Засилен интерес на бизнесмени и политици към научни степени

Двойно повече нови професори за последните четири години

Първенци са Университетът по хранителни технологии и библиотекарският университет

Двойно повече нови професори за последните четири години

Процедурите за придобиването на професорско звание са се увеличили двойно през последните четири години и, ако преди това на трима доценти се е падал 1 професор, в момента съотношението е почти 1 към 1. Новите процедури за професори в периода 2011-2014 година са 1414, докато през предходният четиригодишен период 2007-2010, когато степените и званията се даваха от ВАК, процедурите за професори са били 773.

Тези данни бяха изнесени във вторник от председателя на Съюза на учените акад. Дамян Дамянов при обсъждането на предстоящите промени в Закона за развитието на академичния състав, с които се цели да се въведат национални критерии в процедурите за академично израстване. Промяната се наложи, тъй като със Закона за развитието на академичния състав от 2011 година беше дадена пълна свобода на университетите при провеждането на процедурите и това доведе до безконтролното роене на професори със спорни по качество научни трудове.

Дамянов заяви, че проблемът се хиперболизира от пресата и че сборът на академичните длъжности "доцент” и "професор” за периода 2011 – 2014 година е по-нисък, отколкото за 2007 – 2010 година, но няма гаранция, че свръхпроизводство не може да се случи в следващите години, защото темпото на увеличаване броя на хабилитираните кадри бързо прогресира, а липсват възпиращи механизми на национално ниво.

Цифрови данни за проведените процедури за научни степени и научни звания/академични длъжности през двата периода

Научни степени и звания/длъжности 2007-2010 2011-2014
Доктор/кандидат 3134 3591
Доктор на науките 487 215
Главен асистент - 800
Доцент 2449 1750
Професор 773 1414
ОБЩО 6843 7770


Степен доктор през последните четири години са защитили 3 416 души, като броят им се увеличава с всяка изминала година. През учебната 2010/2011 година те са били 596 души, през 2011/2012 – 639 души, през 2012/2013 – 979 души и през 2013/2014 година 1202 души.

Дамянов коментира, че процедурите за образователната и научна степен "доктор” нарастват с добро темпо. "Остава отворен въпросът дали качеството на дисертациите пада. Подобни изказвания свързват проблема с по-ниската критичност на научното жури. Ако такава тенденция е налице, това е тъжен и сериозен извод за академичната общност. Защото критичността и обективността са основно наш проблем", посочи той.

Информация за придобиването на образователната и научна степен”доктор” в страната през последните 4 години:

"Доктор" Общ брой редовни защитил
2010/2011 4095 1964 596
2011/2012 4703 2384 639
2012/2013 5371 2790 979
2013/2014 6055 3096 1202


Най-много процедури за нови научни степени и академични длъжности естествено има в големите университети - Софийския университет, Медицинския университет в София, Техническия университет в София, УНСС. Когато се изчисли процентът на новоизбраните доценти и професори като част от общия научно-преподавателски състав обаче първенци в коването на нови кадри се оказват Университетът по хранителни технологии в Пловдив и Университетът по библиотекознание и информационни технологии. Произведените нови кадри в последните два университета са близо 30% спрямо общия преподавателски състав. За сравнение в Софийския университет и другите големи университети новите кадри са около 20 на сто.

Към юни 2013 година на основен трудов договор към държавните висши училища са 13051 учени – университетски преподаватели, а на втори трудов договор са 977 души.

Дамянов отправи и друга критика към действащия закон: "Нищо не разреши участието на добри практици в учебната дейност на университетите. Това засили стремежа на специалисти – практици, инженери, бизнесмени, а и на доста политици - да се стремят към научни степени, както и практиката за писане на платени поръчкови дисертации. Изходът може да се види в провеждането на магистърски и докторски програми по административни и бизнес науки, а не и тези лица да се стремят към образователната и научна степен "доктор".

Според информация от образователното министерство 90% от жалбите и възраженията са свързани със състава на научните журита, провеждащи процедурите, техния подбор и компетентността на някои членове. Като проблем се откроява и това, че поради автономията на висшите училища не се допуска външна намеса, липсват регулаторни норми, както и задоволителни контролни механизми на държавните институции. Друга критика е, че процедурите са кратки и формални.

Дамянов посочи, че има данни и за нарушения на етиката и морала като манипулиране на данни, фалшифициране на резултати от изследвания, неправилно или невярно интерпретиране на данни, натрапено съавторство, присвоени непубликувани изследвания, плагиатство под формата на дословно преписване, използване на данни без упоменаване на източника, перифразиране и пр.

"Тези нарушения са оставени на съвестта на учените, като се разчита на академична почтеност. Особено тежък е проблемът на плагиатството – от ученическата и студентската скамейка до университетски преподаватели и учени от всички възрасти. Само засегнатите лица могат да повдигнат въпроса пред съдебна инстанция, проблемът има тригодишна давност, съдът е некомпетентен по много въпроси. Предлагаме този проблем да се решава дефинитивно в рамките на университета", коментира Дамянов.

В момента има два законопроекта, целящи да ограничат безконтролното роене на професори. Първият е на образователното министерство, по който в момента тече законодателно обсъждане и предстои да бъде гласуван от Министерския съвет и парламента, а вторият е на депутата от "Атака" проф. Станислав Станилов.

Споделяне
Още по темата
Още от България