Двата подхода за борба с кризата

Развитите страни продължават да се борят с кризата. При това методите на опитите за преодоляването ѝ са диаметрално противоположни. Ако САЩ и Япония продължават да наливат пари в икономиката, то Европа се опитва да тръгне по пътя на свирепи икономии.

Интригата около насроченото за началото на ноември заседание на американския Федерален резерв (ФР) се разгаря. В сряда се появи информация от източници близки до вземащите решенията, че американският емисионен център ще се държи агресивно. Ако по-рано анализаторите прогнозираха стойност на новата програма за изкупуване на активи ( държавни облигации и ипотеки на държавни ипотечни агенции) от 0.5-1 трилиона долара, сега вече става дума за 1.5 трилиона.

Първият половин трилион ще бъде похарчен за половин година, а още един трилион – за следващите 12 месеца. Така никой вече не обелва и дума за "стратегията на изход" от режима на екстрено финансиране на икономиката. Напротив, екстреният режим може да продължи най-малко още година и половина.

В опит да не изостане от Федералния резерв Централната банка на Япония (ЦБЯ) окончателно намали основната лихва до 0% и прие програма за изкупуване на активи. Тя е в пъти по-скромна от американската, но при необходимост може да бъде разширена.

Вярно е, че йената, независимо от агресивната политика на ЦБЯ и решителното изявление на премиера Наото Кана и на шефа на банката Мисааки Сиракава, които са готови "да се борят с дефлацията" с всички средства, продължава да се привързва към долара. Централната японска банка обаче не се решава да повтори септемврийските интервенции заради рязката реакция на САЩ срещу подобни действия.

Същевременно за ориентираната към износ японска икономика курсът на националната валута е критичен. Експертите отбелязват, че нито една крупна корпорация в страната не е заложила в бюджета си курс по-висок от 90 йени за долар, а йената вече се търгува с 10% по-скъпо.

Британската централна банка е готова да последва ФР и ЦБЯ. Управляващият директор на HSBC Стивън Кинг в колонката си във в. "Файненшъл таймс" пише: "Банката на Англия ще е в готовност отново да включи печатарската машина на максимум. Ако количественото отслабване сработва, това е само благодарение на ръста на паричната маса в системата, който ще доведе или до ръст на вътрешната инфлация (на стоки и услуги или активи), или, което е по-вероятно, до падане на стойността на британската лира на световния валутен пазар. Проблемът е в това, че не само Великобритания смазва и чисти печатарската си машина, готвейки се да я пусне в действие".

На този фон европейската политика изглежда "ултраконсервативна". Европейската централна банка ( ЕЦБ) също изкупува номинирани в евро облигации на "евроаутсайдерите", обаче го прави принудително и с явно нежелание. Още повече, че шефът на Бундесбанката и член на управляващия съвет на ЕЦБ Аксел Вебер на фона на развихрилите се "валутни войни" заяви, че ЕЦБ трябва колкото се може по-бързо да свие програмата за изкупуване на държавни книжа, тъй като тези действия водят до инфлация. Шефът на ЕЦБ Жан-Клод Трише, коментирайки това изявление каза само с явно съжаление в думите, че подобно предложение няма да срещне разбиране сред мнозинството от членовете на управителния съвет на Централната банка.

Вместо да измислят все нови и нови стимули и да печатат пари, които да пускат в обращение, европейците се опитват да намалят апетитите и да съкращават разходи. Наскоро разгорялата се криза с дълговете, която сложи на дневен ред въпроса за просъществуването на единната валута, можеше да бъде лесно решен с американската или японската рецепти – изкупувайки дълговете на евроаутсайдерите. Вместо това обаче ЕЦБ се намеси във възможно най-последния момент, отделяйки само необходимия минимум средства.

Този подход носи сериозни рискове. Приеманите от европейските страни програми за съкращаване на държавните разходи вече предизвикаха масови безредици в Гърция и Испания. Пенсионната реформа във Франция, продиктувана също от нуждата от свиване на държавните разходи, предизвика общонационална стачка, която продължава вече месец и половина и прерасна в стълкновения с полицията, заплаха от енергийна криза, опити за блокиране на летища и нефтопреработващи заводи.

Въпреки това, тази политика изглежда много по-отговорна. По думите на Кинг "нетрадиционните монетарни политики са като среща за една нощ. Много е увлекателно, но не предполага дълги сериозни отношения. В крайна сметка се получава така, че нетрадиционните политики не решават проблемите на световната икономика, а само ги задълбочават".

Има и още една тенденция, която започна да се развива в следствие на разликите в подходите на САЩ и Япония от една страна и Европа – от друга, за това как трябва да се извежда икономиката от кризата.

Необявената, но фактически провежданата "политика на силното евро" дава на европейската валута приоритет в качеството на резервна валута и много централни банки и крупни финансови институти започнаха да "преминават" на евро. Този процес се ускори, след като пазарите получиха гаранции, че няма защо да се опасяват от фалиране на "евроаутсайдерите".

Споделяне
Още от Бизнес