Дюни на прицел

Точка първа от популярния списък на американския философ Ноам Чомски "10 начина за манипулиране" е "Отвличане на вниманието", а четвърта – "Отлагане на изпълнението". По всичко изглежда, че това е и стратегията на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) в случая с местността "Камчийски пясъци" и намеренията за застрояването ѝ, чийто път към реализация се проправя вече над 5 години.

Последното развитие по случая с добилия скандална слава проект за ваканционен комплекс "Камчия парк" на фирми, свързани с австрийската банка "Райфайзен", оставя впечатление, че ведомството на Нона Караджова избягва решителни и конкретни действия за прекратяването му в полза на обществения интерес. На 23 август екоминистърът издаде заповед за спиране на реализацията на два Подробни устройствени плана (ПУП), издадени на "Мет Риъл Истейт", "Бета Форест", "Рийс Интернешънъл" и "Мирта Инженеринг" за изграждане на "Иновативен комплекс за смесено обитаване и обслужващи дейности "Камчия парк" в землището на селата Ново Оряхово и Шкорпиловци. Причината – проектът няма оценка за съвместимост с екомрежата "Натура 2000", в чийто граници попада. В момента, в който Регионалната инспекция по околна среда и води (РИОСВ) Варна одобри въпросната оценка, обаче строителството може да започне.

Това, разбира се, е най-лошият сценарий, който природозащитни организации са се заели да осуетят на всяка цена. В противен случай вече бившата защитена местност "Камчийски пясъци”, включваща най-големия в България черноморски пясъчен плаж с уникално съчетание на дюни и лонгозни гори, може да се окаже залята с бетон.

На този етап в същността на проблема стоят одобрените през 2008 г. от кмета на Долни Чифлик Борислав Натов в грубо нарушение на европейските директиви и българското законодателство подробни устройствени планове за имотите на 4-те фирми в района на Камчийски пясъци. Двата документа на практика превръщат плажа в урбанизирана територия, която попада извън обхвата на забраната за промяна на предназначението и застрояване на всички заменени гори, въведена със Закона за горите от 2011 г. Тя има отношение по случая, защото "Мет Риъл Естейт" придобива терените в района на Камчия по изпитаната схема със замяната им срещу гори във вътрешността на страната. Преди това пък терените са трансформирани от изключителна държавна собственост (каквито са плажовете по закон) в частна държавна, а статутът им е променен на земеделска земя десета категория (виж хронологията).

Министърът на околната среда и водите няма правомощия да отмени устройствените планове за проекта "Камчия парк", но може да сезира прокуратурата, която от своя страна да атакува в съда тяхната законност. Това обаче не се случва. Такъв сигнал до Върховната административна прокуратура (ВАП) е подаден на 31 август тази година от коалиция "За да остане природа в България". Природозащитниците настояват заповедите на община Долни чифлик за одобряване на подробни устройствени планове и решенията на Министерския съвет за промяна на предназначението на имоти в нарочно закритата защитена местност Камчийски пясъци на брега на Черно море да бъдат обявени за нищожни. В случай, че ВАП реагира на сигнала, топката трябва да се поеме от окръжната прокуратура във Варна, която да поиска от административния съд да обяви кметските заповеди за незаконни и в последствие да паднат и ПУП-овете. По този начин Природен парк "Странджа" беше спасен от незаконното ваканционно селище "Златна перла".

Екоминистерството има още един "полезен" ход в случая "Камчийски пясъци", но природозащитниците се опасяват, че той няма да бъде използван пълноценно. Става въпрос за чаканата от НПО-тата вече втора година заповед за защитена местност "Камчийски пясъци" по директивата за местообитанията. "За да остане природа в България" настоява в заповедта да залегне изрична забрана за строителство на територията на комплекса. Това обаче ще създаде прецедент в дейността на министерството, на което то не е склонно. В заповедите за защитени зони по директивите за птиците и местообитанията има най-общи забрани, а инвестиционните намерения за тези територии се контролират чрез оценките за въздействие на проекта върху околната среда и оценката за съвместимост с "Натура". Този подход доказано не работи, ако вземем за пример застрояването на Банско, коментира Александър Дунчев от Световен фонд за дивата природа WWF.

Тук има един ключов за случая момент – забавянето на заповедта (описание на защитената местност и на защитните режими). В момента се изпълнява проект на екоминистерството - "Картиране и определяне на природозащитно състояние на природни местообитания и видове", резултатите от които най-вероятно ще залегнат в документа за нова защитена местност "Камчийски пясъци". Методите на сдружение "Натура България", извършващо картирането, обаче са съмнителни. Това става ясно от писмо на екипа, изготвил идейния проект и първия вариант на методики на местообитанията, адресирано до министър Нона Караджова .

"Силно сме обезпокоени и притеснени от корекциите в направените редакции в текстовете на методиките за природни местообитания от един от най-застрашените райони в България – Черноморското крайбрежие, а именно пясъчните дюни", се казва в писмото, подписано от доц. Румен Цонев, преподавател в биологическия факултет на Софийския университет и член на Сдружение за дива природа "Балкани" и негови колеги. Казано с други думи екипите на българската "Дикон" и италианската "Агриконсултинг" (участници в "Натура България") са променили обхвата и състоянието на районите с крайбрежни дюни, какъвто е "Камчийски пясъци", без да се позоват на убедителни научни факти. Площта на дюните може да бъде намалена, на места заличена, което автоматично отваря вратата към застрояването на тези уязвими територии.

Това са хипотези, които никой експерт не може да коментира, обявиха от пресцентъра на МОСВ. Според тях със заповедта за спиране на устройствените планове, министър Караджова е направила "всичко необходимо", за да предпази Камчийски пясъци. Принуждаваме инвеститорът да мине през цялата тежка процедура по издаване на положителна екооценка, а това трудно ще се случи за защитена територия, казаха още от министерството. От пресцентъра признават обаче, че не знаят параметрите на бъдещата защитена местност и предвидените защитни режими.

Заповедта е още на етап съгласуване и бъдещето на "Камчийски пясъци" тепърва ще се разбере. Природозащитниците са решени да бранят мястото до край и да обжалват всеки административен акт, който представлява заплаха за дюните край Камчия. Те са наясно, че успехът на каузи като спасяването на плажа преди с. Варвара от "Златна перла" и на планината Витоша от застрояване с нови писти и лифтове се дължат до известна степен на огромния медиен интерес към тях. Такъв липсваше в случая с Лифт Картала в Рила, изграден без екологична оценка и функциониращ безпроблемно и до днес. Случаят "Камчийски пясъци" обаче е емблематичен по отношение на схемите за разграбване и унищожаване на природното богатство в най-новата ни история и няма да остане встрани от общественото внимание.