Въпреки незавършилата психиатрична експертиза

Единственият обвинен за убийството остава в ареста

Прокуратурата изненадващо намери таен свидетел, оспорващ шизофренията му

Марио Любенов в съдебната зала. Снимка: БГНЕС

Окръжният съд в Перник остави в ареста в петък следобед единственият обвиняем за отвличането и убийството на 18-годишната Мирослава Николова - Марио Любенов – Заека, съобразявайки се изцяло със становището на местната прокуратура и без изобщо да обсъди множеството противоречия в разследването.

Определението на магистратите на практика представляваше подробно прочитане на показанията на самоубилия се преди седмица Стойчо Стоев - Чочо, които уличават Любенов в подготовката на престъпленията, отвличането и жестокото убийство на младото момиче.

От тях стана ясно, че Чочо и Заека се познавали от 6 години, но напоследък доста се сближили покрай приятеля на сестрата на Мирослава - Борислав Чолев, който е съученик на Марио и бивш шеф на Стойчо. Чочо научил за полученото от Чолев наследство от 250 000 евро, споделил с Любенов, който проверил тази информация и двамата решили да отвлекат момичето.

Заека осигурил няколко броя свински опашки, с които да вържат жертвата си, чифт кафеви вълнени ръкавици и хартиено тиксо, с което да залепят устата ѝ. Съучастниците си разделили и 30 лева разходи за бензин, с който да заредят "Фолксваген Голф 5", собственост на Стоев.

Според самопризнанията на мъртвия Чочо, направени само пред полицаи, но не и пред съдия, двамата проучили всекидневния маршрут на Мирослава и я причакали в района на стадион "Миньор", от където я отвлек;и на 7 ноември м. г., като Марио изскочил изненадващо пред нея, а Стойчо я заобиколил отзад, "за да не може Мирослава да приложи хватка, научена в курса ѝ по таекуондо", зачете бавно и методично съдията.

След това се отправили към паркираната наблизо кола, без очевидно никой да забележи, че двамата мъже водят момиче със залепена с тиксо уста и вързани със свинска опашка крака, която обаче била разхлабена така, че тя да може да ходи сама.

По-нататъшният ход на трагичните събития се развил в рамките на час и нещо, като похитителите първо написали писмо, което Мирослава да прочете по телефона на сестра си Елеонора по телефона. Според версията на Стоев по време на въпросното първо и единствено обаждане на Мирослава тя изобщо не е споменавала, че в отвличането има замесени полицаи, както многократно твърдеше Елеонора.

Впоследствие двамата закарали момичето в околностите на крайпернишко село и я убили заедно, за да не оставят жив свидетел, а не както обясни цялото ръководство на МВР - защото нямали къде да я държат и с какво да я хранят. За целта използвали стоманено въже "с ръкохватки", което Марио преметнал през врата ѝ. Сложили ли я да легне на земята, а Стойчо седнал на краката ѝ, за да не мърда, докато Любенов я души. След това я заровили, изхвърлили кирка и лопата, свинските опашки, ръкавиците и телефона на Мирослава.

По отношение на съдбата на джиесема ѝ обаче показанията на Стоев и изявлението на окръжния прокурор Пламен Найденов от петък по обяд коренно се разминават. Според признанията на самоубилия се заподозрян, апаратът бил изхвърлен в близката река, а по думите на обвинителя - бил намерен в кофа за боклук. Съдът обаче не коментира това противоречие.

Спря се обаче обстойно на откритите при обиските на къщите на Любенов и Стоев десетина метални и други въжета, свински опашки, тиксо, които според магистратите категорично потвърждават думите на Чочо. Освен това в средата на януари разследващите открили на мястото на отвличането "следи от влачене", 4 броя свински опашки, нож и пълнител за пистолет, за които Стойчо свидетелствал, че неволно е изпуснал при отвличането в началото на ноември.

В подкрепа на тезата на обвинението съдът възприе и показанията на трима роми, пребивавали в района на Женския пазар в София в дните след изчезването на Мирослава. Въпросните Станка Станчева, Стефан Атанасов "с прозвището Ицо" и Иван Атанасов били помолени от Стоев да закупят вместо него две СИМ-карти на стойност 40 лева, които похитителите използвали за да изнудват Борислав Чолев. В крайна сметка обаче той така и не поддал и не им предоставил искания откуп.

Позовавайки се на всички тези данни, Пернишкият окръжен съд прецени, че безспорно може да се направи обосновано предположение, че Заека е извършил това, за което е обвинен.

"Опасността да се укрие или да извърши друго престъпление се презюмира от тежестта на обвиненията", завърши съдът с уточнението, че и двете деяния се наказват с над 10 години затвор, което предполагало Любенов да е особено опасен.

Това заключение е в разрез с обичайната практика на съда, според която може да се приеме, че има опасност от укриване по дадено дело, ако обвинямият е бил издирван или няма постоянен адрес. Предположението, че може да извърши ново престъпление пък се извежда от предишни криминални прояви, за които заподозреният е бил осъждан.

Заседанието по мярката за неотклонение на Любенов бе съпътствано и от изненадващата поява на показания от защитен свидетел с тайна самоличност, които поставят под съмнение диагнозата му - "шизофрения".

Часове преди това Пернишкият окръжен съд удължи с 20 дни срока, в който психиатрите от столичната клиника "Св. Наум" трябва да се произнесат дали Марио страда от шизофрения. В момента той се разследва за изработването на фалшиви пари и експертизата е по това дело.

Според показанията на тайния свидетел, свалени на 16 януари, двамата с Любенов са инсценирали обир на инкасо автомобил през 2009 година. Тогава Любенов е работил като охранител на колата и пострадал тежко при обира на около 20 000 лева. Тайният свидетел обаче твърди, че такъв обир не се е случвал, а обвиняемият за убийството на Мирослава се е самонаранил, за да съди работодателя си за обезщетение при трудова злополука.

Защитата на Марио Любенов оспори показанията с довода, че не може свидетел без специализирани медицински познания да дава компетентно мнение за психическото състояние на обвиняемия.

Адвокатът на Любенов Диана Ангелова се позова на Наказателно-процесуалния кодекс, в който е разписано, че подобни заключения могат да се правят само от вещи лица в рамките на експертиза. Извън съдебната зала тя коментира, че действително Любенов е пострадал сериозно при този инцидент и дори е бил в кома. След това той е осъдил работодателя си.

По думите на адвоката този случай не е бил разкрит от полицията и все още досъдебното производство се води срещу неизвестен извършител. Ангелова коментира още, че с представянето на тези доказателства прокуратурата цели да постави под съмнения епикризата на клиента ѝ. Тя посочи и, че по делото за убийството на Мирослава има данни за снет отпечатък от второто писмо с указания към близките ѝ, но притежателят му не е станал обект на разследване.

Пернишките магистрати решиха да оставят Любенов зад решетките, въпреки че изследването му, което трябва да установи дали изобщо подлежи на наказателна отговорност не е завършило. Определението на съда обаче не е окончателно и подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд. Заседанието на втора инстанция е насрочено за 26 януари.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?