Един софтуерист изработва за хазната 47 средни пенсии

Българският софтуерен бранш продължава да расте със стабилни темпове, което обаче прави все по-остър проблема с недостига на квалифицирани кадри и индустрията често влиза в битка за специалисти по информационни технологии с останалите браншове, които също се нуждаят от такива експерти. Устойчивото нарастване на бранша, който предлага едни от най-високите заплати в страната, ще продължава. А ако запази сегашния двуцифров темп, очакванията са през 2020 г. индустрията да формира 3 процента от брутния вътрешен продукт (БВП), което ще я нареди не само сред най-високоефективните, но и сред най-големите в страната.

Това сочи тазгодишното издание на Барометъра за състоянието на софтуерната индустрия на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), представен във вторник.

Според изнесените данни софтуерният бизнес е нараснал през 2016 г. с 14%,  изпреварвайки повече от 3 пъти растежа на БВП на България, като прогнозите са през тази година да се запази тенденцията за двуцифров ръст.

Близо 23 хиляди души изкарват 2.22% от БВП

Така от 2011 г. оперативните приходи в индустрията са се вдигнали почти два пъти - от 928 млн. лева до 2 млрд. лева през 2016 г. или с цели 121%. За същия период делът на общите приходи на софтуерната индустрия спрямо БВП почти се е удвоил – от 1.16% през 2011 до 2.22% през 2016 година. Този дял е постигнат с едва близо 23 000 работни места от почти 3 милиона работна сила в страната. На този фон, само едно ново работно място в индустрията генерира нови данъци в хазната за близо 14 хил. лв. или 47 средни пенсии за страната. Прогнозите са, че и през 2017 г. приходите отново ще отбележат двуцифрен ръст и ще достигнат близо 2.3 млрд. лева.

Основен принос за ръста в софтуерната индустрия в България имат компаниите, работещи предимно за външни пазари, сочи изследването. През последните пет години оперативните приходи на експортно ориентираните софтуерни компании са нараснали близо два и половина пъти – от 312 млн. евро до 764 млн. евро или с цели 145%.

Ръстът на експортно ориентираните продажби спрямо предходната 2015 г. остава много висок - 19% или 233 млн. лева.

През 2016 г.  експортно ориентираната софтуерната индустрия по приблизителна оценка държи близо 77% от всички изнесени далекосъобщителни, компютърни и информационни услуги и 10% от износа на всички услуги от България (БНБ, платежен баланс, стандартно представяне, услуги кредит). Така дейността на експортно-ориентираната софтуерната индустрия в България през 2016 г. е подобрила салдото по текущата и капиталова сметка на страната с между 500-600 милиона евро, отчитат от БАСКОМ.

Заплатите четири пъти по-високи от средните за страната

Заплатите в бранша са един от най-високите. Средното възнаграждение в сектора е близо четири пъти по-голямо от това за страната. През 2016 г. средното месечно нетно възнаграждение на зает в софтуерната индустрия е било 2885 лв. За последните 4 години увеличението на заплащането в бранша е над 30%, а ръстът само за 2017 г. се очаква да е 9 на сто.

Стандартът на живот на софтуерните специалисти, измерен чрез покупателната способност на заплащането им в България, не само че започва да се изравнява със страните от ЕС, но продължава да надхвърля медианата на заплащане в държави като Великобритания, посочва се в анализа.

Браншът е открил през миналата година нови близо 1900 нови работни позиции, което е ръст от 9 на сто при прогноза за 5 процента. Спрямо 2012 г. работещите в индустрията са се увеличили три пъти до 22 703 позиции през 2016 г.

Близо 90 процента от заетите са под 35-годишни

Асоциацията обръща изрично внимание, че цитираният общ брой на заетите в софтуерната индустрия не включва ИТ специалистите работещи в други браншове, като напр. банковия сектор, където има изградени сериозни екипи от програмисти и ИТ експерти. Не са включени и заетите в микро компаниите. По непотвърдени данни, общият брой на работещите в индустрията за 2016 г. достига близо 25 000 заети.

Прогнозите за 2017 г. сочат, че броят на новите работните места в софтуерната индустрия в България ще забавят ръст до 8% или 1722 отворени нови позиции. ИТ специалистите са 89% от всички служители в бранша, като една трета от тях са жени. Над 90% от работните места са заети от младежи под 35 годишна възраст.

Поради недостига на ИТ специалисти в компаниите от сектора почти непрекъснато има нови отворени позиции, като често за запълването на някои от тях - софтуерни разработчици и софтуерни архитекти, на фирмите са необходими над 8 седмици, отбелязва още индексът.

Данъци за 316 млн. лв. през 2016 г.

Софтуерният бизнес продължава устойчиво да увеличава дела си на платените данъци в държавния бюджет. През фискалната 2016 г. браншът е платил общо 316 млн. лв., докато година по-рано размерът им е бил 278 млн. лв. .

През 2016 година едно работно място в софтуерния сектор в България е генерирало приблизително 13 938 лв. годишно от преки и косвени данъци, т.е. с повече от 50% над средните стойности за страната.

И през 2017 г. се очаква данъците, които софтуерната индустрия ще внесе в бюджета на България, да продължават изпреварват ръста на БВП и средния заложен ръст на консолидирания бюджет.

Прогнозите са през 2017 година софтуерният бизнес да внесе около 40 млн. лв. повече данъци от предходната, както и 22-те хиляди работни места в сектора да осигурят над 360 милиона лева данъчни постъпления в бюджета на страната.

Организацията посочва, че обемът на платените данъците се увеличава всяка фискална година, защото поради спецификата на бранша и липсата на сив сектор, те са лесно събираеми и гарантирани.

Софтуерната индустрия вече е структуроопределяща за българската икономика, тъй като практика почти не съществува съвременен бизнес, чиято дейност да не е свързана с високите технологии, заявяват от БАСКОМ. Дигиталната трансформация на всяка една друга сфера от икономиката се осъществява с водещото участие на софтуерни технологии – напр. търговията се трансформира в електронна търговия, модерната медицина изисква изключително сериозно софтуерно обезпечение, в автомобилната индустрия над 50% от заетите са софтуерни специалисти, а тепърва ще навлизат самоуправляващи се автомобили, посочва асоциацията кои са предизвикателствата пред бизнеса.

Слаби са обаче уменията и публичните цифрови услуги

Факт е, че едно работно място в софтуерната индустрия представлява фактор за откриването на няколко работни места в други сектори, като по този начин оказва ефект и върху намаляването на безработицата, като същевременно софтуерният сектор осигурява на младите интелигентни българи висок стандарт на живот и ги задържа/връща в страната, допълва се проучването.

И в него, както години наред досега , се отбелязва, че недостигът на обучени кадри остава единствената спънка пред естествения растеж на бранша, но с дългосрочни инвестиции в образование и насърчаване на младите хора към избор на конвертируеми специалности може да се преодолее.

Представянето на тазгодишния индекс на софтуерния бизнес у нас бе в партньорство с Дигитална Национална Коалиция. Нейният представител Гергана Паси посочи, че макар България е на 27-о място по навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото и да се слави с добър широколентов интернет и свободно достъпни данни, страната ни постига слаби резултати по отношение на уменията в областта на цифровите технологии и на цифровизацията на стопанските и обществените услуги. Това  действа като спирачка за по-нататъшното развитие на цифровата икономика и общество в България, допълни Паси.

В Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) членуват пълноправно над 83 софтуерни фирми, а повече от 120 са асоциираните ѝ  членове, сред които висши учебни заведения, фондации, фондове за рисков капитал, стартиращи иновативни компании и др.