Двама от трима българи са с наднормено тегло или затлъстяване

Двама от трима българи са с наднормено тегло. По този тревожен показател страната ни е на водещо място в Европа и света. Данните са изключително притеснителни, тъй като затлъстяването е основен рисков фактор за редица хронични заболявания като сърдечно-съдовите, диабет, чернодробни проблеми и др. Това коментираха специалисти в понеделник в навечерието на Световният ден за борба със затлъстяването 4 март.

Над 60% от българите са с наднормено тегло

61.7% от българите са с наднормено тегло или затлъстяване, показват последните данни на Световната здравна организация (СЗО). В тази категория влизат всички хора на 18 и повече години с индекс на телесна маса (ИТМ) равен или по-голям от 25. Индексът на телесна маса е основен показател за определяне на хората с наднормено тегло и затлъстяване. Той се формира от теглото на човек в килограми, разделено на ръста му в метри повдигнат на квадрат. Когато ИТМ е по-голям от 25, се счита, че е човек е с наднормено тегло, а при индекс над 30 – със затлъстяване.

58.67% е делът на хората в Европа, които са с повишено тегло, а в ЕС – 59.35%, показват още данните на СЗО. Едва в 5 държави в Европа броят на хората с наднормено тегло е по-голям от този в България. Това са Чехия (62.3), Гърция (62.3), Израел (64.3), Малта (66.4) и Англия (63.7). По-малък от този в България е и делът на хората с повишено тегло средно за света – 39%.

Страната ни изпреварва тенденциите и по отношение на затлъстяването. Около 13% са хората по света с този здравословен проблем, в Европа – 23.3%, а у нас делът им е 25% от популацията на 18 и повече години, показват данните на СЗО.

Аналогично е положението и при децата, където според данните на Световната федерация по затлъстяване (СФЗ), делът на децата в България с наднормено тегло е 13.6%, като момчетата със затлъстяване между 5 и 9 години достигат до 17.1%, а момичетата до 10.2%.

Причини за наднорменото тегло и затлъстяването

Основните причини за тези негативни тенденции са в неправилния начин на живот, смятат специалистите. Повишената консумация на храна, особено по-богатата на калории, в съчетание с ниската физическа активност водят до негативните резултати.

Това потвърждават и данните. Над 68% от момчетата в България страдат от липса на достатъчна физическа активност, а при момичетата този дял е 79.9% според СФЗ.

Затлъстяването като рисков фактор

Тези тенденции са изключително притеснителни, тъй като наднорменото тегло и затлъстяването са опасни за здравето. Те са рискови фактори за редица сериозни хронични заболявания:

Затлъстяване и диабет

“Затлъстяването е заболяване, което в огромния процент от случаите може да бъде избягнато или лекувано, но има склонност към рецидивиране. Затлъстяването увеличава риска за над 200 други хронични болести“, каза проф. Здравко Каменов – началник на Клиниката по Ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ “Александровска“.

Като обменно заболяване то има неблагоприятен ефект върху цялата ендокринна система, но най-голям е проблемът с драматично растящия риск за друго незаразно социално-значимо заболяване – захарния диабет тип 2.

Честотата му е 10 пъти по-висока при умерено затлъстяване и 30 пъти при излишек на теглото от 135% в сравнение с идеалното тегло, обясни Каменов. Освен за сърдечно-съдовите заболявания и неалкохолната стеатозна болест, затлъстяването увеличава риска за обструктивна сънна апнея, камъни в жлъчния мехур, астма, психиатрични заболявания, синдром на поликистозните яйчници, злокачествени процеси, влошен репродуктивен потенциал, нарушения в опорно-двигателния апарат и много други.

Затлъстяване и сърденосъдови заболявания

Проф. Арман Постаджиян, началник на Отделението по кардиология в УМБАЛ "Св. Анна", посочи, че затлъстяването е рисков фактор, обуславящ по-голямата честота на съдовите инциденти в световен мащаб. В повечето от Европейските страни по данни на Европейското дружество по кардиология се отчита нарастване на хората с наднормено тегло и затлъстяване.

Следствията са висока честота на миокарден инфаркт, мозъчен инсулт и сърдечна недостатъчност. Особено обезпокоителни са данните, че това представлява класическия профил на хората с преждевременна смъртност в страните от Европейският съюз.

“Личното ми мнение е, че трудно би могло да се постигне адекватна превенция на съдовите инциденти, ако се стартира в късните етапи при вече изявено заболяване. Адекватната превеция на наднорменото тегло трябва да започне от ранна възраст с активното участие на семейството и изграждане на ценностна система в цялото общество за начин на хранене и физическа активност“, каза Постаджиян.

Затлъстяване и чернодробни проблеми

Проф. Людмила Матева от Клиниката по гастроентерология в УМБАЛ “Св. Ив. Рилсики“ каза, че затлъстяването, наднорменото тегло и особено натрупването на мастна тъкан в коремната кухина (абдоминално затлъстяване) са в тясна взаимовръзка с неалкохолната стеатозна болест (НАСБ). Тя се дължи на натрупването на триглицериди в черния дроб (неалкохолна стеатоза), но в част от случаите възниква и възпаление (неалкохолен стеатозен хепатит) с фиброза и прогресия до чернодробна цироза и/или първичен рак на черния дроб. Като системно метаболитно възпалително заболяване, свързано с инсулиновата резистентност, НАСБ е независим рисков фактор за поява или влошаване на метаболитен синдром, захарен диабет тип 2, сърдечно-съдова болест и хронично бъбречно заболяване.

Хората със затлъстяване имат повишен риск от неалкохолен стеатозен хепатит и клинично значима фиброза, особено, ако са над 40-годишна възраст, имат повишени триглицериди, метаболитен синдром и/или захарен диабет тип 2.

Затлъстяването засилва образуването на фиброза в черния дроб и при други хронични чернодробни заболявания, например при алкохолно увреждане, хронични вирусни хепатити С и В. Повишеното отлагане на мазнини в черния дроб се доказва чрез ехографскo изследване на корема. Необходимо е изключване на друго чернодробно заболяване и повишен прием на алкохол. Най-често протича безсимптомно. При съмнение за прогресивно заболяване се обсъжда извършване на чернодробна биопсия с хистологично изследване.

Намаляването на телесната маса с поне 7% може да намали натрупването на мазнини в черния дроб, затова на пациентите се препоръчва повишена двигателна активност.

Тя трябва да включва аеробно натоварване (тичане, каране на колело) за 240-360 минути седмично и ходене пеша за поне 1 час дневно. Анаеробното статично фитнес натоварване намалява притока на кислород в черния дроб и влошава функциите му. Препоръчва се и намаляване на калорийния внос с 500-1000 ккал, както и на приема на животински мазнини и въглехидрати, въздържание от „Fast food“, сладкиши, колбаси, полуфабрикати, генно-модифицирани храни, безалкохолни напитки с фруктоза. За сметка на това е добре да се увеличи приема на фибри, храни, богати на антиоксиданти и omega-3 мастни киселини. Препоръчва се и т.н. “средиземноморска диета“.

Може ли да се преборим със затлъстяването?

Затлъстяването може да се предотврати, ако човек води здравословен начин на живот – храни се рационално, не преяжда и спортува. Ако вече е с наднормено тегло, той трябва да се консултира с лекар. Проблемът може да се коригира, но за тази цел трябва да се разглежда цялостно. Терапията трябва да включва физически упражнения и промяна в начина на живот. Движението заедно със здравословното хранене трябва да са първа линия на терапия при всички хора с Индекс на телесна маса≥25 kg/m2.

Не винаги обаче тези промени са достатъчни, тогава трябва да се предприемат и допълнителни усилия. Възможностите в тези случаи са две – медикаментозна терапия и/или бариатрична хирургия.

Първата опция се препоръчва при хора с Индекс на телесна маса над 30 kg/m2 или над 27kg/m2, когато имат усложнения, свързани с наднорменото тегло. Медикаментите са два основни вида – такива, които повлияват централната нервна система и намаляват апетита или такива, които действат периферно и влияят на стомашно-чревния тракт. Бариатричната хирургия е третата линия терапия, която се прилага при пациенти с Индекс на телесна маса над 40kg/m2 или над 35 kg/m2 с придружаващи заболявания. При нея най-често се редуцира обема на стомаха и/или се променя свързването на хранопровода, червата и др. което води до намаляване на апетита и количеството поемана храна.