Двойният морал на промишлено развитите страни

Глобализацията ще повиши благосъстоянието на Третия свят, обещаваше Западът. Едно ново проучване показва, че САЩ и Европа системно издигат бариери пред вноса на стоки от развиващите се страни.

Канцлерът омагьоса с думи публиката си в Делхи. Германия ще бъде адвокатът на Третия свят на срещата на върха на СТО, обеща Герхард Шрьодер в присъствието на 500 бизнесмени при неотдавнашното си посещение в Индия. Новият кръг на преговорите за либерализиране на търговията ще премине изцяло под знака на Третия свят, обеща също генералният директор на СТО Майк Мур.

И по-рано светът е бил свидетел на подобни красиви обещания. Интеграция чрез търговия, прокламираше Западът. Повече благосъстояние чрез свобода на пазарите, това бе лозунгът, с който Берлин, Брюксел и Вашингтон приканваха развиващите се страни към либерализация.

В много случаи обаче отварянето на пазарите е едностранчив процес, както сочи едно неотдавнашно изследване, озаглавено "Осемте неизпълнени обещания". Специалисти от Oxfam, неправителствена организация, в която влизат 120 страни, доказват по недвусмислен начин, че от средата на 80-те години бедните страни са намалили наполовина митата си и са отворили своите пазари за многонационалните концерни от Европа и САЩ.

В същото време Западът е продължил да издига бариери пред конкурентни стоки от Африка, Централна Азия или Латинска Америка. Търговската политика на промишлено развитите страни носи отпечатъка на "двойния морал", се казва в изследването. По този начин Западът увеличава и без това огромното глобално неравновесие, вместо да го намали.

Развиващи се страни губят ежегодно над 100 млрд. долара заради съществуващите митнически и търговски ограничения, които им налагат промишлено развитите страни. Така например средните мита, с които се облагат стоките на Бангладеш на Запад, са четири пъти по-големи от митата върху стоките от промишлено развитите страни.

При това по мнение на специалистите от Oxfam международната търговия може да се превърне в мощен двигател в борбата срещу нищетата и за по-висок икономически растеж. При ръст на световната търговия само с 0,8 процента постъпленията от износа на бедните страни ще бъдат по-големи от помощта за развитие, която сега им се отпуска. Въпреки всичко обаче възможностите на световната търговия не се използват, тъй като правителствата на богатите страни отказват на бедните държави достъп до своите пазари.

Особено са силни тенденциите към издигане на бариери при онези сектори, които представляват единственият източник на валутни постъпления за много бедни страни - това са текстилното производство и селското стопанство. Така например митата върху обувките или кожените изделия, внасяни в Канада, са два пъти по-високи от всички останали мита. Все още Европа и САЩ определят годишни квоти на вноса на текстилни изделия от страните от Третия свят.

Подобно е положението и при износа на селскостопанска продукция от развиващите се страни. 30-те най-богати страни в света, които са обединени в ОИСР, субсидират с 350 млрд. долара годишно собствените си фермери, което съответства на близо 1 млрд. долара дневно.Чрез щедри дотации правителството във Вашингтон и Европейската комисия в Брюксел намаляват експортните цени на своите производители до равнище, което се оказва фатално за много селяни в Третия свят, които не могат да издържат на субсидираните цени на американските фермери.

Мексикански селяни се отказват да отглеждат царевица, тъй като не могат да издържат на конкуренцията на субсидираните фермери от САЩ. В Хаити производители на ориз също бяха принудени да изоставят плантациите си.

Тъй като явлението е отдавна известно, министрите на промишлено развитите страни обещаха още на конференцията на СТО през 1996 г. в Сингапур да отменят митата върху стоките на 49-те най-слабо развити страни в света.

Твърде малко обаче бе направено досега. Над половината от износа на 49-те страни за САЩ и Канада все още се облага с мита над 5 процента. Правителствата на страните от ЕС съзнателно отказаха да либерализират напълно вноса на захар и ориз под натиска на местното аграрно лоби.

Африка е най-потърпевша от едностранчивата търговска политика. Нейните жители не могат да ползват предимствата на глобализацията, пишат специалистите от Oxfam. В Африка живеят 12% от населението в света, делът на континента в глобалния износ съставлява обаче само 1 процент. През 70-те години неговият дял бе четири пъти по-голям.

В същото време най-вече Африка страда от строгите ограничения, които налагат патентите на западните фармацевтични концерни. Многонационалните компании се позовават на правилата, формулирани в споразумение, прието от СТО, което регламентира правото на интелектуалната собственост при открития и гарантира спазването му в продължение на 20 години. Изключения са допустими в случаите, когато здравната система в една страна се окаже в бедствено положение. Кога обаче ще се заговори за бедствено положение. Дали тогава, когато всяка година в развиващите се страни от инфекциозни болести умират 14 млн. души годишно?

Oxfam говори за двойния аршин, който използва Западът. Когато ЮАР поиска да използва евтини медикаменти в борбата срещу СПИН като заобиколи патентното право, 39 фармацевтични компании, включително от САЩ, предявиха съдебен иск към Претория. Когато обаче в САЩ се констатираха изолирани случаи на антракс, американското правителство внезапно реши да пренебрегне патентите и упражни силен натиск върху цената на антибиотика Ципробай на Bayer.

Специалистите от Oxfam настояват промишлено развитите страни да изпълнят най-сетне обещанията си и наистина да отворят своите пазари. Именно на развиващите се страни са нужни бариери чрез по-продължителни срокове за намаляването на митата, а не на Запада.