Един от основателите на легендарната група “Дийп Пърпъл” Джон Лорд е починал в понеделник на 71 години. Той е страдал от рак на панкреаса, предадоха агенциите.
Роденият на 9 юни 1941г. в Лестър музикант учи класическо пиано от 5-годишен. Докато е тийнейджър като много момчета той се вълнува от възхождащият рокендрол, R&B и блус и от записите на пианисти като Джери Лий Люис и Джими Макгриф.
През 1959 г. Джон Лорд се мести в Лондон, за да се пробва в театъра. Свири на пиано и Hammond орган по клубовете, за да плаща сметките си за школата по сценична реч и драма. През 1964г. Лорд е на клавирите при записа на хита You Really Got Me на Kinks.
Лорд намира личния си стил при сформирането на групата Santa Barbara Machine Head, в която свири бъдещият ролингстоунс Рони Ууд. Той залага на комбинация от орган и китара, което става основа за успехът на “Дийп Пърпъл”.
В първата си група Лорд среща басиста Ник Симпър и двамата се превръщат в ядрото на “Дийп Пърпъл”. Мениджърът Тони Едуардс инвестира и привлича още китариста Ричи Блекмор, певеца Род Евънс и барабаниста Йън Пейс. Това е и първоначалният състав на легендарната група от 1968 г.
В следващите 8 години идват и си отиват членове на групата, но тя свири в десетки държави пред публика, надхвърляща 100 000 души. Издават и редица албуми, сред които In Rock (1970), Fireball (1971), Machine Head (1972) и Burn (1974), които впоследствие стават класика.
През 1976г. обаче всичко се разпада сред изтощение, кавги, алкохол и наркотици.
Лорд, Блекмор, Пейс, Йън Гилън и басистът Роджър Глоувър сглобяват групата отново през 1984 г. за още няколко албума.
Като голям музикант Джон Лорд обичаше експериментите, като включваше и симфонични оркестри и хор.
През 2002г. той иска от “Дийп Пърпъл” една година почивка, но му е отказано и напусна групата.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
21 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Поздрави Моцарт от нас, Джон, дано ти хареса в оркестъра на ангелите!
Не е точно.
Световната "западна бунтарска" музикална инвазия
след 1944 в НРБ е слабо немска, слабо американска, силно италианска и френска,
после, още по-силно британска и въобще "англо".
Всяка държава в Bandитския социалистически концлагер на Москва
имаше по Един Държавен Народен
(Национален би звучало твърде суверенно, или нацистки)
Оркестър състоящ се от 50 или 100 изпълнители,
шумопроизводители или статисти,
имитиращ западен джазово-мюзикален Big Band.
На този количествено-качествен фон …
през ефира на 1960те нахлуха масово
множество компакти западни банди,
високо ефективни, всяка състояща се
от само 3, 4 или 5 невероятно талантливи
индивидуални предприемачи:
Beatles, Stones ... Bee Gees ...
Deеp Purple In Rock.
В резултат едни се хвалиха с а други оплакваха от
British Invasion.
В НРБ Партията отвърна на угрозата Beatles
с Щурците, а в СССР - с Жуки - след Deep Purple прeбоядисани в
Фиолетовые.
В НРБ имаше Държавна Формация ФСБ - Формация студио
Балкантон - към Държавния Балкантон,
която произведе блестящ носталгичен колективистичен хит
плюс още едно парче - относно сметкаджийска обич,
които 2 на брой музикални произведения
БНР преди и след окончателния разпадък на СССР през 1991
емитира в ефир безброй пъти.
При Тоталитаризма заслужават похвала музикалните банди Златни струни, Тангра и някои други, с неимоверен труд и почти никак
успявали да постигнат официозна видимост и чуваемост -
в Еднопартийна държава с държавна собственост на средствата за
производство, на средствата за масова комуникация
и на т.нар. частно т.нар. предприемачество.
Поклон, Jon!
Кокошков
Чрез музиката на Джон Лорд в Народна република България и в останалите страни от социалистическия лагер нахлуваше вредно западно влияние. Нашата комсомолска младеж като боеви резерв на Партията требваше да слуша само видни родни социалистически изпълнители като Маргрет Николова, Георги Кордов, Лили Иванова, Емил Димитров, а от братските- Йосиф Кобзон, Муслим Магумаев и Карел Гот.
Каквото и да пишем,ще е малко. Големият Джон Лорд ни напусна.Но музиката му остана. Той винаги ще е с нея.Сбогом Джон.
Кокошков Чрез музиката на Джон Лорд в Народна република България и в останалите страни от социалистическия лагер нахлуваше вредно западно влияние. Нашата комсомолска младеж като боеви резерв на Партията требваше да слуша само видни родни социалистически изпълнители като Маргрет Николова, Георги Кордов, Лили Иванова, Емил Димитров, а от братските- Йосиф Кобзон, Муслим Магумаев и Карел Гот.
Бог задължително ще го прости, заради гениалната музика, която ни остави!
Сбогом Джон! Никога не ще те забравя. Никога. Ти си отиде от този свят, НОООООО остана незабравимата и неповторима музика. Музиката от която се учат и е основа на прохождащите състави. Моят малък син, който сега е на 18 год., като беше на 4 г. любимата му песен бе "Мъгла над водата". И сега когато вече голям и свири на кавал в музикалното училище в Пловдив, свири на кавал и кларинет същата песен и още други твои, които си композирал за легендите "Диип Пърпъл". Не ще те забравя, защото имах голямото …
удоволствие да те гледам на твоя концерт с Пловдивската филхармония на 01.09.2010 г. на Античния театър в Пловдив. Беше велико и незабравимо шоу, каквото само ти можеш да направиш и музиката да остане в душите на хората. Сбогом Джон! Никога на ще те забравим. Сега ще си пусна яките парчета на Пърпъл, защото те ще се слушат вечно.
Child in Time от албума Purple In Rock уникална композиция с великолепно звучене, настроение и ритми, с всеки един перфектен изпълнител, Jon Lord - клавирни, Ian Gillan - вокал... Съобщение за раздялата с Jon Lord: http://www.cbc.ca/news/arts/story/2012/07/16/obit-lord-jon-deep-purple.html
Бог да го прости...беше велик,велик,велик музикант...Дълбок поклон пред творчеството му и гения му...Това което ни остави, винаги ще се слуше с наслада и възхищение....
Дълбок поклон!! Може би защото обичаше експериментите.Може би защото нашето поколение нямаше възможност свободно да слуша колосите ДИИП ПЪРПЪЛ.Може би защото бяха бунтари ,а в нашата соц.родина такова понятие не съществуваше или цензурата си свършваше работа.Може би защото интелектуално бяхме"задръстени".Може би от носталгията по неосъщественото юношество или може би от нежеланието да си признаем че остаряваме.Ние все пак сме тленни но Д.А.А.А.А МУЗИКАТА ОСТАВА.Не бихме могли да те забравим ДЖОН.
С него си отива окончателно младостта ни ! Почивай в мир!