НС единодушно реши партиите да връщат надвзетата държавна помощ

Партиите и коалициите да върнат надвзетите 14.5 милиона от държавните субсидии за последните три години. Тази поправка в Закона за политическите партии бе подкрепена на първо четене единодушно от депутатите в четвъртък. Предложенията бе внесено от Министерския съвет и бе гласувано със 170 гласа "за".

Надвзетите пари са преведени на партиите с над 1% и коалициите с над 4 % подкрепа на последните парламентарни избори. Въпреки че по-високи субсидии са отпускани на партиите и преди 2016 г., правителството предлага "допълнителните" суми да се връщат само за последните три години. Обяснението е, че иначе щяло да настане хаос заради давността за връщане на по-старите "наддадени пари“. 

Любопитното е, че Народното събрание гласува тези промени в същия ден, в който премиерът Бойко Борисов неочаквано поиска от парламента да намали 11 пъти субсидията за политическите формации – те да взимат не по 11 лева, а по 1 лв за получен глас. Ако и това предложение бъде подкрепено, ще се стигне до интересна ситуацията. От една страна държавата ще поиска от партиите милиони, които са им дадени законно (както твърди Министерството на финансите), а от друга ще им спре парите, с които могат да си върнат дълга. 

Как се стигна до това

Само няколко часа след внасянето на законопроекта за 11-кратното намаляване на субсидиите, бюджетната комисия спешно прие намаляването на субсидиите, за да минимизират имиджови щети. Няколко дни след евроизборите "Шоуто на Слави“ изнесе информация, според която партиите са получили по над 13 лева на глас през миналата година, докато законът им отрежда 11 лева.

Прокуратурата обяви надвзетите субсидии за незаконни, но управляващите твърдят, че всичко е наред. Причината за по-високата субсидия е, че партиите не получавали пари само за гласовете, които са подадени за тях, а си разпределяли пропорционално всички действителни гласове.  

Как партиите получили повече пари

През май финансовият министър Владислав Горанов обяви, че до това преразпределение се стигнало заради несъвършенство в закона, което е дело на БСП. Последното изменение в текста за субсидиите, което е отпреди 3 години, е направено от ГЕРБ. Въпросната поправка от 2016 година е дело на тогавашния председател на правната комисия и настоящ правосъден министър Данаил Кирилов. Тя не променя смисъла на текста. Целта ѝ е при субсидиите да не се броят гласовете "не подкрепям никого", които бяха въведени в закона тогава и се водят действителни. Затова в текста се записва, че субсидиите се определят от "броя на получените действителни гласове от партиите и коалициите на последните парламентарни избори“.

Въпреки тази поправка , през последните 3 години партиите, които имат право на субсидия, са си преразпределяли всички действителни гласове, включително и "не подкрепям никого“.

Има или няма нарушение на закона

От ГЕРБ обаче продължават да твърдят, че нарушение на закона няма. "В Закона за политическите партии пише, че общата сума, предвидена в бюджета, се разпределя пропорционално на получените гласове от всяка партия и коалиция. А общата сума, предвидена за субсидиране на политическите партии и субсидии, се определя ежегодно от бюджета в зависимост от броя на действителните получени гласове на последните парламентарни избори, при които за 1 глас са предвидени 11 лв.", каза по време на дебатите председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова.

Тя все пак призна, че в определянето на субсидиите са били включени и гласовете "не подкрепям никого". По думите ѝ обаче това било "техническа грешка“.

"Така се получава че хора, които са отишли, за да изразят неодобрението си за всички партии, всъщност ги финансират. В предишния парламент Данаил Кирилов, като народен представител, е поставил този въпрос и е направил поправка, за да не се получи така, че "не подкрепям никого” да се смята при разпределяне на субсидията. След като парламентът гласува тази поправка, министерството на финансите започва да прави точно обратното”, каза в пленарната зала депутатът от БСП Крум Зарков.