Дянков се поздрави с финансовата стабилност и по-големия резерв от 2012 г.

Европроектите и земеделските субсидии изтънили резерва до 4 млрд. лв.

Симеон Дянков, Сн: БГНЕС

“Няма никакви причини да се говори, да се спекулира с финансовата стабилност на България. За момента тя е една от най-стабилните държави в Европа. Във фискалния резерв има 4.7 млрд. лв.”. Така министърът на финансите в оставка Симеон Дянков отговори на притесненията на икономисти и политици от опозицията, че резервът е намалял застрашително и се поставя на изпитание финансовата стабилност на страната. Това той направи пред журналисти, преди да влезе на заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) при президента Плевнелиев.

Според Дянков опитите да се дестабилизира държавата са политически. “Както в миналото социалистите са довеждали държавата до фалит, така и сега се опитват да я доведат до фалит”, каза още министърът в оставка.

По сметките му във фискалния резерв има 4.1 млрд. лева плюс 600 млн. лв., които са авансови плащания и ни ги дължи Брюксел. "Така че фискалният резерв е 4.7 милиарда към днешна дата”, каза Симеон Дянков.

Във фискалния резерв има 4.010 млрд. лв. към 25 февруари, съобщиха обаче официално от Министерството на финансите. Законът за бюджета задължава да се поддържа фискален резерв от 4.5 млрд. лв., но в края на годината. Не е нарушение на закона, ако резервът е под тази стойност през годината.

Европроекти и земеделци смъкват резерва

Основната причина за намалението е предсрочното плащане от резерва на земеделските субсидии от 840 млн. лв. и европейски проекти на общините за 384 млн. лв., преди средствата да са възстановени от Брюксел, се посочва в разпространено съобщение на министерството. Освен това през януари беше платен външен дълг от 1.9 млрд. лева по държавни облигации, емитирани от правителството на НДСВ.

От така представените данни не става ясно къде се губят около 168 млн. лв. от фискалния резерв. Към края на 2012 г. средствата във фискалния резерв са били 6.081 млрд. лв. Като извадим от тях 1.9 млрд. лв. дълг по еврооблигациите, още 840 млн. лв. за земеделци и 384 млн. лв. за общините се получава 2.957 млрд. лв. Към тях прибавяме емитираните облигации от 885 млн. лв. от началото на годината досега и се получава, че във фискалния резерв би трябвало да има 3.842 млрд. лв., а не 4.01 млрд. лв.

Независимо от допълнителните тежести, в началото на 2013 г. равнището на фискалния резерв е по-високо от същия период на 2012 г., е посочено в съобщението на Министерството на финансите.

През февруари 2012 г. фискалният резерв е бил 3.8 млрд. лв., докато през предкризисните години 2007-2009 г.се е движел от 5.1 млрд. до 8.3 млрд. лв., показват данните на финансовото ведомство. Причината резервът да нараства в началото на предкризисните години се е дължало на по-високи постъпления от ДДС в резултат на огромните разходи в края на предходната година, се казва още в съобщението.

Данните показват, че Министерството на финансите ползва средства, на които няма право, за други цели като европейските пари, на здравната каса, на общините, коментира бившият зам.-финансов министър Любомир Дацов от НДСВ. Според него очакването за възстановяване на около 600 млн. лв. от Брюксел говори, че има проблем с планирането и разплащането по еврофондовете. Това означава, че някой по веригата задържа парите, смята Дацов. Според него нормално е бюджетът да чака възстановяване на не повече от 300 млн. лв.

ГЕРБ намалило просрочените задължения със 66%

В сравнение с началото на мандата просрочените задължения на правителство спрямо сега са намалели с 500 млн. лв., което е 83%. Тези на общините са паднали с 21 млн. лв. или с 11%. Така средното намаление на задълженията на държавата към бизнеса е 66%, отчете Дянков.

“Формираните до края на 2009 г. просрочени задължения по бюджетите на министерствата вследствие на политиката на предходното правителство за поемане на големи задължения, наложи предприемане на конкретни мерки за подобряване на финансовата дисциплина и непрекъснат мониторинг на финансовите потоци”, посочват от финансовото министерство.

В него е отбелязано, че трите министерства с най-много дългове – на отбраната, на регионалното развитие и МВР - са успели да ги редуцират значително. Отличник е Министерството на регионалното развитие, което трайно и значително е подобрило финансовата си дисциплина и от 238 млн. лв. дългове към края на 2009 г. ги е свило на 3 млн. лв.

В същото време задълженията на Министерството на отбраната все още остават големи – 68 млн. лв. в края на януари 2013 г. Основната причина за това са натрупаните дългове от Вонено-медицинската академия за 66 млн. лева. МВР е намалило просрочията от 45 млн. лв. от края на 2009 г. на 15 млн. лв. сега. Министерството на правосъдието също има дългове, се уточнява в съобщението.

Общините трайно с дългове за около 200 млн. лв.

И ако държавата успя да се разплати в известна степен с бизнеса по схемата със сконтиране на 10% от парите, които имаше да дава, то задълженията на общините остават постоянна величина в периода 2009-2013 г. - около 200 млн. лв., показват данните на Министерството на финансите.

Към декември 2009 г. общият размер на просрочените задължения на общините достига 197 млн. лева, докато в края на януари 2013 г. е 176 млн. лв. Най-голям размер просрочени задължения общините са имали през ноември 2011 г. - 221.5 млн. лв., като причината за това са проведените местни избори.

Столичната община е с най-много задължения към края на януари 2013 г. - 18.4 млн. лв. В същото време обаче дълговете на София към бизнеса са намалели с най-голям темп от над 38 млн. лв. спрямо края на 2009 г.

Останалите общини с големи задължения са Перник (13.7 млн. лв.), Кърджали (11.3 млн. лв.), Сливен (7.1 млн. лв.), Дупница (6.4 млн. лв.), Видин (6 млн. лв.), Смолян (4.3 млн. лв.), Карлово (4.2 млн. лева), Силистра (4.2 млн.лева) и Белоградчик (4 млн.лв.).

С над 1 млн. лева са намалели просрочените задължения и на общините: Хасково (4.5 млн. лв.), Ямбол (4.3 млн. лв.), Бургас (3.2 млн. лв.), Шабла (1.7 млн. лв.), Карнобат (1.6 млн. лв.), Приморско (1.2 млн. лв.), Долна Митрополия (1.1 млн. лв.)

От друга страна общини с най-голямо увеличение на просрочените задължения с над 3 млн. лева са Перник, Сливен, Дупница, Кърджали, Ракитово, Велинград и Белоградчик, е посочено в съобщението на Министерството на финансите.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?