Един КПКОНП като единица мярка за правен произвол

Един КПКОНП като единица мярка за правен произвол

В публикация на Mediapool от 11.08.2020 г. авторът Самуил Димитров е продължил темата, която "Свободна Европа" повдигна на 18.07.2020 г. Това е същата тема, която, кой знае защо, компетентните органи не коментират. Не коментират сезираните "ординерни" и "специализирани" прокурори и прокуратури, не коментира дори самата КПКОНПИ. Темата е за отказа от иск на държавата, разбирай КПКОНПИ, за 356 000 000 (триста петдесет и шест милиона) лева, които през 2015 г. държавата е претендирала като подлежащо на отнемане незаконно придобито имущество, а през 2020 г. е преквалифицирала на "законно придобито имущество". Поради това публиката трябва да се задоволи с оскъдната налична информация. И ако тя е вярна, на "Да, България" и на Фондацията "Български адвокати за правата на човека" следва да се признае правото да искат незабавна пълна ревизия или закриване на КПКОНПИ.

След издържан логически анализ на достъпните факти авторът на статията е стигнал до категоричен извод – каквито и да са мотивите на КПКОНПИ за извършените действия, не би следвало да съществува дори възможност една администрация (КПКОНПИ е административен орган) да действа на принципа "законно е, когато ние решим". Струва ми се, че авторът дори не подозира колко точно е попадението му.

Историята с отказа от иска оголи факта на пълната свобода на КПКОНПИ да определя кое имущество е незаконно, кой незаконно го притежава или държи и кога това незаконно имущество ще бъде отнемано по съдебен ред или подарявано на ответниците, какъвто е обсъжданият случай. И това решение не подлежи на никакъв, включително на съдебен, контрол. При отказа от иск съдът няма правна възможност да проверява законосъобразността на никое от решенията на КПКОНПИ – нито на решението за обявяване на имуществото за незаконно придобито през 2015 г. и за обезпечаване и предяваване на иска, нито на решението за отказ от иск и неговите мотиви.

Прав е авторът в догадките си, че има нещо нередно във флирта със синдиците на КТБ, а вероятно и с други лица, които са мотивирали КПКОНПИ през 2018 и 2019 г. да приема решения – обещания (за евентуално вдигане на запорите). Дори идеята за подобна комуникация е противозаконна. Всякакви правни действия на КПКОНПИ по осъществяване на подкрепа на различни физически или юридически лица при подготовката и сключването на техните правни сделки стоят много далеч от законовата компетентност на този орган. А като изцяло противоправно и, по скромното ми мнение, лежащо някъде в полето на наказателната отговорност, би следвало да се третира "услужването" на такива трети лица с имуществени права, които КПКОНПИ е определила като "незаконно придобити" и за чието отнемане в полза на държавата вече е предявила иск.

Твърде спорна е възможността КПКОНПИ да има право да се разпорежда с такива права на държавата. При това по начин, че държавата да се лиши от абсолютно гарантирано конфискуване на имуществото чрез наложени обезпечителни мерки (запори). Изцяло е изключена възможността КПКОНПИ да сключва сделки – извън спогодбата с ответниците по делата, чрез които да се разпорежда с правото на държавата на отнемане на незаконно придобито имущество, каквато е правната последица от обсъждания случай. Проблемът обаче отново е, че извършването на подобни противоправни действия от страна на различните длъжностни лица на КПКОНПИ не подлежи на съдебен контрол.

А е много съмнително, че прокуратурата ще се заинтересува от противоправното поведение на присъдружната ѝ организация КПКОНПИ, с която си "партнира" във всички шумни екшън сцени по прокурорска линия и на която възлага разни действия – например проверки за извършени престъпления.

И тук идва резонният въпрос – ако прокуратурата е заинтересована да не обръща внимание на правонарушенията на КПКОНПИ, ако в държавата няма установен съдебен контрол върху поведението на административния орган КПКОНПИ и ако публиката няма правна възможност да парира по законен и съдебен път безобразията, които се вършат, що за правова държава е това?

Единственото, в което авторът е сбъркал, е че държавата е търсила едни и същи пари от Цветан Василев чрез различни способи – един път чрез КПКОНПИ, друг път – чрез прокуратурата. Всъщност тези 356 млн. лева държавата е претендирала не от Цветан Василев и не защото те са предмет, средство или облага от евентуалните му престъпления. В процедурата на КПКОНПИ сумата от 356 млн. се претендира от три юридически лица, едно от които чуждестранно – защото според КПКОНПИ, тяхното имущество е незаконно придобито.

Такова е било твърдението на КПКОНПИ пред съда в процедурата по обезпечаване на иска. Такова е било твърдението на КПКОНПИ и при предявяването на иска за отнемането на точно тези имуществени права в полза на държавата. Такова е била и заявената позиция в Съда на ЕС – че това незаконно придобито имущество не е онова, което Цветан Василев е присвоил.

Затова от юридическа гледна точка е абсолютно невъзможно КПКОНПИ да сбърка държавния правен интерес за отнемане от три юридически лица на точно определено незаконно придобито имущество (дялове и акции на стойност от 356 млн. лв.) с постъпленията в масата на несъстоятелността на КТБ. Няма правна възможност, дори при най-свободен полет на юридическото въображение, плащането на едни пари по сметка на синдиците на КТБ "да преправи" конкретни имуществени права (дялове и акции от търговски дружества) от "незаконно придобити" в "законно придобити" и да удовлетвори държавен интерес от попълване на бюджета с 356 млн. лева.

В заключение да обобщим:

Може ли някой да каже на КПКОНПИ, че едно имущество не е незаконно придобито по начин, че неговото мнение да обвързва административния орган? Отговорът е – не.

Може ли някой да каже на КПКОНПИ, че едно имущество е законно придобито и това тълкуване да е задължително за КПКОНПИ? Отговорът е – не.

Може ли някой да каже на КПКОНПИ срещу кого да води дело и срещу кого да не води дело за конфискация на незаконно придобито имущество? Отговорът отново е не.

Може ли някой да спре КПКОНПИ да се отказва от исковете на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество? Отговорът е – не.

Какви са последиците от това, че КПКОНПИ осъществява най-различни дейности, за които никой не може да ѝ каже нищо? Никакви – за КПКОНПИ, за членовете на колективния административен орган и за служителите в нея. Те не носят отговорност за причинените вреди.

А ние, данъкоплатците, плащаме.

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари