Двоен спад на износа на български оръжия за последните две години

Слабата диверсификация на някои стоки може да доведе до сътресения в икономиката ни заради Covid-19

Двоен спад на износа на български оръжия за последните две години

България продължава да печели позиции на световните пазари. Макар и незначително българския износ е нараснал с 0.6 на сто през 2019 г. спрямо година по-рано и възлиза на 33.9 млрд. щатски долара. За последните пет години кумулативно ръстът е над една трета (33.4%), а спрямо 2006 г., последната преди приемането ни в ЕС, ръстът е 143%.

Това отрежда на страната ни 60 място сред всички износители в света (64 място за 2018 г.), непосредствено след Ангола (износ на нефт 98%) и преди Алжир (нефт 97%).

В Европейския съюз страната ни заема 20-та позиция преди Литва, Хърватия, Люксембург, Естония, Латвия, Малта и Кипър. По-малки по население държави от ЕС, които са преди нас, са Словения (46 млрд.$), Финландия (73 млрд. $), Словакия (91 млрд. $),Дания (110 млрд. $), Ирландия (170 млрд.$).

За последната година световният внос е намалял с 4%, а кумулативният ръст за последните 5 години е 14%. Това показва традиционният анализ на Българската стопанска камара (БСК) за износа на българска продукция през 2019 г.

България губи пазари за военната си продукция

От анализа на БСК са изключени доставките на стоки за отбраната, защото Националния статистически институт третира тази информация като конфиденциална. 

По експертна, неокончателна оценка, България е изнесла стоки за отбраната поне за 560милиона долара. Редица държави, които са пазар за българска специална продукция, също не предоставят данни за търговията си с нея. За 2018 г. износът на специална продукция се оценява на 780 млн. долара, а за 2017 – 1.2 млрд. долара, посочва БСК.

Тези данни не са изненада на фона на случващото се в българската оръжейна индустрия и атаките на държавата срещу частни компании. От 2017 г. държавата прави опити да вземе частния завод "Дунарит" в Русе и блокира сделки на "Емко"  в Трявна.

Група стоки под митнически код 99 "Специфични доставки" е на 6-та позиция в експортната ни листа, но е изключен от анализа на БСК, защото описанието не дава точна представа за какво става дума. Обикновено зад тази формулировка де крие произведеното от военните заводи.

И докато износът на специална продукция намалява, расте този на електротехника и електроника, енергоносители (горива и електроенергия), машини и апарати, мед и изделия от мед. Това са четирите групи стоки, които имат най-голям дял в износа и формират 36% от него през 2019 г.

Изделията на електрониката и електротехниката продължават своя експортен възход с 12% средногодишен ръст за последните пет години, докато за същия период световният внос се е увеличил с 4%.

Износът на машини и апарати също се представя много добре и бележи средногодишен ръст от 10%, докато световният внос расте с 5%.

Това означава, че българските производители на тези изделия са конкурентоспособни на глобалните пазари и изместват други доставчици, посочват от БСК.

Традиционно, износът на енергоносители и медни продукти заемат водещи позиции. За 2019 г.  съответно второ и четвърто място. За периода 2019/2018 г. износът на мед и медни продукти бележи сериозен спад – 20%, дължащ се основно на спад в изнасяните количества.

Износът на зърно заема пета позиция.

С над 1 милиард долара износ са още автомобилна индустрия и велосипеди, фармация, пластмасови изделия. Следват руди и концентрати, от които две трети са концентрати на благородни метали, конфекция, плетени облекла,мебели и изделия за обзавеждане, желязо и стомана и изделия от желязо и стомана.

По експертна оценка, суровини и енергоносители формират 31-32% от износа.

Износът на нефтени масла е с най-голям стойностен обем

Стоката с най-голям стойностен обем в експортната листа на България през 2019 г. са средни и тежки нефтени масла – над 1.263 млрд. долара. Това е ръст от над една пета (21%)за година. Увеличението при износа на леки нефтени масла е 1.208 млрд. долара, което е ръст от 11% за година.

Най-големи потребители на български средни и тежки нефтени масла са Турция и корабно зареждане. На леки нефтени масла – Тунис, където постигаме една от най-добрите експортни цени за този продукт – 618 $/тон, и Египет.

Изнесената катодната мед е за над 1 милиард долара, но това е спад от една пета като стойност и 15% като количество спрямо предходната година. Катодната мед се продава най-вече в Китай, където постигаме една от най-високите цени – 6187 $/тон.

Спад от над една четвърт (26%)има при износа на анодна мед на стойност 594 млн. долара.

Изнесената пшеница е 944 млн. долара, което е увеличение от 11 на сто на годишна база. Тя се  продава най-вече в Испания и Гърция при цена около 200$/тон.

Значителен ръст от 47 на сто има при изнесените концентрати на благородни метали за 594 млн. долара. Около 88 на сто от концентратите на благородни метали се изнасят да Германия, а 10% за Канада.

Любопитен детайл е, че България отчита износ на електроенергия за 15 държави, като най-много за Словения и Чехия на цена 52-56 $/MWh, но нито една от двете държави не отчита внос на ток от страната ни.

От стоките с износ над 100 млн. долара за 2019 най-голям кумулативен ръст за последните 5 години бележатмашини за обработка на информация - 1114%, биодизел - 869%, медицински инструменти и апарати - 232%, електрически табла - 162%, тръбопроводи от каучук - 126%, царевица - 124%, апарати за безжични мрежи - 115%, концентрати на благородни метали - 113%, медни пръти и профили - 107%.

Износът на велосипеди със спомагателен двигател нараства 6 пъти от старта си през 2017 г.

С най-голям положителен търговски баланс са леки горива, пшеница, анодна и катодна мед, средни и тежки горива, концентрат от благородни метали, царевица, кабелни снопове.

Голям ръст на световния внос има при горива, бижутерия, кораби (танкери), превозни средства за стоки, машини за обработка на данни, произведения на изкуството и антики, кораби (круизни), обувки, благородни метали, електрически лампи, контейнери за стоки.

България държи над една пета от пазара на патешки дроб в света

България държи 22.2% от световния пазар на патешки черен дроб, въпреки значителния спад в износа.

Временно консервираните череши имат 16% дял от световния пазар, месинг на плочи и ленти 15.9%, рапица 14.4%, концентрати на благородни метали 13.5%, спирачни маркучи 13.2%, прясно патешко месо 12.6%, семена от кориандър 12.2%, замразено патешко месо 11.9%.

Стоките, с които България заема водещо място в световния износ, показват известна устойчивост, показва анализът на БСК.

Прекомерна концентрация

Анализът на стопанската камара сочи, че диверсификацията на пазарите е един от проблемите пред износа ни.

Над половината от износа ни на средни и тежки нефтени масла е за Турция, 60 на сто от катодната мед отива за Китай, а 88% от руди и концентрати от благородни метали се изнася за Германия, а други 10% за Канада. Почти половината от износа на медни руди и концентрати е за Намибия, а 48% от произведените велосипеди със спомагателен двигател отиват за Германия и 30% за Белгия.

Прекомерната концентрация е опасна, защото всяко смущение във функционирането на купувача води до подобно по размер смущение в работата на българския доставчик.Това е и най-големият риск в периода на икономически ограничения породени от Covid-19. Предстои да видим как те са се отразили на експортните ни партньори и там, където липсва достатъчно диверсификация, негативното влияние върху съответните български износители ще бъде голямо, смятат от БСК.

Част от концентрацията се дължи на факта, че не малко сравнително големи български предприятия са с преобладаваща чужда собственост и продукцията им се изкупува от фирмата-майка. Това води след себе си износ на стоки за последваща преработка, а не крайни продукти, които са с по-висока добавена стойност, сравнително по-ниска производителност на труда, по-високи енергийни разходи за единица добавена стойност, ниски килограмови цени, повишено въздействие върху околната среда, в сравнение с това при фирмите-майки,е посочено в анализа на БСК.

Германия е най-важният партньор на България

През 2019 г. България е осъществила износ за 218 държави и територии, като в редица от тях има малък износ на нишови продукти.

Най-важният пазар е Германия с 14.8% от целия износ. Търговският баланс е положителен от почти половин милиард долара.

Следват Румъния (8.7%), Италия (7.4%), с която за първи път от години имаме отрицателен търговски баланс, Турция (7.2%), Гърция (6.8%), Франция (3.8%), Белгия (2.9%), Китай (2.7%), Испания (2.7%), Холандия (2.5%).

Тези десет партньора са пазар за 59.6% от износа. Най-голям положителен търговски баланс България има с Гърция – 525 млн. долара, следвана от Германия, Тунис, Великобритания, САЩ.

Най-голям отрицателен търговски баланс страната ни има с Русия – над 3.1 млрд. долара при общ търговски дефицит на България от 3.9 млрд. долара. Следват отрицателните баланси с Унгария, Китай, Полша, Испания.

Преструктурирането на износа продължава, но с по-бавни темпове

Преструктурирането на българския износ продължава, но не достатъчно бързо, отчитат от БСК. Според анализа българските предприемачи намират своето място в глобалната верига на доставки, въпреки че продължава да се наблюдава липса на добри управленски умения и пазарен усет. Износът расте дори за държави с активна експортна насърчителна политика, каквато липсва у нас.

Многообразието на стоки с по-висока добавена стойност се увеличава. Техният износ се влияе по-малко от курса на щатския долар и цените на енергоносители и суровини, отколкото при стоки с ниска добавена стойност. Този износ формира около 24% от общия без да е включен износът на специална продукция. Износът на суровини, енергоносители и материали с ниска степен на преработка държи дял от около 31-32%.

Велосипеди с помощно задвижване, наситени интегрални платки, с който продукт България проби редица силно конкурентни пазари, сред които САЩ, Япония, Югоизточна Азия, видеоигри, компоненти за автомобилостроене и машиностроене, хидравлика, машинни възли, акумулатори, лагери, кабели, ектротехнически и електронни изделия, електрически ръчни инструменти; изчислителни устройства, сензори, хладилници, фризери,  фармацевтични и медицински изделия, оптични изделия, някои софтуерни продукти за управление на процеси, любителска радиотехника, ски, сноуборд са стоките в експортната листа на България с относително по-висока добавена стойност са. Основни пазари за тях са големите икономики в ЕС, но изделията се вграждат там и след това се реализират в целия свят.

България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на големите фирми и се включи в глобалните вериги на доставки. С течение на времето ще се придобият знания и умения за по-широко самостоятелно навлизане на световните пазари под собствена марка и със собствени разработки, смятат от БСК.

Според анализа нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България и по-малко на местните фирми. Успешните български фирми са тези, които работят основно за чуждите пазари, не се влияят от липсата на конкуренция в България и не са обект на значителна регулаторна тежест.

Технологичното обновление не се случва достатъчно бързо и е опорочено от недостатъчно ефективни инвестиции по оперативните програми. По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, независимо от произхода на инвестициите. Българските предприемачи като че ли имат повече доверие на чужди решения и технологии, отколкото на българските.

Бизнесът рядко поръчва разработки на български университети и институти и не е готов да чака несигурен резултат. От друга страна, българските учени и изобретатели реализират изследователския си продукт в Западна и Северна Европа, а не в България, и така евтиният труд на българските учени допринася за тяхната конкурентоспособност, посочват от БСК.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Кой да замени Борисов като премиер на кабинет в рамките на този мандат?