Двойка за руския президент по енергетика

Енергетиката е любимата тема на Владимир Путин. Но равносметката от президентските му мандати точно в тази сфера едва ли може ги нарече цветущи. Би могло да се говори за дефицит на газа и ограничения при доставките на електроенергия, забавяне темповете на растеж на нефтодобива, които към края на президентството му придобиха сериозен мащаб.

Важно е да се припомнят и пропуснатите възможности. Преди осем години обсъждахме кога, най-накрая, ще започне разработването на Щокмановското, Приразломно находище, полуостровите Ямал, Източен Сибир, “Сахалин-3”, развиването на производството на втечнен природен газ.

Какво обсъждаме днес? Същото.

Разбира се, всички тези години бяха загубени за крайно “полезни” мероприятия като търгуване с чужди партньори и ограничаване на собствеността. Трябва да се даде дължимото на Путин: той създаде за действията си в енергийната сфера блестяща пропагандна опаковка, като всеки път отвличаше вниманието на обществеността с нови идеи, хранейки инвестиращите банкери и анализатори с модни финансови термини и разговори за “глобалния енергиен бизнес”.

Тези обаче, които работят в енергийната индустрия, трябва да се съгласят, че в производствената сфера резултатите се оказаха далеч под възможностите. Успехите в развитието на нефтения и газов сектори основно бяха постигнати със силите на частниците. “Юкос” разработи и пусна в експлоатация със свои средства Приобското находище, “Лукойл” усвояваше Тимано-Перското и газовите находища в Болшехетската падина. Многомилиардните инвестиции в Салим, “Сахалин-1” и “Сахалин-2” реализираха недолюбваните днес в Русия чужденци (без приноса на тези проекти прирастът на нефтодобива за деветте месеца на тази година би бил само 0,2%).

А какво има в актива на държавните компании? Газовото находище “Заполярное”, което беше готово за пускане над 90% до момента на тръгването на Рем Вяхирев от “Газпром”, плюс строителството на Балтийската тръбопроводна система. За Северно-европейския газопровод се говореше, говореше, но така и не започна строежът на морската му част.

Междувременно през тези години можеха да бъдат построени нефтопроводът в Мурманск, който щеше да изведе Русия на глобалния пазар на “лек” нефт, заводите за производство на втечнен природен газ в Баренцово море и Ярмала, които биха ни направили едни от лидерите на този вид световен пазар. Решението за разширяване мощностите на Каспийския тръбопроводен консорциум би направило безспорно нашето лидерство на световните пазари при транзита на казахстански нефт. Биха могли да бъдат пуснати в експлоатация нови находища – Бованенково, Тамбей, Юрубчено-Тахомското, “Сахалин-3”. При такива цени на нефта всичко би трябвало да бъде направено по друг начин. Трябваше, ако “Газпром” не беше изхарчил 32 млрд. долара за сделка с активите вместо за производствени инвестиции. Ако не беше разгромен “Юкос” и Ходорковски не лежеше в затвора.

По енергетика за бездарно пропилените години за своето президентство Путин не заслужава друга оценка освен двойка.

Авторът е президент на Института по енергийна политика на Русия.