Две възможности за солистите от Будапещенската оперета

Георги Попов се срещнал с двамата представители на "Союзконтракт-Табак" - Гарегин Гевондян и неговият съдружник - българин. На срещата нямало никой друг. Говорили си на български и руски. Нямало преводач. Георги Попов нямал нужда от преводач. Той си водел всички разговори с руските партньори без преводач.

Това разказва лично Георги Попов със самочувствие в интервюто си по Дарик.

И тук започват въпросите. Георги Попов може и да няма нужда от преводач, защото владее отлично руски, но доколко владее Георги Попов сложната правна материя, свързана с развалянето на договор, отнемането на лиценз, фалшификация на подпис и други подобни, та отива на разговорите без юрист? Като има проблеми със "Союзконтракт-Табак" и Гарегин Гевондян, защо отива на среща с него, без да вземе със себе си съответния служител от Булгартабак, който познава въпроса в детайли и утре ще трябва да продължи работата по случая? Като отношенията им са напрегнати и несигурни, защо не присъства на разговорите човек, който да води записки, протокол или нещо подобно, за да е сигурно, че "Союзконтракт-Табак" и Гарегин Гевондян след разговора няма да се отметнат от нещо договорено?

Това са задължителни неща във всяка администрация, още повече в една голяма фирма. Щом Георги Попов е толкова опитен мениджър, той би трябвало да е наясно с тези железни правила. Както повеляват правилата на модерната администрация, от всяка среща трябва да има "мемо".

Обаче такова "мемо" няма. Няма никаква писмена следа в нашия тютюнев гигант, че такъв разговор между изпълнителния директор на Булгартабак и един от важните му и при това проблемни руски партньори, въобще се е състоял.

За тази ситуация има само две възможни обяснения.

Първото възможно обяснение е, че Георги Попов е толкова безнадеждно бос във воденето на преговори и в спазването на базисните административни правила, че е допуснал в случая, а вероятно и в други случаи допуска системни пропуски в работата си. За такова нещо Георги Попов трябва моментално да бъде уволнен, а този, който го препоръчваше така горещо като "богатство за България", да си понесе политическата отговорност за назначаването на толкова некомпетентен човек.

Второто възможно обяснение е, че Георги Попов съзнателно е елиминирал евентуалните свидетели на разговора, скрил се е като на завера само с двамата шефове на руската фирма, за да си поиска нещо на четири до шест очи. Дали са били точно половин милион долара, дали е споменал Николай Василев като ортак, това знаят само шестте уши, чули думите му.

Трето възможно обяснение няма.

Добре е Николай Василев да избере едно от двете възможни обяснения и да постъпи в съответствие с принципите, които изповядва като министър, вицепремиер и зам.председател на партията си.

Иначе ще трябва и той да си ходи в Будапеща, заедно със своя приятел. Двамата явно имат хубави общи спомени от там. Въпреки че и в Будапеща всезнайковщината не се котира.