Водачът на реформаторите за Европарламента Меглена Кунева:

Единството на Реформаторския блок за мен е най-големият залог в тази кампания

Във всички институции на ЕС ще подкрепяме идеята за общ енергиен съюз

Единството на Реформаторския блок за мен е най-големият залог в тази кампания

Делян Пеевски се оказа явление, еднакво устойчиво и при предишното правителство, и при сегашното. Не знам, ако ГЕРБ спечелят изборите, дали няма да работят прекрасно с г-н Пеевски и свързания с него бизнес. Не знам и как ще се обяснява, че това явление "Пеевски" предстои да бъде прието и в Европа. За нас членството в ЕС по някакъв начин е морална оценка, нещо като "България става. Тя може да бъде като другите страни". Ако се докаже, че и Европа не е спирачка за неприличното, ще бъде много разочароващо, казва първият български еврокомисар и водач на листата на РБ за евроизборите Меглена Кунева.

Меглена Кунева е водач на листата на Реформаторския блок за ЕП и лидер на партия "Движение България на гражданите".

През 2001 г. е избрана за депутат от НДСВ, но само два месеца по-късно е назначена за главен преговарящ по присъединяването към ЕС. По-малко от година по-късно става министър по европейските въпроси.

След изборите през 2005 г. тя запазва своя пост в правителството на тройната коалиция. През октомври 2006 г. тройната коалиция я предлага за първи еврокомисар от България. Тогава вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин обявява, че има и по-достойни кандидатури, но НДСВ успява да се пребори за Кунева.

На 12 декември 2006 г. Европейският парламент одобрява кандидатурата ѝ за еврокомисар по защита правата на потребителите. След напускането на Европейската комисия стана член на Борда на директорите на BNP Paribas.

На 7 юни 2009 г. е избрана за евродепутат, отново с листата на НДСВ, но се отказа.

През 2011 г. Инициативен комитет издигна кандидатурата ѝ за президент в двойка с финансиста Любомир Христов.

Госпожо Кунева, предизборната кампания е в разгара си, а кандидатите за ЕП говорят за всичко друго, но не и за големите теми на ЕС. Обсъжданите теми от партийците често за малкия човек, човека на село, гафовете на кабинета Орешарски, православието, Русия. Защо?

Какви са директните въпроси, свързани с Европа – те са разпределението на компетенциите и силата между европейските институциите. Ако отидете в Брюксел в триъгълника "Съвет – Парламент – Комисия“, тези въпроси ще им се сторят най-интересни. Само че това, което хората искат, е ефективност от работата на тези институции. Другият класически европейски въпрос е "Колко Европа ни е нужна?“. Едните казват "Повече Европа“, а другите им опонират - "По-малко Европа“. Този кръг въпроси са важни, но години наред изоставаше техният европейски превод по места. И като казвам "по места“, нямам предвид само във всяка отделна страна членка, а във всяка общност. Давам пример – нужен е превод на това с какво ЕС помага на лекарите, на студентите и т.н. Важно е да се обясни на самите хора с какво е подобрен животът им в ЕС – потребителите по-добре ли са защитени, енергетиката ни по-сигурна ли е, по-лесно ли се пазарува онлайн в ЕС.

Защо България влезе в ЕС – за да бъде ръчна спирачка страната да не се свлича надолу по теми, с които очевидно не сме успели да се справим сами, например – модернизацията на администрацията. Когато България преговаряше с ЕС, изискванията в тази област бяха много по-високи отколкото сега. Вижте правосъдието – без мониторинговите доклади ние изобщо нямаше да забелязваме, че имаме проблем. За темата правосъдие и вътрешен ред - факт е, че се говори около докладите на ЕК. Енергийните доставки – пак е европейска тема, изострена през конфликта Русия – Украйна и ако не бяхме минали през газовата криза 2008 г., този въпрос щеше да ни се струва далечен.

А защо тези теми липсват – не може шест дни в седмицата да се интересуваме само от злобата на деня, а на седмия да седнем и да кажем тържествено: "А сега – нека поговорим за ЕС“. Не можем четири години и 11 месеца да не говорим за ЕС и в 12-ия месец на петата година да се сетим, че трябва да информираме хората какво става с Европа.

Заговорихте за енергийна политика. Вие защитавате идеята за Европейски енергиен съюз, който да ограничи зависимостта от руски енергийни доставки. Опонира ви обаче Сергей Станишев, който твърди, че понеже всички партии били за такъв съюз, не можело да се прави кампания с нея.

На 3 април аз написах писмо до министър-председателя на Полша Доналд Тукс, с което му казах, че идеята за обединен пазар на ЕС, за да може да се преговаря с един доставчик от името на един купувач, е идея, която Реформаторският блок (РБ) ще подкрепя във всички институции. Аргументите за това са много – на първо място икономиката винаги обединява. Стартът на Европейския съюз е даден именно с Обединението за въглища и стомана. Европа трябва да направи прочит на нейните общи интереси.

Колкото до изявленията на господин Станишев – когато темата за общ енергиен съюз бе изговорена, никой от другите партии не се сети за нея, затова ми се струва, че има някаква лека ревност кой е бил първият. И другият аргумент срещу тази идея е - ама ние какво ще се бутаме между големите. Ако България е основател на този енергиен съюз, дори един от инициаторите, това означава, че в едно нещо ще бъдем сред първите и то със страна от Източна Европа – Полша.

Ако има единен купувач на газ в лицето на ЕС, нещата ще бъдат по-справедливи и ще се даде възможност пазарът да функционира добре за всеки, който има какво да предложи – няма никакво съмнение. Че някой ще си загуби монополизма – също е факт. Ако пострадат лошите - много бих се радвала.

Смятате ли, че има чужди интереси, изразявани от български партии, които са срещу подобен тип обща енергийна политика на ЕС?

Политически коректно е да говоря само с факти. Когато има доказателства, когато има документ, тогава трябва да кажа каквото смятам, базирайки се на него. В последните дни, след питане на РБ, за документи за "Южен поток", се оказа, че поправката в Закона за енергетиката, която изключва тръбопровода от Третия енергиен пакет, е консултирана с "Газпром“. Това най-малко би предполагало българската страна да направи тази консултация публична.

Новината за мен бе доста шокираща.

Това означава ли, че кабинетът "Орешарски“ защитава интереси на друга държава? Междувременно вторият в листата ви – Светослав Малинов, написа във Фейсбук, че правителството е извършило държавна измяна. Съгласна ли сте с него?

Това е юридическа квалификация, с която съм предпазлива, защото съм юрист. Господин Малинов го гледа от своя професионален ъгъл на политолог. Но когато един юрист ви каже, че не намира обяснение във формулирането на чужд интерес на текст в български закон, това е много сериозна оценка.

Реформаторският блок настоява строежът на "Южен поток" да бъде преустановен, но кабинетът твърди, че това би било в ущърб на страната. Италия, която участва в проекта, наскоро също заяви, че той остава приоритет. Каква е разликата?

Българското правителство има намерение да нарушава европейското законодателство и дори го заяви. Нашата държава каза: "Ние ще направим морски газопровод и той ще бъде изключен от Третия енергиен пакет на ЕС". И заради това си променихме закона, като за целта са ни консултирали чужди фирми, което е конфликт на интереси.

Освен това има доста голяма разлика в историческото и икономическо наследство на Италия и България. Италия не е 98% зависима от руския газ. Италия има своите много добри отношения с Либия, примерно. България – няма. Италия е демокрация от дълги години, а България от 89-та година насам. Затова всяко нещо, което намеква за икономическа зависимост, все още изключително остро заплашва политическата ни независимост.

Тук искам да кажа още нещо в смисъла на демокрацията. Понеже непрестанно говорим за плурализъм, сме загубили остротата на тази дума. Плурализъм означава различни източници на власт – един е източникът на политическата власт, друг е източникът на икономическата власт, а трети е източникът на медийната власт. Е, като сложим чертата – къде сме с плурализма и къде ни е демокрацията?

Заговорихте за демокрация. Каква е вашата оценка за случващото се в Украйна? Има ли реална заплаха за България?

Крайно разместване на правилата, до степен на земетресение. Има подписан договор, който може да не се спазва, от вчера за днес анексиране на територия, без да може никой да повлияе, защото западните демокрации се страхуват да не се стигне до въоръжен конфликт, а никой не иска такъв. В резултат – липса на ясен отговор на въпроса: "Кой управлява света". Когато по-слабият разчита, че ще бъде защитен, защото е сключил 1994 година договор за разоръжаване, на кого разчита? Оказва се, че няма на кого.

Колкото до заплахите - това са реалните заплахи за света. Аз няма да говоря за газовите доставки. На фона на това, което се разиграва в момента, да говоря за газ, ми се струва прекалено голямо елементаризиране. От миналата седмица "Форбс" има едно изследване за най-влиятелните хора на света, в смисъл – кои са тези, които могат да "огънат" света. До миналата година това бе носителят на Нобелова награда за мир – Барак Обама. Тази година е Путин.

Смятам, че е различно, когато най-влиятелният човек на света, независимо дали е американец, или не, е носител на Нобел за мир.

Имам много забележки и към поведението на ЕС – първо да не забравяме, че Украйна пострада, защото искаше да стане член, да подпише споразумение за присъединяване. Европа трябваше да направи много повече усилия с Русия, за да може безпрепятствено да започне преговори за асоцииране на Украйна. Става дума за подценена дипломация и в резултат - една провалена възможност. Истината е, че присъединяването на Украйна трябваше да се договори с Русия.

Да се върнем на евроизборите у нас и Реформаторския блок. През изтеклото време от създаването му през миналото лято, постигна ли се истинско коалиционно доверие? Не е изключен вариант избирателите на ДСБ масово да упражнят правото си на преференциален вот и вторият в листата след вас – Светослав Малинов, да ви измести. Ако това се случи, или пък не успее, ще бъде ли разклатен РБ след изборите?

Смятам, че хората трябва да имат възможност за такъв мажоритарен елемент на всички избори, но както разбирам, той ще работи само на изборите за ЕП. Ние нямахме никакво намерение да правим каквато и да било партийна кампания за преференциален вот, но след като бившият лидер на ДСБ Иван Костов призова партиите да агитират за преференциален вот, изпълнителният съвет на РБ и щабът на кампанията решиха да популяризират това право на хората да посочват предпочитан кандидат.

Аз като водач на листа имам ангажимент да кажа, че всеки от листата е достоен и че аз ще работя за единството на листата. Ако хората, които гласуват с номер 10 за Реформаторския блок и отбележат и преференция 1 и това са 300 000 души, или 500 000 (мечтая си за резултата от президентската кампания), това означава, че дори да са отбелязали мен, ние ще можем да влезем и двама, и трима от листата на РБ. За мен единственото на блока е най-големият и най-скъп залог в тази кампания.

Някои социолози твърдят, че можете да постигнете един или двама евродепутати, а други прогнозират, че няма да успеете.

Нашите цели са по-дълбоки. И те са свързани с дълбоко и смислено присъствие на РБ в Европарламента. Да, ще защитаваме Европейския енергиен съюз. В следващия период евродепутатите ще имат уникалната възможност да контролират 1000 милиарда евро, колкото е бюджетът на ЕС. Някога мислели ли сте си, че българи от всички парламентарни групи ще могат да участват в този процес?

И възможността да кажеш – трябват повече пари за образование, е голяма. Това е огромен проблем за България. Образованието тук е трагедия. Защото ние хубаво говорим за пътища, но няма да има какво да се работи, за да се пътува по тези пътища. Трябва да се каже какви пари ще отиват за нови работни места, колко работни места се създават през тези средства. И това да бъде част от оценката на една програма – дали е добра или не. И в последна сметка – всяка политика, провеждането ѝ, опира до справедливостта. Коя политическа сила ще направи живота по-справедлив? Смятам, че Реформаторският блок има какво да каже. Пък от друга страна – каквото народът реши, това е.

Веднъж вече бяхте избрана за евродепутат и не влязохте в ЕП, отказахте се. Как ще гарантирате, че този път, ако хората гласуват за вас, вие ще изпълните вота им?

Като го кажа. Тогава националният интерес изискваше аз да остана до край, за да се прибавят едни 300 млн. евро към българската сметка за "Козлодуй".

В момента за мен е изключително голяма възможност да се променя не само Европа, а и България. Смятам, че мога да допринеса – имам опит, познания.

Тоест, няма да се върнете за предсрочни избори, какъвто анонс направи водачът на листата на ГЕРБ Томислав Дончев и няма да се откажете изобщо да встъпите в длъжност като евродепутат, каквото обяви Сергей Станишев?

Аз мисля, че в последните 4 години доста вложих в националната политика. Ще продължа да го правя. Ако избирателите решат и ми гласуват доверието, за да продължа да го правя през ЕП, за мен това ще бъде силна позиция. Но, пак ще кажа – избирателите решават. Разбира се, че националната политика остава опция, но ако няма европейска.

Ако бъдете избрана, ще се върнете ли за предсрочни избори, напускайки мястото си в ЕП?

Не, но ще помагам по друг начин, достатъчно ефективно, все едно, че съм тук. Но нека напомня – госпожа Желева например напусна ЕП заради българската политика. Господин Калфин, ако беше избран за президент, щеше да напусне Брюксел заради българската политика. Емил Стоянов от ЕНП напусна. Няма китайска стена, но мисля, че направих сериозни усилия в националната политика. А и за мен – разлика между София и Брюксел на практика не съществува.

Ако бъдете избрана за евродепутат, ще продължите ли да оглавявате партията си ДБГ?

Такова е желанието на моите колеги, но аз много искам да наложа повече лица от "България на гражданите". Слава Богу, имаме такива изявени хора – и Йонко Грозев, и Даниел Вълчев, и Найден Зеленогорски. Тома Биков е надежден и млад български политик, Сергей Петков също. Това са все имена, които ще продължат да се чуват. Моята задача е да дам възможност на всеки да се изяви.

Доста от вашите избиратели се чудят все още защо нямаше реакция от Реформаторският блок за село Розово, откъдето сирийски семейства с деца бяха прогонени със заплахи. Очакваше се ваша позиция, особено на фона на, меко казано, странните реакции от страна на други партии, а и държавата в лицето на МВР?

Аз реагирах във Фейсбук още същият ден, но официална реакция нямаше, защото тогава всички бяхме на път. И Изпълнителният съвет не можа да се събере и да вземе обща позиция. Уверявам ви, че имаме еднозначна оценка за Розово. Това е напълно пропуснат шанс от правителството да покаже лидерство, а и да покаже някакъв морал – в оценка, в поведение, ако щете и успокояване на страховете и на двете страни.

Иначе – ние имаме граждански съвет към РБ, който е напълно способен да излезе със самостоятелна позиция и те го направиха.

Загуби ли Реформаторският блок част от електората си със затихване на най-бурната част от протестите ДАНСwithme?

Реформаторският блок има за своя основна компонента ентусиазъм. Ние се събрахме, защото имахме ентусиазма да защитим нещо, в което вярваме, цел, в която вярваме и убедеността, че тази цел е добра. Вероятно загубихме електорат, тъй като въпреки многото усилия правителството не прояви достойнство и след като сбърка, не си подаде оставката. Хората се разочароваха, че приличието може да бъде постигнато, през това "да си го кажеш". Реформаторският блок се крепи на приличието. И когато приличието не победи, вероятно някои хора се дръпнаха в нормалната си вътрешна емиграция. Смятам, че загубихме.

Как виждате Делян Пеевски като евродепутат?

Делян Пеевски е по-скоро явление. Господин Пеевски, с неговата сила на медиите, беше в добри отношения с кабинета на ГЕРБ. Част от хората, които гласуваха за смяната на предишното правителство, гласуваха за БСП и ДПС, като за нова формула, защото смятаха, че няма да има такова силно ограничаване на свободата на словото. И след това се оказа, че това не е така. След това разочарованието към БСП и ДПС беше като ударна вълна. Оказа се, че това явление е еднакво устойчиво. В този смисъл – не знам ако ГЕРБ спечелят изборите дали няма да работят прекрасно с господин Пеевски и свързания с него бизнес.

Не знам как ще се обяснява, че това явление освен да бъде прието в България, предстои да бъде прието и в Европа. За нас членството в ЕС по някакъв начин е морална оценка, нещо като "България става. Тя може да бъде като другите страни". Ако се докаже, че и Европа не е спирачка за неприличието, ще бъде много разочароващо.

Казахте, че се съмнявате дали ГЕРБ няма да работят с Пеевски, ако спечелят избори. Вие, Реформаторският блок, ще работите ли с ГЕРБ?

Има теми, по които ние търсим сътрудничество с всички, а сред тях има теми, по които е по-вероятно да намерим сътрудничество с ГЕРБ. Пример – Европейският енергиен съюз. Изпратихме покани до всички парламентарни групи, отзоваха се само ГЕРБ.

Очевидно в ЕП ние с ГЕРБ ще имаме сътрудничество, тъй като ще сме част от Еворпейската народна партия (ЕНП). Но на мен ми се иска това сътрудничество да се разширява с всичко, което е в интерес на страната. Ако успеем да направим между различните партийни групи общи тези за приоритети като образование, свобода на словото – бих се радвала да се присъединят и други, а не само партиите от ЕНП.

Вярвате ли, че ГРЕБ, с аргументите ви от по-горе, са радетели за свобода на словото?

Бих искала да се променят.

Споделяне
Още по темата
Още от Интервюта

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?