Двойния връх на ръководството на Европейския съюз

Кой трябва да ръководи Европейския съюз? Това е един от въпросите, на които Конвентът за бъдещето на Европа досега не е успял да отговори. Федералистите призоваха Европейския парламент да избира председателя на Европейската комисия, който сега се избира от правителствените ръководители, с цел да се подсили неговия или нейния авторитет. Но тези, които са за по-силна роля на националните правителства, като Тони Блеър и Жак Ширак, смятат, че новият председател на Европейския съвет трябва да ръководи ЕС.

Сега френският президент Жак Ширак и германският канцлер Герхард Шрьодер, които се опитват усилено да съживят френско-германския съюз, обявиха компромис: председателят на Съвета на министрите да бъде избиран от правителствените лидери, председателят на Еврокомисията - от Европейския парламент. Още веднъж споразумение между Париж и Берлин е на път да оформи насоката на развитието на институциите на ЕС. Но това не е огромен скок към европейската интеграция, а разумно споразумение, което е израз на уважение към разделението на властта в ЕС между Центъра и страните-членки.

Тъй като тази идея за двойно председателство удовлетворя донякъде и двата лагера - на федералистите и на тези, които са за по-силна роля на националните правителства, Конвентът вероятно ще я подкрепи.

Има много неща в подкрепа на идеята да се назначи висш политик за председател на Съвета на министрите. Този орган се оказва все по-неспособен да осигури стратегическото ръководство на ЕС. Сега министър-председателят на страната, която е ротационен председател на ЕС, председателства Съвета шест месеца, което означава, че той не може да окаже голямо въздействие. През 2004 г., когато Съветът се разшири, тъй като в него ще влизат 25 правителствени ръководители, има вероятност той да бъде още по-малко ефикасен.

Една от особено важните задачи на новия председател ще бъде да представлява ЕС в международен мащаб на най-високо равнище. В момента не е правдоподобно председателят на ЕК или върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Хавиер Солана да посещават Белия дом или Кремъл, за да обсъждат значими стратегически въпроси. Това не може да направи и новият външен министър на Евросъюза - пост, предложен от Конвента и подкрепен от Ширак и Шрьодер, който ще обединява ролята на Солана и Кристофър Патън, еврокомисар по външните отношения.

Новият председател, който ще има петгодишен мандат, ще играе важна роля и във вътрешен план. След срещите на Европейския съвет премиерите рядко изпълняват обещанията си. Председателят няма да ги оставя на мира, докато те не ги изпълнят. Той или тя ще има малко формални функции. Успешният председател ще бъде силна личност, но също така ще се ползва с доверието на лидерите на отделните страни.

Малките държави-членки не харесват тази идея. Те се опасяват, че новият председател ще засили междуправителствения характер на ЕС, което ще способства големите държави да доминират за сметка на Еврокомисията, която според тях е техен приятел и защитник. Ето защо Шрьодер твърди, че няма да приеме новия председател, ако като цяло не се запази баланса между институциите в Евросъюза. Блеър ще се противи да приеме идеята за по-голяма роля на Европейския парламент, който не е любимата му институция. Някои британски официални лица се опасяват от създаването на Еврокомисия с по-ясно изразен партийно-политически характер. Дали тя би могла да приеме обективни решения или да води компетентна политика, ако нейният председател има даден мандат само от една от политическите партии в парламента? Но подобни тревоги са безпочвени. Докато националните правителства продължават да назначават останалите еврокомисари, Европейската комисия ще продължава да бъде многопартийна институция.

Откакто Ширак стана президент на Франция през 1995 г. във френско-германския съюз, който някога имаше доминираща роля в ЕС, цари безредие. Ще се събере ли отново тази двойка? Споразумението от октомври миналата година между лидерите на Франция и Германия за земеделските субсидии, и сега за институциите, са впечатляваща демонстрация на чувства на публични места.

И все пак Шрьодер би предпочел да поддържа близки отношения с група страни, между които е и Великобритания, отколкото само с Франция. Освен това щом членките на Европейския съюз станат 25, ще стане невъзможно за които и да било две държави, колкото и в тесни отношения да са, да имат доминираща роля.

Лица, близки до Шрьодер, твърдят, че Великобритония е отчасти тази, която е тласнала Германия, противно на здравия ѝ разум, отново към установяването на близки връзки с Франция. Засега изглежда малко вероятно в близко бъдеще британската страна да се присъедини към еврото. А това означава, че Великобритания не е нито партньор, на който може да се има пълно доверие нито жизнеспособен партньор за вземането на важни решения за бъдещето на Европейския съюз.

*- Авторът е директор на Центъра за европейски реформи.
По БТА, със съкращения