Дянков се зае с Пакта за финансова стабилност и изостави ERM II

Подготвеният от Министерството на финансите проект на Пакт за финансова стабилност ще ангажира изцяло силите и енергията на вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков и до евентуалното му влизане в сила той няма да се занимава с някогашния си приоритет - влизането на България във валутния механизъм ERM II, известен още като чакалня за еврото.

Това министърът обяви във вторник, след като заедно със заместниците си Владислав Горанов и Боряна Пенчева даде разяснения за същността на проекта за пакт.

За първи път идеята за набор от мерки за стриктна държавна финансова дисциплина, които да бъдат записани в конституцията, бе лансирана от Дянков по време на дебата по поискания от Борисов вот на доверие на правителството. Първоначалната идея за фиксирани законово фискални ограничения пък бе на Синята коалиция.

В проекта на Дянков се предвижда в конституцията да бъдат записани три рамкови мерки, на които трябва да се подчинява финансовата политика на всяко българско правителство. Новите ограничения на практика ще важат за онези, които ще управляват след сегашния кабинет, тъй като идеята е пактът да влезе в сила от януари 2013 г., броени месеци преди редовните парламентарни избори.

Дянков не коментира подменя ли се държавното устройство на страната, след като гражданите се лишават от правото на избор между политически сили с различна финансова визия. От друга страна една от мерките - за размера на бюджетния дефицит - е заложена в договора за членство на страната в ЕС и без да е фиксирана в конституцията, трябва да се спазва по силата на този договор.

При представянето на мерките бе даден пример с Германия, която през 2009 г. е записала конституционно ограничение на бюджетния дефицит. То ще влезе в сила от 2014 г.

Какво съдържат мерките?

Първата мярка предвижда преразпределителната роля на правителството да не надхвърля 37% от брутния вътрешен продукт (БВП).

Втората мярка се отнася до бюджетното салдо. Трябва да бъде гарантирана балансирана бюджетна позиция, а максималният допустим бюджетен дефицит трябва да е 3% от БВП, тоест колкото е разрешеният в ЕС според критериите за членство.

Третата мярка е преките данъци да се променят само с квалифицирано мнозинство от две трети от народните представители или със 160 гласа.

Дянков обясни, че документът ще бъде раздаден на председателите на парламентарните групи и ще бъде подложен и на обществено обсъждане.

Министърът смята, че предлаганите мерки, които ще "бетонират" следването от страна на България на една от най-строгите фискални политики в ЕС, ще бъдат подкрепени от парламентаристите и от десницата, и от левицата.

Тъй като финансовият министър няма право на инициатива за промяна в конституцията, с това ще бъде натоварена ПГ на ГЕРБ. За промяна в конституцията е необходимо мнозинство от три пети от гласовете на депутатите или 180 гласа.

Според Дянков, ако мерките бъдат приети от парламента, пактът може да влезе в сила от 1 януари 2013 година. Той допълни, че ще насочи всичките си сили към изпълнение на тази задача и дори смята, че в същия период няма да е целесъобразно да се кандидатства за влизане във валутния механизъм ERM II.

Разходите на МВР- големи, но неефективни

Дянков обясни, че през последните петнайсетина години разходната част в бюджета се е движела между 36% и 41%, като в момента е между 35% и 36% от БВП. В предложеното ограничение на публичния сектор до 37% не се включва вноската в общия бюджет на ЕС, разходите за сметка на помощта от ЕС и националното съфинансиране.

Преразпределението на БВП, което държавата извършва, невинаги е ефективно, коментира Дянков. Той даде пример със сектора за сигурност, който харчи с 2.5 пъти повече средства, отколкото в другите страни членки на ЕС Неефективно е и разходването на средства в отбраната, макар че "министър Ангелов (на отбраната - бел. ред.) взема мерки", каза Дянков.

Формула за балансиран бюджет

По втората мярка, която изисква спазване на балансиран бюджет и в краен случай дефицит до 3% от БВП, във финансовото министерство са изработили правила, отчитащи дали икономиката е в подем или в спад.

Във формулата влизат прогнозният ръст на БВП и размерът на държавния дълг, който може да е в коридора между 20% и 40% от БВП. Така, ако се очаква ръст на БВП, Министерският съвет може да предложи подобряване на салдото по консолидираната фискална програма с не по-малко от 37% от прогнозирания реален ръст. Салдото може да бъде подобрено и с по-малко от 37% от ръста на БВП, ако държавният дълг е под 20% от БВП.

При спад, правителството може да предлага влошаване на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма до 37% от прогнозния спад на БВП, ако бюджетното салдо не надхвърля дефицита от 3% и при положение, че финансирането на дефицита с дълг няма да доведе до увеличаването му над 40% от БВП.

Ще има разписан и механизъм как се процедира при извънредни ситуации, които могат да влошат чувствително икономиката, така че дефицитът да не надхвърля 3%. На въпрос какво ще стане при икономическа и финансова криза от типа на сегашната, министър Дянков отговори, че тази криза е била най-сериозната от 65 години насам и едва ли в близките години ще се повтори.

От лансираните мерки най-широк интерес предизвиква тази, според която промяната на преките данъци да става с квалифицирано мнозинство в НС.

Първоначалната идея на министъра беше още по-радикална - изменението на преките данъци да става с референдум. Той обаче е бил убеден да се откаже от нея поради факта, че тя няма да проработи, което беше видно от първия миг на лансирането ѝ.