Двойно по-малко изкупени лоши дългове заради мораториума върху банките

Двойно по-малко изкупени лоши дългове заради мораториума върху банките

Въвеждането на мораториум върху плащането на банкови задължения, заради пандемията от коронавирус, е довело до два пъти по-малък размер на изкупените лоши дългове и увеличаване на междуфирмената задлъжнялост през 2020 г. Това показват данните представени от Асоциацията по управление на вземанията.

Общият обем нововъзложен дълг към компании за управление на вземания намалявапрез 2020 г.намалява до 741.6 млн. лева. Година по-рано той е бил 832.3 млн. лева, а през 2018 г. възлизаше на 1.418 млрд. лева. Тенденцията на спад продължава и през първото тримесечие на 2021, но данните към момента не отразяват обективната картина, посочват от Асоциацията за управление на вземания (АУВ).

"Колкото и оптимистични да изглеждат цифрите, истината е, че финансовите предизвикателства предстоят. Отчасти, по-ниските обеми, възложени за събиране се дължат на мораториума на банките. Той даде глътка въздух на клиентите в затруднение, но и отложи проблеми, на които тепърва ще станем свидетели в края на 2021 г.", коментира Райна Миткова, председател на АУВ. Според нея е възможно някои домакинства да останат неприятно изненадани от по-високите суми, които ще трябва да платят за кредитите си.

Изкупени дългове

На пазара на изкупени дългове се наблюдава още по-голямо понижение. През цялата 2020 г. общият им обем е малко над 507.5 млн. лева, докато през 2019 г. този показател се равнява на 1.362 млрд. лева. Броят случаи на изкупен дълг за 2020 г. е 101 731, докато през 2019 той е двоен – 208 423 случая.

От Асоциацията за управление на вземанията очакват картината да се промени в края на годината. Аргументите са, че според данните на БНБ за първото тримесечие на 2021 г. е образуван нов лош дълг, вследствие на мораториума в размер на над 1 млрд. лв. или 10% от разсрочените задължения.

ези задължения няма да изчезнат, напротив, трябва сериозна стратегия как и дали ще могат да се съберат и как това ще се отрази на финансовата сфера като цяло. От друга страна, в продължение на месеци редица големи индустрии бяха напълно затворени, това няма как да не се отрази на първо място на покупателната способност на населението, плащането на данъци и такси от страна на бизнесите, а оттам на цялата икономика", коментира Лилия Димитрова, зам.-председател на АУВ.

За какво задлъжнява българинът през 2020?

По данни на Асоциацията относителното дялово разделение на кредиторите остава без съществени промени, с известни изменения в конкретните стойности.

Банките се задържат като най-големият кредитор с 44% от стойността на целия обем възложен дълг. Следват ги небанковите финансови институции с общо 28% от стойността на дълга. Третият най-често срещан кредитор са телекомите с дял от 16%.

"В сравнение с предходните години, делът на банковите институции леко намалява за сметка на покачващия се обем, възложен от небанкови такива. Възможно е това да са първите индикации за финансови затруднения на потребителите през 2020 г.", коментира Лилия Димитрова. Според нея най-вероятно част от хората, които започват да усещат несигурност в личните си бюджети, теглят бързи кредити.

Междуфирмена задлъжнялост

Известен ръст отбелязва общият обем нововъзложен дълг на пазара на междуфирмени вземания, сочат още данните от проучването на Асоциациятаза управление на вземанията.

Стойността на този показател за 2020 г. е 9.356 млн. лева, докато за година по-рано е 7.806 млн. лева. Идентична е тенденцията при броя случаи- за 2020 г. те са общо 21 459, а за 2019 г. – 17 169 случая.

"Предвид факта, че някои сектори бяха силно засегнати още през 2020 г., данните за растяща междуфирмена задлъжнялост не са изненадващи. Вероятно е тази тенденция да се задълбочи, но за бизнесите е важно да бъдат особено внимателни", казва Райна Миткова. Тя напомня, че във времена на криза кешът е най-важен. Съветва да се проверява внимателно финансовата стабилност на контрагентите.

Плащането на сметки и задължения

Плащането на сметки и задължения през 2020 г. отслабва спрямо година по-рано, показват още данните на Асоциациятаза управление н вземанията. Отчита се понижение с около 13% на годишна база.

"Пандемията, динамичната политическа ситуация у нас, както и въвеждането на абсолютна давност преди решението на Конституционния съд тя да важи само за нови задължения, се отразиха на потребителското поведение още през 2020 г. Много домакинства престанаха да плащат не защото доходите им бяха пострадали, а защото се страхуваха за бъдещето си и предпочитаха да съхранят тези пари за по-трудни дни. Но неплащането може само да усложни ситуацията и да се отрази негативно на икономиката, а оттам - на всеки от нас поотделно", посочи Райна Миткова.

Според Лилия Димитрова нея групата на хората, които изпитват реална невъзможност да плащат, продължава да е най-малка. Настоящата ситуация на несигурност създава предпоставки за някои потребители да се стремят да избегнат погасяването на вземанията си. Други обаче използваха момента, за да предоговорят по-добри условия по кредитите си и точно те ще спечелят в дългосрочен план, коментира още Димитрова.

Прогноза

За бизнеса и за потребителите е важно да следят движението на инфлацията, съветват от Асоциацията по управление на вземаният.

Тенденциите за ръст на инфлацията, ведно с евентуално покачване на лихвите по кредитите, което вече се случва в САЩ. Това би могло да се превърне в предизвикателство пред някои домакинства в дългосрочен план.

Споделяне

Още от Бизнес

В каква роля си представяте Слави Трифонов след изборите?