Джамия в Истанбул, подходяща за султан

Компютърно изображение на планираната нова джамия в Истанбул

Реджеп Тайип Ердоган определя третия си мандат като премиер на Турция като "майсторски", заимствайки термина от знаменития османски архитект Мимар Синан и последния етап от неговото легендарно професионално развитие след степените на "чирак" и "калфа". Това е смело сравнение.

Творбите на Синан от 16 в. характеризират апогея на Османската империя, а джамията Сюлейманийе, построена за султан Сюлейман, е част от фона на небето над Истанбул, която не може да бъде пропусната.

Сега, навлизайки във второто си десетилетие начело на държава, която се наслаждава на своята регионална мощ, Ердоган иска да остави собствен белег в градския пейзаж с това, което ще бъде най-голямата джамия на Турция - "гигантска джамия", както каза самият той, "която ще се вижда от цял Истанбул".

Джамията, която ще бъде издигната на най-високото място в азиатската част на града, се планира да побира до 30 хиляди богомолци и да има шест минарета, по-високи от джамията Масджид ал-Набауи, наричана още Джамията на Пророка, в Медина.

Тя е символ за уклона на Турция в източна посока под управлението на Ердоган, който постепенно се отдръпна от секуларизма - основата на съвременната република, и наложи издигането на Турция като регионална сила в Близкия изток.

Истанбулският елит обаче е готов за борба. Някои вече определиха планираната джамия за грозна и показна, недобре прикрита декларация за победа на проислямското правителство на Ердоган над секуларистите и тяхната гвардия в армията.

"От европейската страна султан Сюлейман сложи отпечатъка си върху града с джамията Сюлейманийе, която може да бъде видяна навсякъде от стария Истанбул", казва Емре Къзълкая, блогър и международен редактор в "Хюриет дейли нюз". "Сега мнозина са на мнение, че Ердоган иска да сложи своя отпечатък от азиатската страна".

Дизайнът, който спечели в средата на ноември набързо конкурс, ограничен до турски архитекти, поразяващо прилича на традиционната джамия Султанахмет или Синята джамия, построена от ученик на Синан преди 400 години. Един религиозно-консервативен интелектуалец я нарече "евтино копие" и писа на Ердоган с молба да не смущава бъдещите поколения с подобна "противна" сграда.

"Ние в Турция казваме, че не откриваме топлата вода", казва Огуз Йозтюзджю, председател на Съюза на независимите архитекти в Истанбул. "Никой не се опитва да направи втора сграда като операта на Сидни, нали така? Те се конкурират с вече съществуващи символи".

Дори министърът на културата на страната не е убеден. "В днешния свят не е успех да градиш гигантски структури. Било е успех по времето на Синан. Сега всичко се отнася до това колко цимент използваш," каза Ертугрул Гюнай - глас от правителството, който рядко изразява несъгласие. "Ние трябва да построим нещо като скъпоценен камък и той трябва да блести със своята красота, а не с гигантските си размери", добавя той.

Джамията ще се извисява на хълма Чамлъджа, някога място за лов за заможните османци, а днес място, популярно с гледката, която разкрива. Тук в този град от 14 милиона души сега двойки пият подсладен чай сред розови храсти и се снимат с мобилните си телефони.

Минарета се врязват в небосвода на европейски Истанбул. Поддръжниците на проекта за новата джамия казват, че искат да създадат подобен небосвод и в азиатската част и да сложат край на антените, които сега грозят върха на хълма. Ергин Кюлюнк, председател на ислямската асоциация, която следи проекта, казва, че в азиатската част на мегаполиса липсва джамия с такъв размер, която да отговаря на нуждите на вярващите. "Това е необходимост," заяви той, отхвърляйки бурята от критики заради дизайна, дело на две забрадени архитектки. "Искахме класическа джамия с купол, а ако ще строиш класическа джамия с купол, е неизбежно тя да прилича на Света София, Селимийе или Синята джамия", посочва още той.

Официално, правителството не е подбудител на проекта, но то предоставя земята и личното одобрение на Ердоган. Цената се изчислява на над 100 милиона лири или 43 милиона евро, които ще бъдат платени от "дарители" - дума, която според опозицията е код за бизнесмени, които угодничат на правителството.

Ислямските власти в Истанбул със седалище близо до оживения пазар Капалъ чаршъ, твърдят, че не са много запознати с проекта, но нямат възражения. В Истанбул има над 3000 джамии.

Управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на Ердоган, която получава подкрепа от социално-консервативния Анадол, почти е спечелила битката със стария светски елит, възникнал с основаването на съвременната република през 1923 г. Тя запуши устата на армията, бранител на секуларизма, свалила от власт четири правителства от 1960 г. Реформите в армията и правосъдието бяха прокарани като част от изпълнението на условията, изисквани за членство в ЕС. Кандидатурата за членство на Турция в ЕС обаче е в задънена улица и сега Ердоган ухажва някогашните османски земи в Близкия изток.

Икономическият растеж, превъзхождащ този на Европа, е тласкан от нарастваща търговия със страните от Персийския залив. Арабски бизнесмени и туристи се стичат в Турция – шесткратно повече са тези от Саудитска Арабия, с 500 процента повече от Катар и с 400 процента от Кувейт след октомври 2010 г. Правителството междувременно прегръща имперското минало на Истанбул, когато Османската империя се е простирала на три континента.

"Трябва да отидем навсякъде, където са били и нашите предци," каза в неделя Ердоган и критикува създателите на турски телевизионен сериал, една от най-популярните изнасяни в чужбина продукции, заради начина, по който изобразява султан Сюлейман. "Онези, които се заиграват с тези ценности, трябва да получат урок в рамките на закона," каза той.

Тези приказки му докараха бурното недоволство на критиците, които обвиняват Ердоган, че се държи като модерна версия на султан в Турция и в чужбина. Стотици военни офицери са в затвора по обвинения в заговор за преврат срещу Ердоган; други, в т.ч. учени, журналисти и политици, са изправени пред процес по подобни обвинения.

Сирийският президент Башар ал Асад, огорчен от подкрепата на Турция за бунтовниците, които се опитват да го свалят от власт, каза в телевизионно интервю този месец, че Ердоган "се смята за новия султан и дълбоко в себе си вярва, че е халиф".

Новата джамия обаче е скромна в сравнение с други в Близкия изток, като например Джамията на Пророка с капацитет 600 хиляди души или пък най-голямата в света джамия Масджид ал-Харам в Мека.

"Всяка друга джамия може да е по-голяма по размер, физически и архитектурно, но не може да бъде поставяна наравно с двете свещени джамии заради тяхната святост и статут", каза саудитски духовник пред Ройтерс, пожелал самоличността му да не бъде разкривана.

Тя не може да се сравнява по размер и с други проекти на Ердоган за Истанбул, които включват прокопаване на 45-километров канал, свързващ Черно с Мраморно море, за да бъде облекчен трафикът през Босфора, и запълване на част от морето за създаването на спортен комплекс с капацитет 800 хиляди души. Той се надява също да завещае на Турция нова конституция, която да замени тази, писана след военния преврат през 1980 г., а в хода на изготвянето ѝ да въведе силна президентска институция с изпълнителна власт.

Ердоган, който няма право да се кандидатира отново за премиер, се очаква да се кандидатира за президент през 2014 г. след евентуално въвеждане на президентска система на управление, затвърждавайки статута си на най-важния лидер на Турция след Мустафа Кемал Ататюрк, който основа светската република от руините на Османската империя след Първата световна война.

"Османските султани изпъстриха историческата част на Истанбул с джамии, посветени на техните победи, създавайки трайно наследство," каза Сьонер Чагаптай, директор на програмата за турски изследвания в Института по близкоизточна политика във Вашингтон. "Създавайки джамия в неоосмански стил, която ще се издига над всички забележителности на Истанбул, Ердоган казва на света, че той има надмощие в Турция".

По БТА

Споделяне
Още от Балкани

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?