Двадесет и пет години след атентата в Еврейския център в Аржентина

Сутринта на 18 юли 1994 г. бомба унищожава сградата, в която се помещават еврейските институции в Аржентина и убива 85 души: 25 години по-късно, въпреки многобройни обрати, това деликатно дело, в което геополитиката и манипулации се преплитат, още не е изяснено.

След най-тежкия атентат в историята на страната, при който имаше и 300 ранени, бивша президентка беше обвинена, че е провалила разследването, съдия беше осъден за възпрепятстване на досъдебното производство, а прокурор беше открит мъртъв.

Израел и аржентинската съдебна власт твърдят, че Иран е поръчал атентата, извършен в Аржентина от членове на ливанската шиитска въоръжена групировка Хизбула, както и този срещу израелското посолство през 1992 г., отнел живота на 29 души и ранил 200.

"Това, което ми идва на ум, когато мисля за това, е безкраен момент на мрак. Шум, но и нашето мълчание, на всички онези, които бяха там. Мисля, че така и няма да разберем какво се е случило", разказва Анита Вайнщайн, оцеляла при експлозията, която работела в АМИА (AMIA, израелско-аржентинската асоциация).

"Този атентат, който имаше много изразен антиеврейски, антисемитски компонент, беше също и срещу Аржентина и аржентинското общество", добавя жената, която години по-късно се е върнала на работа в сградата, възстановена на същото място в квартал Онсе, в центъра на Буенос Айрес.

В тази южноамериканска държава живее втората по големина еврейска общност в двете Америки след тази в САЩ.

Освен събитията за почитане на паметта на загиналите, насрочени за днешния ден, обявен за ден на национален траур, вчера в съседната на АМИА болница "Хосе де Сан Мартин", където ранените са били лекувани, бяха открити три възпоменателни стенописа.

Именно в този контекст ръководителят на американската дипломация Майк Помпейо ще бъде в Буенос Айрес, където ще отбележи тази годишнина и ще участва в министерска среща срещу тероризма.

Ариел Айхбаум, председателят на АМИА, се надява Аржентина скоро да включи Хизбула в списъка на терористичните организации. Шиитското движение, подкрепяно от Иран, вече е смятано за такова от САЩ.

Спряно дело

Затова Аржентина вчера официално създаде регистър на терористите и терористичните организации, който за момента не съдържа нито едно име. Издаденият указ предвижда също санкции като замразяване на активи в Аржентина и забрана за влизане на нейна територия.

"Народите не могат по никакъв начин да толерират това тероризмът да има източници на финансиране в техните държави", смята Ариел Айхбаум по отношение на това дело, което премина през многобройни съдебни обрати.

Преди да бъде открит мъртъв в дома си през януари 2015 г., прокурор Алберто Нисман, който е работил повече от 10 години по делото, смяташе, че бившата президентка Кристина Киршнер (2007-2015 г.) е възпрепятствала работата на съдебните органи, като е сключила с Иран меморандум, предвиждащ изслушване в Техеран на заподозрени ирански лидери, докато той от години настояваше за екстрадицията им. Нисман поиска предприемане на съдебни действия срещу Киршнер.

Тогавашното правителство се защити, като увери, че инициативата за меморандум, силно критикувана и от еврейската общност, е била предприета, тъй като то не е успяло да издейства екстрадицията в Аржентина на предполагаемите поръчители на атентата. Накрая срещу Киршнер беше възбудена процедура за възпрепятстване на разследването на нападението срещу АМИА и през 2017 г. ѝ бяха повдигнати обвинения.

По друг аспект на това скандално дело, аржентинското правосъдие постанови през февруари присъда от 6 години затвор за съдия Хуан Хосе Галеано за възпрепятстване на това разследване, което е ръководил в продължение на близо едно десетилетие.

По същото дело бившият аржентински президент Карлос Менем беше оправдан, но бившият ръководител на тайните служби по негово време Уго Ансореги беше осъден на 4,5 години затвор.

"Правосъдието се провали плачевно. Изминаха 25 години от атентата и истината е, че нямаме нищо", съжалява Диана Маламуд, съпруга на една от жертвите и представителка на групата, обединяваща близки на загинали и наречена "Будна памет".

За Марио Симадевия, който беше начело на специално създадения да наблюдава разследването секретариат, преди да подаде оставка, "политическата власт няма никакъв интерес да има напредък по делото АМИА, което е спряно от години".

По БТА