Двойно по-ниска е енергийната ни ефективност от европейската

България трябва сериозно да наваксва с инвестициите в енергийно спестяване, за да достигне европейските норми, стана ясно в сряда по време на Десетия икономически форум на Централноевропейската инициатива, които се провежда за втори ден в София.

Тенденцията сочи намаляване на разликата в енергийната интензивност между България и 25-те страни от ЕС,  но първичната енергоемкост на страната остава с около 93 процента по-висока от средното ниво на ЕС-25, а крайната – е с 43 процента повече от европейската, каза в сесия, посветена на енергийната ефективност, изпълнителният директор на ресорната агенция Таско Ерменков. .

Домакинствата у нас живеят с два пъти по-нисък енергиен комфорт от средноевропейските, допълни той, посочвайки, че битът харчи 23.5 на сто от  енергийната консумация в страната.

В България половината средства, отделяни за енергоспестяване, отиват в подмяна на прозорците на сградите, съобщи Джанпиеро Начи от Европейската банка за възстановяване и развитие, която чрез местни банки е отпуснала над 50 млн. лв. за енергоефективни проекти.

Битът се нарежда трети по потребление след индустрията и транспорта, които съответно изразходват 37.2 и 28 на сто от енергията.

С развитието на икономиката и на жизнения стандарт българските домакинства ще увеличават потреблението на енергия, което означава, че ще трябва да се обърне повече внимание върху енергийната ефективност в сектора, посочи Ерменков. Тенденцията е за намаляване на дела на енергопотреблението в индустрията, транспортът обаче бележи увеличение на консумацията с 41 на сто в периода 2000-2005 г., което представлява значително изпреварване на ръста на БВП.

Деветдесет на сто от потреблението на сектора е концентрирано в автомобилния транспорт. На услугите се падат 8.2 на сто от крайното енергийно потребление на страната. Селското стопанство отбелязва ръст в енергопотреблението след 2000 г., сочи статистиката на Агенцията за енергийна ефективност

Ерменков припомни, че България трябва да намали с 9 процента енергийната си интензивност, което ще спести 630 хиляди тона нефтен еквивалент енергия.

Жаклин Лиго от Европейската банка за възстановяване и развитие посочи, че голяма част от правителствата на държавите в балканския регион не знаят как да управляват процесите, свързани с енергийната ефективност, но дипломатично изключи България от тенденцията.

Прогнозите са за увеличаване на вредните емисии през следващите 10-15 години, което налага необходимостта от подобряване на енергийната ефективност, посочи Пол Уейд от Международната енергийна агенция. Той прогнозира необходимостта от увеличаване на инвестициите с близо 20 млрд. долара в тази посока. В момента в новите т.нар. пасивни сгради намалението на потреблението на енергия може да стигне до 75 %, като може да се изграждат и сгради с нулево потребление чрез използването на специални технологии, каза Уейд.

Той посочи като основни пречки пред успешното въвеждане на енергийната ефективност липсата на информация за начините на пестене на енергия и на добри инициативи.