Кабинетът "Борисов 3" сътвори национална веселба с Националния план за възстановяване и устойчивост, по който България трябва да усвои около 12 мпрд. лв. за справяне с пандемията до 2026 г. Правителството публикува в петък третата финална версия на документа, но изненадващо се оказва, че е оставил отключени за редактиране екселски таблици с предлаганите проекти. Така всеки потребител в мрежата е могъл да нанася редакции в тях и мигновено в официалния документ се появиха "Джипко Бибипков", "газирана вода" и "джанти за голф" и други иновативни предложения. Гафът първо бе забелязан от журналиста Атанас Чобанов и платформата му Bird.bg
На фейсбук страницата си Bird.bg публикува видео, на което се вижда как различни потребители дописват плана. Мигновено в "Темплейта за реформи и инвестиции" бе дописан "Джипко Бибитков". С това прозвище в петък от парламентарната трибуна се обърна председателят на групата "Има такъв народ" Тошко Йорданов към премиера Бойко Борисов. Йорданов директно каза: "Страхливецът Борисов днес не дойде – за пореден път. Шофьорчето Борисов днес не дойде – за пореден път. Джипко Бибипков днес не дойде в парламента – за пореден път. Прекрасно е, че е ваш лидер, благодаря ви за това удоволствие".
Потребителите в интернет са дописали още в темплейта за реформи: "газирана вода", "Къде са ми "децките книшки?", "Ходете пеш!", "Продавам две джанти 19. Голфче", "Вече 10 минути чакам мекици с кафе. Какво е това слабо обслужване" и др.
Очаквано гафът докара серия от политически коментари.
"Помните ли уважаемият г-н Томислав Дончев с какъв апломб питаше Христо Иванов дали е чел плана? Та, изказваше се г-н Дончев компетентно за него, с видимо пренебрежение към опонентите си, нищо, че архитектурата на самия план е ориентирана към максимизиране на парите, които традиционните фирми около ГЕРБ да усвоят. И сега, днес от Bird.bg сигнализират, че онлайн файловете на плана не са заключени за редакция (основно изискване). В резултат на този пропуск в тези официални файлове се е изляла качествено народната любов. Хората по категоричен начин са показали какво мислят за Борисов, Т. Дончев и компания", пише във фейсбук съпредседателят на "Демократична България" Ивайло Мирчев.
И добавя: "И сега, отново, г-н Дончев с приповдигнато самочувствие ще ни пита дали сме го чели или не сме, въпреки че той не може дори да създаде елементарно ниво на организация. И не е нужно да се чудим повече защо в главите герберски плува само стиропор, изолации, саниране и асфалт. Просто толкова си могат. Ако искаме тази страна да мине на друго ниво, е нужен качествен технологичен скок. Думите са иновации и модернизация, а не стиропор и асфалт".
Преди около 2 часа Атанас Чобанов отбелязва във Фейсбук: "Не може да се отрече, че информационната сигурност на Плана за възстановяване е на ниво. Наблюдателен админ е предупредил чиновниците да заключат файловете за редакция, защото всеки може да пише в тях. Файлът, с който ги е предупредил, се казва ВНИМАНИЕ, и също не е заключен за редакция."
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
13 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
От Фейсбук профила на Виктория Георгиева:
Първите дни на новия парламент са плашещи. Обединените „победители“ от новото ОФ директно започнаха с обиди и заплахи от трибуната на Народното събрание. Припомняйки си и по-ранни техни действия - ковчезите и бесилките от протестите, болшевиките направо биха им завидели, а притеснението остава за всички нас, защото не се знае кога ще бъдем припознати като враг на народната власт.
Наблюдаваме невъзможността на редица избраници да влязат в ролята на депутати, …
с всички задължения и ограничения, произтичащи от това, след като допреди седмици са били простак-протестъри с ограничен речник и примитивно поведение.
Не по-малко фрапантни са крайностите в декларираните преди изборите действия, рязко противоречащи на следизборната действителност. „Мутри вън!“ рязко се превърна в „Мутри вътре“ с определянето на адвокатката на едни от знаковите мутренски групировки за заместник-председател на парламента, а пък от депутатското си кресло ще ни учи на морал защитник на мутри и мутреси.
Лустрацията също вече не е това, което беше, след като Атанасов - прокурорът на БКП в Разград от Възродителния процес, стана зам.-председател на парламента.
Едва минаха няколко дни и предизборните щения за мажоритарни избори от страна на една от партиите, също рязко бяха „забравени“. Истината явно също вече ще е разтегливо понятие, след като от трибуната на НС ще държи речи един от най-големите разпространители на фалшиви новини и собственик на такива сайтове.
Въпросът е само един - какъв е прагът на търпението на нормалния човек, разграничаващ се от първичността, арогантността и агресивността на новите „народни“ представители?
Какъв е прагът на търпението ни?
Както съм казвал и друг път - Един прост, нагъл, селски тарикати го следват само овце и други, но много по-посредствени във всяко едно отношение селски тарикати. Ето на нагледен пример, че съм прав. Благодарение на ГЕРБ администрацията на държавата се е напълнила с некадърни блюдолизци.
класика! И класици Обаче тая администрация ще остане и при следващо управление, и е химера че правителство сбирщина от 4 партии ще има волята да ги реформира... - първо четирите ще се изпокарат на шестия месец.. - второ самите “специалисти” от държавната администрация ще ги саботира
Не, това не може да е истина! Ето, такива неграмотници ни управляват повече от 10 год. Иначе сме с голямото самочувствие - Дончев, Сачева, Атанасова, Биков, Митов и други знайни и незнайни титани на герберската мисъл. Да не забравим и най - заслужилият простак.Срам!
Пълна загадка е истинската роля на този нищоправещ празнодумец г-н Дончев, дясна ръка на Банкянската мутра, уж отговарящ за т. нар. \"електронно правителство\", с което все-още сме около кота \"0\", независимо от усвоените милиарди левове по перото. Естествено, всичко това навежда на мисълта, че господинът изпълнява някаква дълбоко законспирирана и жизненоважна дейност за мутренското управление, която ни убягва от погледа. Фандъкова и кметът на Бургас, като потенциални бъдещи претенденти за трона …
на царя, бяха своевременно отстранени преди седмица като заместници, така че попрището на г-н Дончев едва ли е в сферата на партийното строителство. Предполагам, че близкото бъдеще ще внесе яснота по въпроса, но не изключвам, например, ролята му на \"агент под прикритие\", контролиращ финансовите потоци на мутренската държава към някои от хилядите (>12 000!) офшорни сметки с български произход.
ахаха много сте прав. 2 милиарда за електронно правителство - получаваш достъп до ексел и не знаеш как да защитиш достъпа до файла. Това е скандал сходен с този на НАП, когато Влади не си подаде оставка.
Димитър Бочев:
Простотията на един народ е проклятие за цялата държава. Рейгън, който в моите очи е нашият освободител от единственото робство, в което ние, българите, сме робували – съветското, установи, че цената на тази простотия е повсеместната бедност. И не само. Друга, не по-малко реална цена, която плащаме в брой и днес, е екстремизмът, поляризирането, обездухотворяването и стесняването на вътрешнополитическото пространство, изтласкването от него на системните, етаблираните и консервативни …
в най-добрия смисъл на понятието политически формации за сметка на новоучредени екзалтирани партии и партийки, които компенсират недостига на здрав разум с изобилието от граждански ентусиазъм. Тъкмо това се случи пред очите ни тези изборни дни. Случваше се и предизборно, продължава да се случва и следизборно. Цялото това случване трасира пътя ни
към национална разруха – пътят към поголовното ни оскотяване предвещава
А това е пътят встрани от Евроатлантическата общност, пътят към Кремъл, към евразийските дебри, пътят към реставрация на комунизма – реставрация, която аз с чиста съвест бих окачествил като реварваризация.
Ако за страната ни като цяло общонародната простотия е беда, за да не кажа бедствие, за отделни политически лидери тя е капитал. Изборните резултати показаха, че, виртуозни демагози, тези самозвани лидери съумяха да оползотворят примитивизма и политическата малограмотност на масите за собствените си користни цели. Гласоподавателите ни зад граница, които повсеместно гласуваха за чалгарската пошлост, ни дадоха много полезен, за да не кажа исторически, урок. Техният вот подсказа, че изтичане на мозъци от родината ни в чужбина няма – има
изтичане по-скоро на безмозъчност
Явно в огромното си мнозинство емигриралите в Западна Европа и Северна Америка наши съотечественици са не, както се опасявахме, представители на националния ни интелектуален елит, а хора безкултурни и неуки. Така се сложи край и на легендата, че напридошлите от странство хиляди млади участници в миналогодишните демонстрации най-вече в столицата са, за разлика от всички противници на метежите им, красивите и умните, възпитаните и образованите българи. Паветата, доматите, яйцата, че и взривовете, които полетяха от десниците им към мирно охраняващите ги полицаи и към националните ни символи и институции, не говореха, съвсем не говореха за красота и умност, за възпитаност и образованост – по-скоро за вандалщина говореха. Тогава моята приятелка и литературна колежка Теодора Димова ги сравни с „Бесове”-те на Достоевски. Аз пък си спечелих тяхното презрение, заявявайки по БНТ: „Протести – да! Но само в рамките на цивилизоваността – не и в пороя на диващината!” Казах го със съзнанието, че има нещо по-лошо и от най-лошото държавно управление – и това е диктатът на заслепената от идеологизиран фанатизъм и разбесняла се улична тълпа.
След като метежите им не успяха да отстранят правителството, красивите, умните, образованите и възпитани варвари се завърнаха по европейските си държави, за да довършат делото си – този път не с камъни и дърве, а с изборна бюлетина в ръка. И сега те наистина могат да съумеят да въдворят по мирен път онзи рушителен екстремизъм, който не успяха да наложат чрез улично насилие. Европейската история изобилства от пробойни в демокрацията, които дават възможност на едни или други екстремисти да се докопат по мирен, по легален, по конституционен път до държавната власт. За последен път това се случи, когато преди по-малко от век националсоциализмът на синеоките рицари победи демокрацията в Германия, за да възтържествува мракобесието на Третия райх. И най-съвършената демокрация не е неуязвима за подобни граждански атаки – не е неуязвима и нашата. Популизмът на родните и особено на задграничните ни популисти го илюстрира черно на бяло. Новите герои на деня се оказаха шепа нафукани шоумени от най-вулгарна, от най-долнопробна класа. Да се превърне с такава главоломна скорост партията Има такъв народ във втора национална политическа сила, е чудовищно. Още по-обезсърчаващо е обстоятелството, че едни нови избори, които вече се задават на политическия хоризонт, могат да превърнат тази колкото кичозна, толкова и агресивна партия и в
първа политическа сила,
и в държава дори. Да, действително има такъв народ – и този народ е за съжаление нашият.
Е, какво да се прави тогава? Какво да правим ние, които вярваме във фундаменталните морални ценности и считаме, че нашата цивилизация трябва да бъде, трябва отново да стане християнска не само по наименование, по ритуал и хералдика, а и по духовно съдържание? Дали да не последваме Бертолт Брехт, който, наблюдавайки антикомунистическите работнически вълнения в Източен Берлин през началото на 50-те, посъветва правителството на ГДР да си избере друг народ? Друг народ ние не можем да си изберем, а този народ явно не може да избере друго правителство. От този дяволски кръг излизане като че ли няма. А и да има, той не е по наша, балканска мярка скроен. Лошото е, че националните политики често са вървели пред националните умности – и на родна земя тази последователност е като че ли непоклатима. Едно политическо ограмотяване, едно образоване и цивилизоване на масите ще свърши прекрасна работа, но то е многовековен, дългосрочен процес, докато индивидуалният, поколенческият човешки живот е краткосрочен. Това разминаване във времето между човек и човечество не вещае нищо добро.
Един от най-значимите съвременни руски писатели, Виктор Ерофеев, който неслучайно от години живее и твори в изгнание, стигна до извода, че единственият начин да се цивилизова нецивилизована Русия е
Варварството
Боя се, че и за нас, българите, е така – както винаги през вековете, и днес многомилионната русофилска армия сънародници ще се погрижи безпросветността и примитивизма на деспотична Русия да станат и наши родни. От което пък с историческа неумолимост следва, че докато варварство е настоящо и предстоящо, цивилизоваността е само перспектива. Колкото далечна, толкова и несигурна.
С ITCard толкова.