Две трети от българите са против плащане на всички влогове в КТБ

Почти две трети от българите (74%) не са съгласни с предложенията да се изплатят всички влогове в затворената от БНБ "Корпоративна търговска банка" (КТБ), а не само гарантираните от държавата и банковите провизии до 100 хил. евро. Това сочи обявено в неделя проучване на агенция АФИС за обществените реакции и масовите нагласи около кризата с КТБ.

Други 11.4% искат да се изплатят само депозитите с доказан произход. Приблизително толкова – 11.9 на сто, обаче смятат, че трябва да се платят всички депозити в пълен размер. Само 2.7% нямат мнение по въпроса.

"Видно е, че обществото поддържа идеята законът да се изпълни така, както е замислен и действащ. Намерението за промяна на закона и държавна подкрепа за депозитите в пълен размер се подкрепя едва от една десета от гражданите. Както може да се очаква почти две трети от това мнение се поддържа от вложителите на КТБ. Вложителите и притежателите на депозити в другите банки изобщо не се колебаят в оценката си за действащото законодателство и смятат, че то в достатъчна степен и сигурно защитава техните интереси", отбелязват от АФИС.

Въпреки кризата в КТБ банките остават предпочитаното място за съхранение на парите на гражданите. Има известно повишаване на интереса към инвестиране на личните пари в ценни книжа и активи, но все пак гражданите остават предпазливи към предприемането на подобни действия заради недоверието към инвестиционния климат в страната и нестабилността на законодателството.

Подозрения, че кашата е заради партийни интереси

Придобилата в началото на кризата популярност версия за кражба, за злоупотреба с авоарите на банката, за източване на капитала и изнасяне на пари в чували очевидно не се среща с общественото доверие, според АФИС. Доминиращо е мнението, че институциите се стараят да заобиколят истинските причини за кризата, което се потвърждава от високото обществено подозрение, че именно властта и партиите са забъркали кашата заради някакви свои интереси.

Най-голямо недоверие хората имат към първоначалните официални обяснения на прокуратурата, БНБ и политическите сили, а именно, че в основата е престъпление, кражба, както и това, че законът трябва да бъде променен, за да се осигури извънредна финансова подкрепа на закъсалата банка. Мнозинството от гражданите определено подозират нечисти действия на политическото и корпоративното задкулисие, са изводите от проучването, проведено от 11 до 17 юли сред 1273 притежатели на банкови сметки в страната.

Поне 2 млрд. лв са източени от КТБ и никога няма да бъдат върнати. Това коментира пред БНР в неделя бизнесменът Иво Прокопиев, който е съиздател на "Капитал" и "Дневник". Той допълни, че по личното му мнение финансовата щета, нанесена след случилото се с банката, ще бъде доста по-голяма.

Той коментира, че ако са верни данните от прокуратурата, че 90 на сто от раздадените кредити от КТБ са за свързани с нея фирми, то това прави 4.9 млрд. лв. и толкова голяма експозиция към фирми, които са свързани с мажоритарния собственик, е незаконена.

"Когато банката кредитира фирми на собственика си, се предполага, че оценката на риска не е обективна и затова този размер е ограничен до 10% от нейния собствен капитал. В случая на КТБ става дума за са 60 - 70 млн. лв. спрямо 4.9 млрд. лв. Говорим за грубо нарушение на закона и единственият начин то да се санира е да бъде заделена огромна провизия, като така зейва гигантска капиталова дупка", каза бизнесменът.

Финансовата щета от КТБ ще е над 2 млрд. лв.

Според него е трудно да се изчисли какъв е истинският размер на капиталовата дупка, тъй като има известна пазарна индикация, но никой не разполага с достатъчно информация. Той уточни, че пазарът оценява необезпечените вземания от КТБ, които се търгуват на международните капиталови пазари, на 40% от тяхната номинална стойност.

"Издадените от банката облигации се търгуват в Ирландия и в момента цената е 40% за всеки сто долара номинал. Ако приложим обратно това изчисление спрямо всички необезпечени задължения на банката, виждаме, че според пазара дупката е около 2 млрд. Т.е. 2 млрд. в момента е щетата - парите, които са източени и никога няма да бъдат върнати", прогнозира Прокопиев и добави: "Личното ми мнение е, че това, което няма да бъде възстановено от цялата тази история, ще бъде доста повече".

Прокопиев влезе в спор с бившият председател на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете Милети Младенов, който настоя, че държавата не трябва да допуска затваряне на КТБ, тъй като тя е системна банка и това ще се отрази на целия банков сектор и на икономиката като цяло. Младенов се позова на популярната максима, според която банката е "твърде голяма, за да бъде оставена на фалира".

"Информацията, която вече идва по официални източници, е за толкова голяма и плашеща капиталова дупка в КТБ, че доверието в нея няма как да бъде възстановено", опонира Прокопиев. Той настоя с КТБ да се процедира по законовия ред, за да се съхрани доверието в банковата система и в регулаторите.

Василев пита френския посланик защо е позволил продажбата на "Креди Агрикол"

В неделя с изявление до медиите излезе и мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев, който въпреки обещанието си от преди една седмица скоро да се върне в България, все още е в чужбина. В него той опровергава френския посланик в България Ксавие Лапер дьо Кабан, който в петък заяви пред БНТ, че е отказал искана от Василев среща.

Банкерът заяви, че "никога и по никакъв повод не съм се опитвал да си организирам среща с френския посланик в България Ксавие Лапер дьо Кабан, нито по някакъв начин съм търсил съдействие от него".

"Ако той е на мнение, че моята дейност "никога не е била добра нито за България, нито за Европа“, защо досега си е мълчал, а не е уведомил съответните органи в ЕС и България, както би направил един истински "приятел на България“, за какъвто посланикът се опитва да се представи", пита Василев по повод коментара на Кабан.

Собственикът на КТБ продължава с въпроса защо френският посланик, ако застава зад думите си, че "тази банка не е била нормална банка и може би надзорът на тази банка не е бил толкова сериозен", не е уведомил нито съответните органи, нито френските инвеститори за това свое мнение при продажбата на "Креди Агрикол България" на КТБ.

В момента "Креди Агрикол" също е под особения надзор на БНБ, като последните планове на БНБ бяха в нея да се прехвърлят добрите активи на КТБ и след това дъщерното дружество да се одържави. Вече обаче не е ясно какъв е точният план за спасение на КТБ, след като в петък финансовият министър Петър Чобанов даде картбланш на най-големия миноритарен акционер в КТБ – Оманския фонд, да опита да оздрави банката.