Два сценария пред световната енергетика

Енергийният преглед на световната енергия е годишна публикация съдържаща средносрочни и дългосрочни енергийни прогнози и анализи. Изработва се от отдела за икономически анализи на Международната енергийна агенция. В агенцията членуват 28 държави, сред които Австралия, Канада, Корея, Нова Зеландия, САЩ, Турция, Япония и 21 европейски държави. България не е сред тях.

През последните 12 месеца световният енергиен пазар претърпя множество сътресения. Енергийното търсене намаля паралелно със свиването на икономиките и колко бързо ще се "отблъсне от дъното” зависи от това колко бързо ще се възстанови световната икономика. В много от случаите държавните антикризисни стимули включиха и мерки, насочени към чистата енергия, с цел да се посрещане една още по-голяма и също толкова реална заплаха – излизащите от контрола ни промени в климата.

Начинът, по който ще посрещнем това предизвикателство, ще се отрази цялостно и на енергийните пазари. Като основен източник на емисии от парникови газове, енергетиката е в центъра на проблема, като това налага да бъде и интегрална част от неговото разрешаване.

Рецесията ни даде безпрецедентна, макар и ограничена възможност за концентриране на инвестиции към нисковъглеродните технологии. В резултат на рецесията емисиите през 2009 г. са много по-малко от очакваното. Но това спестяване може и да се окаже безполезно, ако не се постигне едно ясно споразумение в Копенхаген и емисиите отново поемат в позната посока - нагоре.

Отговорността за инвестициите пада върху домакинствата и бизнеса, но правителствата държат ключа към промяната на начина, по който инвестираме в енергия. Прегледът предлага два сценария – един референтен, за това как ще се развият глобалните енергийни пазари, ако правителствата не променят настоящите политики и мерки, и втори, сценарий 450, който описва свят, в който се взима колективно решение за прилагане на политики за ограничаване на дългосрочните концентрации на емисиите парникови газове до 450 ppm (части на милион). Цел, която събира все по-голяма международна подкрепа.

Ръст на енергийно потребление, базирано на изкопаеми горива

Въпреки, че глобалното енергийно потребление намаля през 2009 г., за пръв път от 1981 г. насам, първичното енергийно потребление ще расте средно с 1.5% на година между 2007 и 2030 г. или от 12 000 Mtoe (милиона тона нефтен еквивалент) до 16 800 Mtoe – общо увеличение от около 40%, сочи референтният сценарий.

Изкопаемите горива остават основният източник, заемайки три четвърти от общото увеличение до 2030 г. Най- голям ще е делът на въглищата, следвани от газа и нефта.

Въпреки това, нефтът остава с най-голям индивидуален дял в микса през 2030 г. Транспортът ще съставлява 97% от общото увеличение на употребата на петрол. Въглищата и газът ще задоволяват непресъхващия кладенец на нуждите на енергетиката.

Ръстът в потреблението на електричество ще бъде средно с 2.5% на година.

До 2030 г. целият ръст в потреблението на петрол и 80% от този на електричество се пада на държавите извън ОИСР.

Ръст според референтния сценарий се наблюдава и във възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), главно в дела на общото производство на електричество (от 2.5% през 2007 г. до 8.6% през 2030 г. ).

Най-много се развива ветровия потенциал, като в горната сметка не влиза хидроенергията.

Отлагането на енергийните инвестиции ще се отрази сериозно на енергийната сигурност, промените в климата и енергийната бедност.

Всяко забавяне заплашва да ограничи средносрочното развитие на капацитета, особено за проектите със значителна предварителна подготовка, което може да доведе до недостиг в снабдяването. Това може да предизвика нов скок на цените в близките години, когато се очаква потреблението отново да започне да расте, и като резултат да се превърне в пречка за ръста на световната икономика и устойчивостта на възстановяването ѝ. Тези притеснения се отнасят в най-голяма степен за снабдяването с петрол и електричество.

Кризата хвърли сянка върху дискусията дали ще могат да бъдат мобилизирани всички необходими инвестиции за посрещане на растящите енергийни нужди.

Необходимият капитал според референтния сценарий е 26 трилиона долара, или средно 1.1 трилиона на година (или 1.4% от глобалния БВП). Енергетиката ще се нуждае от 53% от тези инвестиции, повече от половината ще са необходими за развиващите се държави, където потреблението и производството се очаква да растат с по-бързи темпове. В същото време вероятността да се върнем във времената на евтино и лесно кредитиране е малка – откъдето и енергийното инвестиране става по-сложно, в сравнение с времето преди кризата.

Сегашните политики ни насочват към притеснителното задоволяване на нуждите с изкопаеми горива.

Отлагането на промяната в политиките означава все по-голяма зависимост от изкопаемите горива, червена светлина за промените в климата и енергийната сигурност.

Емисиите през 2020 г. са 5% по-малко в сравнение с предвиденото в референтния сценарии от енергийния преглед от 2008 г., като ¾ дял в това очаквано намаление има кризата, а останалата ¼ е резултат от държавни стимули към нисковъглеродните решения.

Очакванията са, че свързаните с енергията емисии ще растат след 2010 г. Прогнозираната в референтния сценарий тенденция ще доведе до атмосферни концентрации от над 1 000 ppm еквивалент на CO2, което пък би довело до повишаване на средната температура с 60С. Това с почти пълна сигурност ще предизвика необратими климатични промени и срив в познатия ни начин на живот на планетата.

Референтният сценарий обръща внимание и на проблема със сигурността на енергийните доставки. Китай и Индия ще увеличават вноса на петрол (и респективно зависимостта си). Същото се отнася и за газ, като този път това се отнася и за Европа. Това означава увеличаване на енергийните разходи за тези вносители и респективно увеличаване на икономическите тежести за тях.

Цените също ще вървят нагоре. За страните в ОИСР очакванията са този разход да представлява 2% от техния БВП през 2020 г. и съответно доста повече за държави извън ОИСР. Всичко това ще засили влиянието върху пазара и цените от страна на държави като Русия и държави от Близкия изток, които владеят по-голямата част от оставащите ресурси.

Ограничаване на температурното повишение до 20С изисква нисковъглеродна революция.

За да имаме 50% шанс да задържим глобалното повишаване на температурата до 20С, концентрацията на парникови газове в атмосферата трябва да бъде стабилизирана около 450 ppm.

Възможностите за постигане на тази цел са представени във втория сценарий – сценарий 450, като те разчитат на радикални и координирани политики от всички държави. Намаляването на емисиите в този сценарий е резултат комбинирането на политически инструменти, въглеродни пазари, секторни споразумения и национални политики, и мерки съобразени със специфичните сектори и групи държави.

Според този сценарий емисиите достигат своя пик от 30.9 Gt малко преди 2020 г. и намаляват след това до 26.4 Gt през 2030 г. – 2.4 Gt под нивата от 2007 г. и 13.8 Gt под тези от референтния сценарий. Сценарий 450 предполага, че страните в ОИСР+ ще поемат национални задължения за намаляване на емисиите си след 2013 г. След 2020 г. задължения поемат и другите големи икономики – група включваща Китай, Русия, Бразилия, Южна Африка и страните от Близкия изток.

Енергийната ефективност предлага най-големите възможности за намаляване на емисиите.

Инвестициите в енергийна ефективност на сградите, индустрията и транспорта обикновено имат кратки срокове на възвръщаемост. Декарбонизирането на енергетиката също играе роля в намаляването на емисиите.

В сценарий 450 производството на електричество допринася за близо 70% от намаляването на емисиите (като 40% е резултат от намаленото потребление). Мерките в транспорта за подобряване на горивната ефективност, включващи увеличаване дела на биогоривата и разпространение на новите технологии водят до намаляване на консумацията на петрол. Според сценария през 2030 г. повече от 70% от нефтените спестявания ще дойдат от (пътния) транспорт.

Новите финансови механизми ще са ключови за нисковъглеродния растеж.

Почти всички са съгласни, че развитият свят трябва да предостави повече финансова подкрепа на развиващите се държави, за да могат последните да намалят своите емисии. Според сценарий 450 ще са необходими 10.5 трилиона долара повече (в сравнение с референтния сценарий) инвестиции в енергийна инфраструктура и свързания с енергията акционерен капитал.

Тук става дума за глобални инвестиции за периода до 2030 г. Каква част от тези средства ще дойдат от страните в ОИСР+ е изцяло въпрос на преговори. Международните въглеродни пазари ще играят важна роля в канализирането на финансовите потоци към развиващите се държави.

Каквито и да са политиките природният газ ще играе ключова роля.

Потреблението на газ ще продължава да расте дори според сценарий 450. Причините за това са от една страна ограниченията пред скоростта на разпространение на нисковъглеродните технологии, а от друга - ниското въглеродно съдържание в сравнение с въглищата и нефта.

Залежите на газ са огромни, но експлоатирането им може да се окаже предизвикателство. Доказаните запаси в края на 2008 г. са 180 трилиона кубични метра, което се равнява на около 60 години производство с настоящите темпове.

Повече от половината от тези запаси се намират в само три страни: Русия, Иран и Катар. Прогнозите за наличните, но не добивани запаси са за повече от 850 трилиона кубични метра, като неконвенционалният ресурс представлява около 45% от това количество.

За разработването на нови находища също ще са необходими инвестиции, като размерът им зависи от скоростта на спада в производството от сега експлоатираните находища. Детайлният анализ на 600 находища (или 55% от актуалното производство) показва, че половината от днешния производствен капацитет ще трябва да бъде подменен заради изчерпването му до 2030 г. Свидетели сме на бум в производството на неконвенционален газ в Северна Америка, но липсва детайлна оценка за възможностите за подобно развитие в останалата част от света.

Югоизточна Азия

Прегледът разглежда и очакванията за ръста в енергийното потребление в десетте държави членки на Асоциацията на югоизточните азиатски нации, което според референтния сценарий ще бъде 76% за периода 2007 – 2030 г. Това е регион, който силно зависи от внос на енергоносители и ще играе все по-важна роля на глобалните енергийни пазари в следващите десетилетия.

От обещания към резултати

Срещата в Копенхаген ще ни даде ясни насоки за енергийното бъдеще. След този ден пътят ще бъде също толкова неравен, колкото и този, който ни води към него.

Международната енергийна агенция вече призова всички държави да проучат възможностите, които финансовата и икономическа криза предоставя за насочване на инвестициите към нисковъглеродни технологии необходими за намаляване на емисиите парникови газове, свързани с производството на енергия.

Ключов елемент за успешното предотвратяване на промените в климата е скоростта, с която правителствата ще изпълнят своите ангажименти.

Изчисленията на агенцията показват, че всяка година на отлагане на ангажимента за емисии, отговарящи на ограничаване до 20С, би добавяло приблизително 500 милиарда долара годишно към необходимите средства за периода 2010-2030 г.

Отлагане само с още няколко години най-вероятно ще означава, че тази цел остава непостижима. Страните, присъстващи на Конференцията в Копенхаген, не трябва да забравят това. Дойде време за твърди решения, които да превърнат обещанията в реални действия.