекосят границата.

Самата "Ислямска държава" би отмъстила с терористични актове в Турция, в случай че Анкара се противопостави на екстремистите в сирийската област, за да установи там зона за сигурност.

Турски политици твърдят под сурдинка пред местни журналисти, че евентуалната буферна зона не би обхващала нито района, контролиран от "Ислямска държава", нито кюрдския район, а само области под контрола на "умерената", но много слаба и разкъсвана от раздори бунтовническа коалиция "Сирийска свободна армия". Това означава, че става дума за район в най-крайните части на Северозападна Сирия.

И че това с нищо не би допринесло за борбата срещу "Ислямска държава" - Сирийската свободна армия воюва преди всичко срещу Асад. В тази връзка и САЩ не са особено ентусиазирани да подкрепят един такъв проект.

"Но Ердоган живее в собствен свят и, разбира се, може да стане така, че той просто да пренебрегне всичко това", смята Гарет Дженкинс, експерт по сигурността, работещ в Истанбул. Все пак без продкрепата на НАТО, ООН или САЩ е малко вероятно това да се случи.

Срещу евентуални едностранни действия на Турция роля играят и вътрешнополитически причини. Макар че мнозинството от населението подкрепя военната намеса срещу "Ислямска държава" в Сирия, става дума за едва 52 процента от запитаните в едно скорошно проучване на института "Метропол". Неприятната малка подробност е, че избирателите на ПСР по-скоро са против подобна намеса - 47 процента от тях биха я одобрили, а след девет месеца престоят парламентарни избори. Следователно и от вътрешнополитическа гледна точка не би било мъдро да се действа необмислено.

Турция и САЩ освен това имат съвършено противоположни интереси в Сирия, което е допълнително основание срещу евентуална турска намеса била тя в рамките на антиислямистката коалиция или едностранна.

Има обаче и две хипотези, които може да доведат до много бързи турски военни действия. Евентуално нападение на "Ислямска държава" срещу турския анклав в Сирия, където се намира гробницата на един от някогашните султани - дали това наистина е неговият гроб е друг въпрос - би принудило Турция да действа.

Генералният щаб обяви, че военните сили ще се намесят веднага, ако около 50-те разположени около гробницата турски войници поискат това.

Това може да се случи и без действително нападение на "Ислямска държава", смятат някои - понеже миналата година в интернет беше разпространен и така и не беше опроверган - запис на телефонен разговор, в който тогавашният външен министър и настоящ премиер Ахмет Давутоглу се консултира със съветници какви биха могли да бъдат основанията за военна намеса в Сирия и като една от възможностите се посочва инсценирано нападение на екстремисти срещу гробницата.

Вторият сценарий би бил падането на кюрдския град Кобане, разположен отвъд турската граница. Турция би могла да допусне евентуално клане на кюрди там от "Ислямска държава" само с цената на голяма загуба на морален имидж, при положение че само на някакви стотина метра оттам наблюдават цели батальони и танкови роти. Турция е разположила значителни сили в близост до Кобане. Досега те преди всичко имаха за задача да отслабват кюрдските сили, като пречат на пристигането на подкрепления и на доставките на оръжия и муниции. Но те биха могли много бързо да се активизират. Ако Турция допусне клане на кюрди в Сирия, би бил неизбежен краят на мирния процес с ПКК и избухването на насилие в самата Турция.

Кюрдите отхвърлят установяването там на зона за сигурност, охранявана от турски части, а и самата Турция дава вид, че не се стреми към подобно нещо. Но на практика това би било по-малкото зло.

По БТА

Споделяне
Още по темата
Още от Свят

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?