Дянков: По-евтино е с фискалния резерв да покрием бюджетния дефицит

При всички положения бюджетният дефицит ще се финансира със средства от фискалния резерв, призна в петък финансовият министър Симеон Дянков. Той обаче не уточни каква точно сума от натрупания към април 2010 г. в БНБ резерв от 6.6 млрд. лв. ще бъде използвана.

Преди седмица кабинетът одобри актуализацията на бюджета за тази година. Според неофициална информация се предвижда намаляване на задължителния фискален резерв до 4.5 млрд. лв. Премиерът Бойко Борисов междувременно обяви, че резервът "е за това да не умират хората от глад" и че той ще се пълни с приходи от полицейски акции.

Дянков отрече, че правителството възнамерява да намали резрева с близо 2 млрд. лв. Той каза, че точната цифра ще стане ясна след няколко дни.

Дори не се замислям, това е най-добрата стратегия, заяви Дянков. Според него това е най-евтиният вариант за оправяне на финансите на страната.

Попитан дали намаляването на резерва няма да се отрази негативно на стабилността на валутния борд, Дянков каза, че сигурността на борда въпреки намаляването на резерва е гарантирана от реформите в конвергентната програма на правителството, която е одобрена и от ЕК.

Той определи като неадекватни предложенията за Синята коалиция за емитиране на еврооблигации за 1 млрд .евро и споразумение с МВФ.  

Финансовият министър пресметна, че изплащането на лихви по издаването на еврооблигации ще струва на бюджета около 150-200 млн. лв. годишно, ако лихвата е 7-8 на сто, каквато е станала след гръцката криза.

Според Дянков страната ни е далеч от положението на Румъния, Латвия и Унгария, за да се прибягва до такава крайна мярка като заем от МВФ. Такава мярка не ни е необходима, категоричен е той.

“Разни икономически експерти казват, че реформи се правят с пари, предишните управляващи като имаха пари защо не ги правиха, а си бъркаха в носа“, коментира Дянков.

По думите му сега икономиката ни бере плодовете на забавянето на антикризисните мерки, които е трябвало да се предприемат още в края на 2008 г. В момента изражението е в данните за спада на икономиката с нови 4 на сто през първото тримесечие на годината, посочи той.

По негови прогнози през второто тримесечие на 2010 г. икономиката ще навакса изоставането и ще стигне дори до нулев или леко положителен растеж, а до края на годината ще се постигне ръст от 1 процент. За сравнение, очакванията на ЕК са, че България ще отбележи нулев растеж през настоящата година.

Според Дянков, за да е ефективна българската икономика, държавата трябва да преразпределя максимум 35 на сто от БВП, а досега цифрата е била 38 на сто, а заради кризата сега те са надхвърлили 40 на сто. Той посочи как Естония е свила с 9 на сто правителствените разходи през 2009 г. и преди дни получи покана за присъединяване към Еврозоната.

Дянков даде пресконференцията си след завръщане от САЩ, което бе описано само със срещи с представители на Държавния департамент и на финансовото министерство, където била обсъдена българската енергийна стратегия.

Помолен да коментира изказването на премиера Бойко Борисов Борисов, който отчете като единствена грешка на Дянков очакванията му, че гръцката криза няма да е толкова голяма и че тази година ще ни поканят в еврозоната, финансовият министър каза, че не само той е подценил ставащото в Гърция, но и ЕЦБ, МВФ, Световната банка, ЕБВР и всички останали финансови министри. Ние очаквахме, че ще има криза в Гърция, но не очаквахме, че тя ще е толкова голяма, уточни той. Според него по време на криза е нормално да има неприятни финансови изненади, нормално е, ако една държава с времето е манипулирала данни спрямо целия ЕС, да има неприятни изненади за всички. По думите на Дянков изненадата е овладяна със срещата на финансовите министри на ЕС.