Дженерал Електрик ще разкрие по 1000 работни места в България и в Румъния

В бързото нарастване на кредитирането в България може да се открият обезпокоителни признаци, призна експертът от Центъра за либерални стратегии и бивш член на Управителния съвет на БНБ Румен Аврамов пред радио "Нова Европа".

Икономическият растеж от 1999 г. насам до голяма степен се дължи на кредитирането, но безпокойството идва основно от нарастването на потребителските кредити, които влошават платежния баланс на страната и увеличават задлъжнялостта на населението, каза Аврамов. Точно там, според него, се крие основната опасност - при икономически шок или трудност кредитното бреме започва да тежи повече и длъжниците имат по-големи трудности да обслужват заемите си.

Аврамов подчерта и че при сегашните условия в България е много трудно да се разграничи колко от кредитите за малки и средни фирми са за производствени цели и колко се ползват за потребителски нужди.

Според главният изпълнителен директор на Булбанк Левон Хампарцумян, в момента не се наблюдават обезпокоителни явления в банковата система, породени от увеличеното кредитиране. Той обаче се присъедини към предупреждението на БНБ, че продължаването на кредитната експанзия може да влоши ликвидността или капиталовата адекватност на някои банки. Това обаче би имало значение само при кризи или икономически спад, уточни Хампарцумян.

Коментарите на двамата бяха породени от последния анализ на БНБ за състоянието на банковата система за полугодието, данни от който бяха изнесени преди ден във в."Дневник".

В анализа се отбелязва, че вследствие на кредитния бум от последните месеци търговските банки са заплашени от силно влошаване на капиталовата адекватност. Преценката на експертите е, че при 19 от тях тя може да спадне под изискваната от закона, а 4 могат да се окажат с отрицателна адекватност.

БНБ отчита, че в борбата за клиенти банките са продължили да увеличават предлагането на кредити, като само през септември новораздадените заеми са със 156 млн.лв. повече, отколкото през август и са достигнали 441 млн. лева.

Още през пролетта експерти на Международния валутен фонд предупредиха, че високият ръст на банковото кредитиране, особено в частта му с битовите кредити, влошава платежния баланс на България, защото основната част от отпуснатите от банките средства отиват за закупуване на вносни стоки за крайно потребление. Тогава финансовият министър Милен Велчев заяви, че не вижда опасности пред икономиката от нарасналото кредитиране, основната част от което според него са инвестиционните кредити.