Две години правителство на НДСВ: равносметката за бизнес средата и стопанското развитие*

Сегашното правителство дойде на власт преди две години. Формирането му бе предшествано от относително дълъг период на ориентация. След избори по-дълго бе формирано само правителството на Жан Виденов. Това се дължеше, от една страна, на изненадващия, дори за победителите, успех. От друга, различната предистория на членовете на мнозинството, при недостатъчни гласове за изцяло самостоятелно управление и липсата на вътрешна дисциплина и ясни ценности, наложиха "патронът" Симеон Втори сам да поеме отговорност. Значителната обществена подкрепа изискваше това.

Днес всички отбелязват значителен спад в одобрението спрямо министър председателя, неговото правителство и неговото движение.

В същото време политическа криза няма и едва ли ще има. Провали в държавното управление от рода на този на Жан Виденов няма и е почти изключено да се случат. При преобразуването на кабинета, коалиционният партньор получи онова, което му се полага за поддържането на мнозинството. Обидени от разместванията няма. Затова няма и вътрешни противоречия, които да доведат до разпад на мнозинството, преди следващите парламентарни избори.

Ще има ерозия на отношения, обществен облик и политика. Корените на този процес са в предизборната кампания от 2001. Тогава НДСВ не се интересуваше от това, какво в икономиката и живота е действително възможно да се направи или постигне. Съвсем прагматично, за бъдещите управляващи бе важно, какви са народните заблуди, желания и мечти, за да се използват срещу политическото статукво на 1990-2001 г.

Чудото
Може би най-същественото обещание беше за "икономическо чудо" в рамките на 800 дни. Икономиката е инерционна система, в която икономическите "чудеса" отнемат доста повече време и последователност на политиката. Макар и да беше предварително ясно, че най-доброто, което можеше да направи това правителство бе да продължи и ускори реформите, завърши приватизацията и освободи населението от държавния патернализъм, действителното чудо на тези две години е, че то не върна нещата назад.

Правителството запази валутния борд и икономическата стабилност, но направи твърде малко за реформирането на: образованието, енергетиката, пенсионното и здравно осигуряване и др.

Приватизацията се превърна в нещо средно между безкрайно ходене по мъките и училище за начинаещи и напреднали лобисти. Към края на мандата вероятно ще се окаже, че професионалните съюзи ще имат повече облаги от раздържавяването отколкото премахнатите (всъщност още от предшествениците) РМД-та и повече права върху дялове от предприятията за работещите.

Много усилия и внимание бяха съсредоточени за "развитие" на икономиката с активни мероприятия и "справяне с различни провали" на частния сектор.

Не е вероятно с направените промени в кабинета да има съществена промяна във водената политика (http://ime-bg.org/pr_bg/132-2.htm).

Обща икономическа среда
Инфлацията през първите две години на управление на правителството запази ниски стойности - общата натрупана инфлация за тези две години е 6,5%. Това се дължи на запазването на валутния борд и неговото автоматично правило на парична политика, което пречи на всяко дискреционно печатане на пари, поради фиксирания валутен курс спрямо единната европейска валута.

През 2001 и 2002 година се поддържа ниско равнище на бюджетен дефицит в консолидирания държавен бюджет (0,6% от БВП). От 2002 година корпоративният данък беше намален от 28% на 23,5%, а пределната ставка на данъка върху доходите на физическите лица бе намалена от 38% на 29%, намалени бяха и ставките в по-ниските етажи на подоходния данък. Разходите в консолидирания държавен бюджет спадат от 40,6% през 2001 година на 39,2% през 2002 година.

Изземване на възможности за развитие

Приватизацията

Инвестиции и резерви

Гордостта капиталов пазар

Търговията

Частният сектор

Мерки против конкуренцията

Въздействието на "социал-политиката" върху пазара на труда

Административна среда

Прозрачност, т.е. информация и регистри

Права на частна собственост

Вместо заключение
Дори без да се спираме върху някои особено рискови начинания и действия - като например възстановяването на проекта - АЕЦ Белене и постоянно повтарящите се заплахи от само-блокиране на преговорите за присъединяване към ЕС, изгледите за последиците от сегашната стопанска политика не са розови. Но няма и място за паника, нужни са разумни обсъждания и преценки.

Средата за правене на бизнес в България все повече се подчинява на решения, намерения, хрумвания на депутати, министри или съдии, а не на правила и принципи, върху които има съгласие поне в определена степен, които именно правила биха гарантирали равенство пред закона и защита на правата и договорите.

Особено важна тенденция в стопанската политика на правителството през изминалите две години е създаването на атмосфера на борба за привилегии. Даването на привилегии на една група обаче означава отнемането на конкурентни предимства или доходи от друга група, което неизбежно води до това, че всички се стремят да са в групата на тези, които получават, а не на тези, от които се взима. Изпълнението на първите няколко искания за субсидии и защитни мита, доведе до лавинообразното нарастване на тези искания, като накрая техния брой стигна до няколко седмично.

Наличието на възможност за получаване на привилегии изкривява стимулите в икономиката и променя ориентацията в бизнес стратегиите на отделните пазарни участници.

Като цяло, тенденцията към изземване на по-големи части разполагаем доход от по-творческата и жизнеспособна част от гражданството, забавянето на реформите в редица сектори и спирането на двете най-големи приватизационни сделки, на практика означават, по-нисък потенциал за растеж на икономиката в средно срочен и дългосрочен план.

По всичко изглежда, че без външна намеса, правителството ще продължи стопанската си политика в същата посока. Обществото - ако се съди по поведението на опозицията и реториката на пресата - няма нито съпротивителни сили, нито виждане за алтернативи. Оплакването е станало професия и част от националния характер. Това стечение на обстоятелствата, ще докара социалистите на власт при следващите избори. Известен разум засега внася споразумението с МВФ и известни перспективи за по-устойчиви институции и решения, дава все още перспективата за присъединяване към ЕС.

* Георги Ангелов, Йорданка Ганчева, Мартин Димитров, Красен Станчев, Георги Стоев