ЕБВР обяви, че България може да отзове Калин Митрев

ЕБВР обяви, че България може да отзове Калин Митрев

Българското правителство може да оттегли представителя си в Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Калин Митрев, ако прецени. Това е в неговите правомощия, става ясно от официален отговор от директора за комуникациите на международната институция Джонатан Чарлз на въпрос на Mediapool.

В четвъртък финансовият министър Владислав Горанов обяви, че българското правителство не може да уволни Митрев, тъй като той не е негов служител. "Той е номиниран от България като директор в банката и само органите ѝ могат да предприемат съответните действия срещу него, ако преценят, че по някакъв начин са нарушени правилата на ЕБВР“, каза Горанов.

Според пресдиректора на ЕБВР обаче нещата стоят по друг начин.

"Калин Митрев не е служител на ЕБВР. Той е дипломат, назначен и изпратен от българското правителство, за да представлява интересите на страната в борда на директорите. Така че, Калин Митрев е назначен и изпратен от българското правителство в ЕБВР и то има властта да го оттегли“, посочва в отговора си Чарлз.

Пресдиректорът допълва още, че банката разглежда сериозно изнесените в пресата твърдения по случая "Азербайджанска перачница“, макар те да се отнасят до период преди изпращането на Митрев като представител на България в международната институция.

Преди дни разследване на британския вестник "Гардиън“ с още 20 световни медии разкри, че 2.6 млрд. долара са били платени от Баку на известни европейци, купувани са луксозни стоки и са прани пари през мрежа от почти непрозрачни британски компании. Част от парите са отишли за политици и журналисти за международна лобистка кампания, която да създава позитивен имидж на страната и да отклонява критиките срещу управлението на президента автократ Илхам Алиев.

Според публикациите Калин Митрев, който е съпруг на генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, е получил 425 000 евро за консултантски услуги от азербайджанската фирма "Авуар" (Avuar Co). Той обяснява, парите са от законна дейност, декларирани са в България и върху тях са платени данъци, освен това са получени преди да бъде назначен в ЕБВР като представител на България.

След известно първоначално забавяне българските власти реагираха сериозно на новината, като главният прокурор Сотир Цацаров нареди да се извърши проверка на доходите на Митрев, включително и за пране на пари.

Правителството пък чрез финансовия министър Горанов обяви, че засега ще чака позицията на самата банка, за да реши дали да оттегли своята подкрепа за него на заемания пост. От получената до момента от Митрев информация нямало признаци за нарушения на българското законодателство.

Горанов на практика прехвърли топката към ЕБВР, но с отговора си банката я връща на българските власти. 

"Той (Калин Митрев, б. р.) е номиниран от България като директор в банката и само органите ѝ могат да предприемат съответните действия срещу него, ако преценят, че по някакъв начин са нарушени правилата на Европейската банка за възстановяване и развитие. На този етап нашата реакция ще бъде да изпратим официално писмо от правителството до президента на ЕБВР Сума Чакрабарти, в което да поискаме позицията банката по изнесените факти и твърдения за някакви некоректни действия от страна на г-н Митрев и преди това няма да изразяваме друга позиция“, каза в четвъртък финансовият министър.

От отговора на банката обаче става ясно, че крайното решение е на българските власти.

В ЕВРБ, която беше създадена през 1991 г. с цел да подпомогне възстановяването на икономиките на държавите от Централна и Източна Европа, членуват 66 държави плюс Европейския съюз и Европейската инвестиционна банка. В борда на директорите обаче са само 23 души, които представляват по няколко държави и имат нещо като заместници (alternate directors), какъвто именно е Калин Митрев. Интересите на България, Полша и Унгария в борда се представляват от полякинята Виолета Лофтхаус и Калин Митрев, който е алтернативен директор.

Според формалните правила, публикувани на сайта на ЕБВР, директорите действително не се назначават директно от държавите членки, а се избират от борда на управителите, в който всяка държава има свой представител. За България това е Владислав Горанов. Директорите имат и определен мандат, но в правилата няма формални пречки съответната държава да оттегли своя представител и да предложи на управителите избора на нов.

Това се потвърждава и от досегашната практика, от която е видно, че самият Митрев многократно е бил назначаван и отзоваван от поста си в ЕБВР.

За първи път той е изпратен там от кабинета "Виденов" през 1996 г., но година по-късно е освободен от правителството на Иван Костов. През 2002 г., в мандата на кабинета "Сакскобургготски", Митрев поема поста за втори път, но след това е освободен. През 2005 г. правителството на Сергей Станишев отмени решението на предходната власт за смяната му със София Касидова в банката в Лондон и го остави още един мандат. През 2009 г., в първия мандат на кабинета "Борисов", за поста е определена Славка Славова, но през пролетта на 2014 г. кабинетът "Орешарски" прекратява по средата втория мандат на Славова, за да върне Митрев в ЕБВР.

На 19 ноември 2014 г. кабинетът решава да върне на поста Стефка Славова, но Митрев така и не е освободен. На 31 март 2016 г. правителството отменя старото си решение за назначаването на Славова и преутвърждава Калин Митрев, който заема поста и до днес.

В петък темата бе коментирана и от президента Румен Радев, който на този етап също няма ясна позиция какво трябва да се направи.

"Случаят наистина не е приятен, но с какво разполагаме до момента - медийни публикации", каза Радев, попитан за коментар по случая с Калин Митрев и дали той трябва да бъде освободен от поста. "Мисля, че трябва да изчакаме компетентното становище на отговорните институции - както български, така и европейски", е позицията на държавния глава.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Смятате ли, че президентът е "сготвил" премиера със снимките от спалнята?