Джулиан Асандж - от хакер до беглец от правосъдието

Джулиан Асандж, сн. ЕПА/БГНЕС

Джулиан Пол Асандж, някогашен хакер, е най-известен като организатор на масовото изтичане на секретни досиета, след като основава "Уикилийкс" - група, посветена на "разобличаването" на правителства, пише ДПА.

Откакто намери убежище в еквадорското посолство в Лондон през 2012 г., за да избегне възможно екстрадиране в Швеция по обвинения в сексуално посегателство (впоследствие отпаднали), Асандж стана знакова кауза за мнозина леви политици и активисти на свободното слово.

Властите в САЩ и Великобритания първоначално отричаха твърденията на Асандж, че Вашингтон планира да го екстрадира, но през април британската полиция го арестува по американско искане за екстрадиция.

Асандж е роден през 1971 г. в Таунсвил, Североизточна Австралия, и израства в "алтернативно" семейство с родители "почти хипита", както самият той ги нарича пред австралийски медии. Според цитираните му собствени думи детството му е било доста идилично, "почти като Том Сойер", с лов на риба и рафтинг. Както и с много местене.

Според в."Куриер мейл", преди да навърши 14 години, се е местил 37 пъти. Получава образование чрез комбинация от домашно обучение и обучение чрез кореспонденция. Като тийнейджър демонстрира големи компютърни и хакерски умения, като използва никнейма Mendax . През 1991 г. прониква в компютърните системи на Австралийския национален университет и на Australian Telecom, получавайки минимална глоба. Поо-късно пътува, учи физика в Университета на Мелбърн и работи като консултант по компютърна сигурност.

През 2006 г. става част от колектива, който поставя началото на "Уикилийкс" - уебсайт, който дава възможност на всеки анонимно да предоставя изтекли секретни документи, които след това организацията проверява. Разобличителският уебсайт придобива световна известност след публикуването през 2010 г. на документи, разкриващи компрометиращи подробности за войните на САЩ в Афганистан и Ирак, а също и на 250 000 дипломатически документи на държавния департамент на САЩ.

Същата година Асандж става говорител на групата, след като сайтът публикува видео от Ирак, в което се чуват шегите на американски войници, докато застрелват заподозрени терористи от хеликоптер. Сред жертвите са двама репортери. "Уикилийкс" публикува и документи, свързани с банки и компании, Католическата църква, Сциентоложката църква и различни правителства, както и имейли и документи, отнасящи се до кампанията за президентските избори в САЩ през 2016 г. Асандж посещава най-различни страни и говори на пресконференции и семинари за "Уикилийкс" и мисията на сайта.

С течение на времето обаче той губи много от ранните си приятели и привърженици. Говори се, че авторитарният му стил, съчетан с пристъпи на потайност и параноя, е отчуждил много от последователите му. Разломът между Асандж и привържениците му става още по-дълбок след публикуването на документите за войната в Афганистан през 2010 г. и правозащитни организации започват да се тревожат, че разкриването на имената на информаторите ще доведе до отмъщение.

Две жени твърдяха, че са станали жергва на сексуално посегателство от страна на Асандж при посещението му в Швеция през август 2010 г., което накара шведската полиция да издаде заповед за задържане срещу него. Асандж се предаде на британската полиция през декември 2010 г. Поредица решения на британски потвърдиха екстрадицията и през юни 2012 г. той избяга в еквадорското посолство, където получи убежище.Три дела срещу Асандж за сексуално посегателство бяха закрити през 2014 г. заради шведския статут за давност.

Шведската прокуратура прекрати и предварително разследване на твърдение за изнасилване през май 2017 г., но през май го възобнови, след което през ноември отново го прекрати.

Асандж получи еквадорско гражданство в края на 2017 г., но през 2018 г. отношенията му с персонала на посолството и с еквадорския президент Ленин Морено се развалиха и посещенията при него бяха ограничени. През април британската полиция изведе принудително Асандж от посолството. Той беше обвинен в нарушаване на условията по гаранцията, с която бе освободен по делото за екстрадиция в Швеция, и същия ден беше арестуван по искането за екстрадиция от страна на САЩ. Британски съд осъди Асандж на 50 седмици затвор през май за нарушаване на условията на освобождаването под гаранция.

Годините в посолството са се отразили тежко на психическото и здравословното състояние на Асандж според неговите адвокати, лекари и експерти от ООН. Работната група на ООН за произволното задържане - комисия от независими учени юристи, постанови през 2016 г., че Асандж е бил подложен на произволно задържане от първия арест в Лондон през 2010 г. във връзка с шведските твърдения.

След като го посети в затвора през май, Нилс Мелцер - докладчикът на ООН за изтезанията, заяви, че Асандж има "всички симптоми, типични за продължително излагане на психологическо мъчение".

По БТА

Споделяне

Още по темата

Още от Свят

Трябва ли България да спре Северна Македония за ЕС?