Двама шефове на БНБ уличени, че потулвали проверките на КТБ

Синдиците раздадоха 600 млн. лв. от фалиралата банка

Двама шефове на БНБ уличени, че потулвали проверките на КТБ

Двамата подуправители на Българската народна банка (БНБ) по време на възхода и ограбването на Корпоративна търговска банка (КТБ) – Румен Симеонов и Цветан Гунев, са уличени от прокуратурата, че са потулвали проверки на "Банков надзор" за КТБ. Според държавното обвинение те не са информирали управата на централната банка за разкрити при проверки нарушения и не са предприемали действия по тях.

Това става ясно от публикуваните в петък следобед постановления на прокуратурата за всеки един от 18-те обвиняеми по мегаделото за фалита на банката. Престъпленията, за които Гунев и Симеонов са обвинени, се наказват с от 3 до 10 години затвор.

Освен тях с обвинение от служителите в БНБ се сдоби само ръководителката на екип по време на надзорната инспекция на КТБ през лятото на 2013 г.

По-рано тази седмица прокуратурата съобщи, че разследването за КТБ е приключило и 18 души отиват на съд.

От хилядите страници обвинителен материал става ясно, че бившият шеф на КТБ Цветан Василев не е получил постановлението си за привличане като обвиняем за изнасяне на близо 206 млн. лв. от касата на банката. Адвокатът му Лазар Карадалиев е отказал да го приеме и е заявил, че прокуратурата трябва да го търси в Белград.

Срещу Василев има още две обвинения - за източване на банката чрез кредитиране на свързани фирми и ръководство на организирана престъпна група.

От тримата обвиняеми бивши представители на БНБ най-сериозен е случаят на Цветан Гунев. Именно повдигнатото обвинение срещу него на 16 юни 2014 г. бе един от факторите, ускорил кризата с КТБ, която само четири дни по-късно бе затворена.

Най-тежкото престъпление на Гунев според прокуратурата е, че на 28 март 2014 г. е разрешил на банката да включи в капитала си от втори ред 35 млн. евро, получени като заем от дружеството от империята на Цветан Василев "ТЦ – ИМЕ", което пък е разполагало със средствата благодарение на заеми от самата КТБ по договори с пет дружества - "Дунарит" АД, "Търговски парк Тракия" ЕАД, "Планасат" АД, "Равас инвест" АД и "Оптима интертрейд" АД.

Прокуратурата е установила, че още като шеф на дирекция в "Банков надзор" от март 2012 г. до юни 2013 г., Гунев не е докладвал на ръководството на БНБ, че са необходими предписания към КТБ заради установени през 2012 г. и 2013 г. нарушения на най-важните банкови наредби – за капиталовата адекватност и ликвидността. Изискването е било капиталът от първи ред на банките да не е по-нисък от 10%, а ликвидността – да не е под 25%. В същото време към датите на констатациите на БНБ капиталовата адекватност на КТБ е била под изискването – 8.88% и 9.13%, а ликвидността на банката – 23.29%, 23.33% и 24.84%.

От юли 2013 г. до 13 юни 2014 г. като подуправител на БНБ Гунев не е приложил надзорни мерки и не е дал предписания по констатирани нарушения в доклад от надзорна инспекция на КТБ от май до юли 2013 г. Инспекцията е установила, че КТБ не е отчела като преструктурирани определени кредити, че е занижен контролът върху декларирането на икономическата свързаност на кредитополучателите, че няма анализ на концентрацията на кредитополучателите по отрасли, става ясно от обвинението.

Престъпленията, които според прокуратурата е извършил Румен Симеонов като подуправител на БНБ между 2010 г. и април 2013 г., се свеждат до непредприемане на надзорни мерки и недаване на предписания по установени от "Банков надзор" нарушения в доклад от 2010 г.

Още тогава надзорниците са установили неизрядни кредитни досиета, липсата на валидно учредени обезпечения по заемите, липсата на бизнес планове на кредитополучателите. В доклада "черно на бяло" е било установено, че дадени заеми не са били отчетени като кредити към свързани лица. Тоест от движението по сметки на дружествата "Критие" ЕООД, "Принт Инвест 1" ЕООД, "ТЦ-ИМЕ" АД, "Юлита 2002" АД, "Аутомобил Продюс"“ ЕООД и на кредитополучателите "Никккомерс 01" ЕООД, "Дунарит" АД и "Фина Ц" ЕООД е установено, че със средства на КТБ, получени от едни кредитополучатели, се погасяват главници по кредити и лихви на други кредитополучатели на същата банка. Според прокуратурата Румен Симеонов си е "затворил очите" пред тези разкрития и не е взел мерки, въпреки че е бил длъжен да го направи.

Според обвинението Румен Симеонов не е обърнал внимание и на друго разкритие от надзорната инспекция от 2010 г. Става дума за това, че при установени забавени плащания на лихви над 30 дни, предоговаряне на условията по кредитите, висока задлъжнялост на длъжниците и липса на достатъчно приходи за своевременно изплащане на дължимите суми по кредитите на "Фанти-Г" ООД, "Евробилд 2003" ЕООД и "Ай Ти Ди груп" ЕООД, фалиралата впоследствие КТБ е отчитала заемите като редовни, вместо да ги задели провизии за загуби от обезценка.

Единственият друг обвиняем от БНБ за източването на КТБ е бившата ръководителка на екипа, извършил надзорната инспекция в КТБ в средата на 2013 г. Славияна Данаилова-Велева.

При съставяне на извадката на кредитите, които е следвало да бъдат проверени, тя не е включила огромен брой икономически свързани лица, се твърди в постановлението на прокуратурата. Освен това при прегледа на кредитните досиета Данаилова не е проследила паричните потоци, свързани с основанието за усвояване на средствата, движенията по заемните и разплащателните сметки и не извършила проверка на източниците за погасяване на отпуснатите кредити.

Прокуратурата посочва също, че при оценката на качеството на кредитния портфейл, Данаилова не проверила за наличието на валидно учредени обезпечения при отпускането на кредити и не е отразила сериозни нарушения при отпускане на заеми от страна на длъжностни лица в банката.

На всичкото отгоре Данаилова невярно е написала в надзорния доклад за КТБ от 25 юли 2013 г., че банката е изпълнила препоръките от предходната инспекция от 2010 г., се твърди в постановлението.

Междувременно, синдиците на КТБ Ангел Донов и Кристи Маринова обявиха, че са изпратили в Търговския регистър първата частична сметка за разпределение на парите на КТБ, чрез която на кредиторите на банката ще бъдат раздадени около 600 млн. лв. По думите им се очаква в най-кратък срок списъкът да бъде качен на интернет страницата на Търговския регистър.

В друго свое изявление от петък синдиците посочват, че са върнали 40% от активите на КТБ, а не 5%, както се твърди в публичното пространство. По думите им процентът трябва да се смята не от активите на банката, които са били отчитани на хартия, а от установената от межународните одитори обща стойност на активите на банката към датата на несъстоятелността (22 април 2015 г.) - 1.378 млрд. лв.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес