Един бъдещ проект около Първанов най-вероятно ще е от типа "национално спасение“

Един бъдещ проект около Първанов най-вероятно ще е от типа "национално спасение“

Г- н Георгиев, последните ваши проучвания показват, че недоверието към правителството на ГЕРБ нараства, а премиерът Бойко Борисов запазва високия си рейтинг. На какво се дължи това?

Една фундаментална причина има и тя е, че засега няма убедителна алтернатива на ГЕРБ и на Бойко Борисов. Изследователският ми опит показва, че радикални промени настъпват, когато се появи алтернатива с адекватно говорене, адекватни алтернативни предложения за справяне с проблемите на обществото. Това активизира по-резкия срив на доверието в управляващите, ако те са в ситуация да не успяват да се справят с работата си.

Измежду това, което прави правителството и което има някакъв принос към по-бавния спад на разочарованието от него, са все още действията на полицията. Единствено това удържа сравнително високото равнище на доверие към управляващите като цяло.

Действията, вижданията и идеите им в останалите сфери - икономика, здравеопазване, образованието и пр.- са по-скоро зле приети и негативно оценени.

Кой може да бъде приет от обществото като алтернатива на ГЕРБ?

Времето ще покаже. Няма общество, което дълго пребивава в ситуация на безалтернативност. Естествено, алтернативи ще се появят. Кога обаче зависи от много обстоятелства.

Засега опозицията не успява да изгради такъв тип поведение, което да е убедително за широката публика. Под опозиция имам предвид преди всичко БСП. ДПС също е в опозиция, но трудно може да се превърне в национална алтернатива на управляващите, няма такъв потенциал.

В БСП има някакви признаци на частично преодоляване на онази криза, която я сполетя сред изборите. Но атаките на новите управляващи спрямо тройната коалиция безспорно повлияха крайно негативно върху БСП, която така и не успя да намери адекватен начин на противодействие. Друг е и въпросът дали изобщо е имало решение на тази задача.

За съжаление, в левицата продължават тези вътрешни проблеми, особено на равнище елит. Ако има някаква консолидация, то тя е на електорално равнище. Елитът на БСП продължава да се занимава със себе си. Не се случи и декларираното на няколко партийни форуми обновяване – нито в идейно, нито в структурно, нито в персонално отношение. Това и ще бъде основна бариера пред нейното по-пълноценно опозиционно битие.

Алтернативи рано или късно ще се опита да бъде и Синята коалиция. Тя дава такива заявки, но и в нея не виждам особен капацитет. Безкрайно неблагоприятна е ситуацията ѝ от гледна точка на политическо позициониране, за да играе ролята на алтернатива. Много е трудно и трябва да си много опитен политически играч, за да успяваш да си и партньор, и опозиция. На някои им се е отдавало в други времена и други страни.

Естествено, непрекъснато се обсъжда в публично пространство и евентуалният проект на президента Георги Първанов. В известен смисъл с поведението си ГЕРБ и неговият лидер Борисов дават основание да мисля, че те самите разглеждат единствено опасен за тях именно този проект.

Как го виждате този проект? Може ли той да стане обединителен център в левицата, тъй като се чуват и прогнози, че БСП няма да се запази в този си вид?

Възможно е да има избори "3 в 1", тоест към президентските и местните избори догодина да се прибавят и предсрочни парламентарни избори. Това обаче може да се случи, само ако самата партия ГЕРБ реши, иначе не виждам как ще стане сега. Мисля си обаче, че тя едва ли би била склонна към предсрочни избори, ако картината към този момент не е благоприятна за тях.

Наистина възможен ход е, но ако ГЕРБ бъде в състояние да постигне резултат поне равен на този, който имаше миналото лято. Към днешния момент не е може да се твърди това и не е гарантирано.

Това, което може да стимулира ГЕРБ към предсрочни избори, освен прогноза, че биха се представили сравнително добре, и оценката, че на такива избори евентуален проект на президента все още не би бил формулиран. Очевидно е, че докато Първанов е президент, този проект не може да се случи. Докато след 2011 г. тази алтернативна формация – дали ще е гражданско движение или партия, ще я има.

Всичко през последните месеци подсказва, че ГЕРБ разглежда като основна заплаха за "30 годишното си“ властване, този проект.

Има ли основание за това?

Какво ще се случи с един такъв "президентски“ проект, ако го има? Безспорно там има потенциал. Потенциал има и за протестен вот и той ще расте оттук насетне. Не виждам логика той да намалява. Ако потенциалът за протестен вот расте, а една значителна част от него е и воля за наказателен вот, който е и по-силен, то обикновено има склонност да се фокусира върху формации, които са най-малко свързани със статуквото. В този смисъл един нов проект има големи шансове.

На последните няколко парламентарни избори забелязваме, че новите формации, особено най-големите измежду тях, обират основния протестен вот. Така беше и с НДСВ през 2001 г., и с "Атака“ в по-малък мащаб 2005, както и с ГЕРБ през 2009 г. Тоест, това е една устойчива традиция.

Възможно ли е, ако се случат предсрочни избори, инициирани от ГЕРБ, да стане и размяна на местата на Борисов и Първанов?

В сферата на възможното е, но доколко е вероятно, зависи от много неща. Първо, кои ще бъдат кандидатите за президент. Не знам дали на ГЕРБ ще бъде много лесно да намери подходящ кандидат за държавен глава. Безспорно единият вариант е самият Бойко Борисов. Съмнявам се, че той ще се кандидатира, въпреки че това беше много обсъждан сюжет.

Не вярвам много и на тези, които му приписаха едва ли не огромен мерак да се види като президент. Той вече е достатъчно наясно, че реалната власт не е там. Има символ на власт в президентството. Съществува донякъде и реална, ако си запазил потенциала да влияеш върху ключови политически играчи или си ги съхранил като партньори в политическата игра.

Синята коалиция едва ли е сериозен и надежден партньор. "Атака“, от друга страна, загуби от ролята си сега. ГЕРБ, ако се еманципира и престане да бъде частен проект на Борисов и се превърне в реална политическа сила, може да бъде донякъде партньор. Плюс това дали ще бъдат толкова големи шансовете на Бойко Борисов в един мажоритарен вот 2011 г.?! Това е една загадка към момента.

Съмнявам се, че и Цветан Цветанов ще бъде кандидат на ГЕРБ.

Преди няколко дни Ахмед Доган изплува от дълго публично мълчание и заяви, че без ДПС България трудно може да се управлява. ДПС ли евентуално ще е партията, която ще определи кой ще е бъдещият президент на страната?

ДПС само по себе си не е в състояние да реши, но безспорно до голяма степен подкрепата на движението за някой от кандидатите би била твърде решаваща. И това ще е така особено при невисока избирателна активност. Никой не ни гарантира, че ще имаме много висока избирателна активност.

При избори "3 в 1“ тя ще е висока, но ако са местни плюс президентски избори, не е много ясно.

В тази връзка от какво ще зависи подкрепата на ДПС? Виждаме, че в момента Борисов реже пари за здравеопазване, наука, инфраструктура, но не и на тютюнопроизводители. Това е за последна година, свършва. Колкото е за тютюнопроизводители, толкова и за други.

Да, но атака на Борисов и ГЕРБ е насочена основно срещу БСП и лидера ѝ.

Това е трайна линия на поведение. Хипотезата, че някой ден може да наблюдаваме коалиция между ГЕРБ и ДПС, не я виждам като възможна. Навярно има някакъв стремеж ДПС да се поддържа като един възможен, резервен партньор за ГЕРБ в тежко време. Случват се обаче и други неща, които са в обратна посока. Може би управляващите играят и на две линии.

Единственият лоялен партньор на ГЕРБ ще си остане "Атака“. Прекалено мистично ми се струва ГЕРБ да управлява съвместно с нея и ДПС, не го виждам това.

Ако ДПС успее да съхрани влиянието си в тези размери, при бъдещи избори ще се върне в ролята си на своеобразен арбитър при избора на победителя.

Къде е БСП в тази конфигурация?

БСП все още има шанс да възстанови влиянието си. Не виждам сюжет, при който тя напуска политическата сцена и я спохожда съдба от типа на СДС. Разковничето обаче е в това какво ново ще се появи.

Първо, безспорно зависи как ще се развият вътрешните ѝ проблеми, а засега няма никаква яснота. В БСП на равнище елит има силни настроения срещу Сергей Станишев. От друга страна е очевидно, че противниците му са нееднородни и нямат свой ясен проект. Атаката идва от доста различни изходни позиции. Не съм засякъл и убедителна лидерска алтернатива. Възможно е да има някакво споразумение между различните групи и виждания и да се стигне до разплитане на възела в една или друга посока, но честно казано, не го виждам в скоро време. Очевидно е, че и проектът "Дончева“ нищо няма да направи.

БСП няма и много време да реши този казус. Ако тя иска да играе активна роля, час по-скоро да си реши вътрешните проблеми. Но това бе било много сложно. Ако отиде на следващия цикъл избори и не постигне достоен резултат, тогава развръзка ще има, но едва ли ще е много позитивна за БСП.

Най-лошото обаче е нищо да не се прави. Ако успеят, все едно около какво решение - дали около Станишев, или около друг лидер, да се съхранят, съм сигурен, че ще настъпи консолидация и БСП ще може да разчита на едно добро представяне.

Другата голяма неизвестна е дали ще има нов проект на Първанов. Не виждам сюжет, при който той ще е враждебен на БСП. Ако той е силен проект, се появява нова опция и тя е БСП и новата формация да бъдат в партньорски отношения.

Ако БСП има такъв партньор, то тогава дори партнирането с ДПС не овластява движението до такава степен, която да е дискомфортна за БСП. Тогава консолидирана позиция на три политически сили, достатъчно влиятелни, това радикално променя центъра на тежестта на политическото пространство.

Има какво да се случва, има варианти, при които управляващите не биха се почувствали толкова комфортно, колкото сега.

Не съм убеден всъщност дали този проект на Първанов ще е ляв. Ние се върнахме в 30-те години на миналия век и винаги, когато има риск от авторитаризъм, се правят по-широки обединения – като антифашистките фронтове. Дори и да не искаш да го правиш, управляващите те тласкат към подобни форми и такива движения.

Сигурен съм, че всякакви нови бъдещи проекти по необходимост ще бъдат върху по-широки платформи, едва ли не нещо подобно на "национално спасение“.

Според вас президентът Първанов ли ще се афишира на преден план в тази нова формация или друг?

Не мога да преценя. За да е печеливш проект, в него трябва да има и други силни фигури. По всяка вероятност решаващо за един такъв проект е той да бъде по-широко форматен. Вероятно ще е позициониран в ляво-център и би бил по-успешен, ако не доведе до разцепване и омаломощаване на БСП. Самият този нов проект няма полза от това да разцъфти върху БСП. Това обаче е и най-сложната неизвестна. Как да възникне нещо ново, достатъчно значимо, без да разцепи БСП. Но пък и е трудно да се случи, преди самата партия да се консолидира.

Трябва се знае, че проблемите в БСП не са свързани само с лидера. Тя има проблем с общественото доверие, с чуваемостта на голяма част от елита. Партията няма проблем с електората си. Той не се е изпарил, къде ще отиде?! Седи в едно безвъздушно пространство и чака.

Без автентична лява партия не мога да си представя европейска държава. Проблемът е обаче е на елита на БСП. Липсва му самокритичност. Много е лесно всичко да се стовари върху Станишев, но никак не са малко противниците му, които с нищо не са показали, че са морална или интелектуална алтернатива.

Има ли шансове Меглена Кунева за президент?

Безспорно има, но от опит знаем, че това не е чисто мажоритарен вот. Тя има шансове, ако ключовите политически фактори, които са алтернатива на ГЕРБ, я подкрепят. Чисто електорален потенциал Кунева има, но без активната подкрепа на партии това трудно може да стане.

Възможно ли е местните избори догодина да прекроят политическата карта на страната?

Ще има промени, но няма да са от голямо значение. Това правителство толкова омаломощи местната власт, че не виждам някакъв значим политически ефект даже от радикално прекрояване.

Това ли беше целта?

При това правителство резултатите много рядко имат нещо общо с целта. Често е точно обратното. Вижте какво се случи с акцизите, беше ясно какво ще стане: имаха добро желание, но всичко опира до моженето.

Удивително нисък е управленският капацитет и няма признак да се подобри. Мина една година, не виждам да се учат. Нямат визия, няма владеене на елементарни социални технологии. От тази гледна точка това е много слабо управление. Единственото, което виждам, са PR технологии. Това обаче действа до време.

Кои от посланията на премиера се възприемат най-добре от обществото и може ли само показните полицейски акции да държат това управление?

Във всеки случай това е единственото, което запазва рейтинга, защото се удрят заклеймени, "лоши хора“. Как се прави това, е друга тема. Но за широката публика то все още е добро.

Забатачват се обаче други сфери. В здравеопазването, например, не виждам нищо добро. Ако се сбъднат прогнозите, че зад прекрасната цел "реформа и оптимизация", накрая се случи приватизация на печелившите болници, всичко ще рухне.

Реалната икономика върви зле, конкурентноспособността пада, инвеститори не се виждат, а само такива, които по-добре да не пускаме в страната. Хубаво, ще построим всички вятърни централи, които има желание да бъдат построени, но кой ще плаща цената на това електричество?

Няма и никакви признаци, че администрацията ще заработи. Ако някой си мисли, че може да работи без администрация, се лъже. Това е било само в Римската империя.

Когато администрацията не работи, а си омаломощил и местната власт, ти парализираш всичко. Нека да е по-малко администрацията, но държавата да делегира повече власт на местно равнище. Швейцария, например, се оправя без централна власт.

Управляващите разбират ли всичко това?

Никакви индикации, действа се на парче, "запълваме дупки", няма идея да се строи "магистрала". Половината управляващи правят дупки, другата половина ги запълва. Всичко това ми прилича на каторжен труд.

Каквото и да беше наследството на тройната коалиция, държавата беше оставена с минимален външен дълг, имаше жизненоспособна финансова система, имаше и някакъв резерв, невисок дефицит и пр. Какво би правила ГЕРБ, ако имаше гръцкото или румънското наследство?

Корупцията и безхаберието нанасят щети, но некомпетентността може да донесе многократно по-големи щети.

Какво следва в такъв случай?

Боя се какво наследство ще остави това правителство върху масовата политическа култура, върху т. нар. гражданско общество, което и без това не беше цъфнало и вързало, също и върху медийната среда. Това са нематериални щети, които не вещаят нищо добро за страната.

Плюс това, част от замислите рискуват да генерират необратими събития и процеси. Ако съсипеш науката под един или друг претекст, как я възстановяващ после?! Кадърните като отидат в чужбина, каква сила ще ги върне?

И какво става с всички перспективи пред България? Кой ще е отрасълът, който ще избави страната някой ден от кризата? Явно няма как да е строителството. Туризмът – съмнително. За селското стопанство няма никаква надежда.

Наблюдаваме още и антиинтелектуализъм до дъно. Такова нещо не е имало. Не е имало и такава операция, но може и да има.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Одобрявате ли решението за частичен локдаун?