Двойното предизвикателство за растежа на Европа

След като икономическото възстановяване в Европа най-сетне започва да укрепва, най-важната задача на хората, определящи политиката, е да гарантират, че растежът може да бъде устойчив в бъдеще. Финансовите и паричните стимули може и да бяха подходящи в разгара на кризата, но няма да свършат много работа при справянето с най-голямата заплаха за дългосрочните перспективи на континента: пагубното съчетание между лоши демографски показатели и ниско равнище на инвестициите.

Дори ако има един стабилен приток на имигранти, прогнозите са, че общата работна сила на 28-те страни от ЕС ще се свие с 12-16 милиона души през следващите 15 години, според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Европейската комисия. Рязко повишение на броя на новодошлите би могло да подобри ситуацията, но по-големият приток на имигранти не е само по себе си адекватно решение на дългосрочните икономически проблеми на ЕС.

Единствената надежда на Европа за устойчив растеж е повишаване на производителността, така че да извлича по-голяма стойност от намаляваща работна сила. Проблемът е, че от много години континентът не е отчитал значително нарастване на производителността. В Западна Европа растежът на производителността на труда (производството на изработен час) се забавя от години. През 60-те години производителността на труда нарасна със стабилните 4% годишен темп, след което през 80-те години се забави до 2% и спадна под 1% към началото на века. Днес пълзи напред с около 0,5% на година. Същевременно общата заводска производителност, която отчита технологичните иновации, стагнира.

ЕС има крайна нужда от икономически растеж, за да могат страните членки да поддържат системите си за социална защита и сигурност на фона на застаряването на обществата им - проблем, с който се сблъскват и други региони и страни. Малко обаче са държавите, които се изправят пред препятствия, съчетаващи слаб растеж на продуктивността и демографски спад.

Китай например се сблъсква с подобно демографско предизвикателство, тъй като работната сила в страната се свива, а броят на пенсионерите расте бързо. Производителността на труда в Китай обаче нараства с 9 % на година средно през последното десетилетие.

Спадът на растежа на производителността в ЕС е изненадващ, като се има предвид бързото настъпление на цифровизацията - често описвана като индустриалната революция на 21 век. Всъщност част от усещаното забавяне може да се обясни с начина на измерване: В Европа, както и в САЩ, технологичните промени, създадени от смартфоните и интернет, просто не се проявяват в данните за производителността.

Статистиците например се мъчат да изчислят как потребителите се възползват от увеличеното качество и скорост на доставка, което често е резултат от цифровизацията. Освен това в епохата на цифровизацията много услуги са безплатни, което означава, че не се отчитат въобще като потребление.

Друг фактор, който може да допринася за липсата на особен растеж на производителността е, че много корпорации имат традиционни физически бизнес модели наред с нови дигитални модели. Добавянето на високотехнологични системи към традиционните процеси временно може да увеличи разходите и да понижи производителността, особено ако новите и старите бизнес дейности не са добре свързани. Тези проблеми би трябвало да намалеят с времето, а когато това се случи, част от застоя в производителността би трябвало да изчезне.

Забавянето на растежа на производителността обаче не може изцяло да се приписва на тромавия преход към ерата на новите технологии. Дори след като икономиката започна да се възстановява, инвестициите в Европа остават доста под равнището си от 2008 година. До голяма степен дългосрочното икономическо здраве ще зависи от това дали инвестициите ще се възстановят и с колко.

Има обаче причини за песимизъм. Слабата инвестиционна активност частично отразява една безперспективна картина, представяща европейските пазари. Ако работната сила стагнира и се свива, а растежът е потиснат, защо да се дават пари за увеличаване на производството?

Простичко казано проблемите на Европа са се преплели. Континентът има нужда от инвестиции, подкрепящи производителността, за да компенсира свиващата се работна сила, но неговата влошаваща се демография кара компаниите да се въздържат от инвестиции.

За щастие има още много какво да се направи. Новата инициатива за интегриране на европейските пазари за услуги, дигитални стоки, капиталови пазари и енергия ще премахне бариерите за компаниите и ще донесе нови стимули за инвестиране. Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП - TTIP), по което ЕС в момента преговаря със САЩ, ще създаде по-голям пазар с по-малко обременяващи разпоредби и повече конкуренция.

На национално равнище усилията за реформи, подобно на направените в Ирландия, Португалия и Испания, могат да подобрят бизнес условията и конкуренцията на континента.

В крайна сметка всички европейски страни биха могли да удвоят усилията си да образоват и подготвят гражданите си за една дигитална епоха.

Хората, определящи политиката, не трябва да разчитат оптимистично, че европейската икономика ще се възстанови сама. Те трябва да прилагат политика, която подкрепя инвестициите, насърчава иновациите и развитието на уменията. На фона на усилията на работниците и компаниите да се конкурират в една все по-бързо променяща се световна икономика, която все повече се подчинява на принципа победителят получава всичко, необходимостта от мерки, които ще осигурят дългосрочен растеж, е изключително спешна.

По БТА