Една година руски Крим: заплатите падат, опашките растат

Преди точно една година Русия анексира Крим. Оттогава насам тя превръща полуострова в своя крепост и ударно се въоръжава. Голяма част от първоначалната еуфория на проруски настроената част от населението обаче отлита.

Керченският проток е тясна морска ивица източно от Крим, през която пътуват фериботи между полуострова и Русия. В бурно време понякога тази връзка остава прекъсната в продължение на дни, а от двете страни на протока се образуват дълги колони от автомобили. Спирането на фериботите спира и снабдяването на жителите на Крим с продоволствия.

Откакто Русия анексира Крим преди точно една година, Керченският проток стана основна транспортна артерия, по която се снабдява населението със стоки от първа необходимост. Москва и Киев спряха всички останали транспортни връзки – самолетни, железопътни и автобусни – който пътува от Крим до Украйна или обратно, е принуден да разчита на малки частни превозвачи или пък да преминава границата пеша. Киев междувременно почти прекрати подаването на питейна вода за Крим, но все още доставя електричество и някои видове хранителни стоки.

Преди няколко дни документален филм на руската държавна телевизия разкри някои подробности около анексирането на Крим. В интервю за медията президентът Владимир Путин призна, че още в края на февруари 2014 година той се е разпоредил да започнат действия за "връщането” на полуострова към Русия. Като аргумент за това решение шефът на Кремъл посочи данни от социологически допитвания, според които 75 процента от населението на Крим желаели да се присъединят към Русия.

На проведения на 16 март 2014 "референдум", който беше охраняван от руски войски без отличителни знаци, повече от 96 на сто от участниците в него се били обявили за присъединяването. Украйна, както и Общото събрание на ООН, а и редица западни страни осъдиха действията на Русия като нарушение на международното право.

Руската държавна социологическа агенция ВЦИОМ твърди, че 90% от жителите на Крим и днес щели да гласуват по същия начин - т.е. за "обединяване с Русия". Независими източници не могат да потвърдят това, а украински експерти искрено се съмняват в достоверността на тези данни.

Сигурно е само това, че жителите на Крим, които наброяват 2,3 милиона души, днес живеят в съвсем нов свят. Транспортните им затруднения са само един мъничък детайл от целия пъзъл с проблеми. След като Западът наложи санкции срещу Русия, много американски компании се оттеглиха от Крим. Двете водещи в света компании за кредитни карти "Виза” и "Мастеркард” вече не обслужват клиенти на полуострова, затворени бяха и филиалите на "Apple“ в Крим.

Но най-големите промени се извършват във военната област. В спешен порядък Русия превръща Крим в своя крепост. По данни на руски държавни медии, броят на разположените на полуострова руски войници ще бъде увеличен от 25 000 на 40 000 души. Повече от два пъти са нараснали и обемите на доставяните количества горива за армията. Русия ударно въоръжава своята армия в Крим – оборудва я с нови танкове, кораби и самолети. Говори се също и за разполагането на ядрени бойни глави на полуострова, а Москва не отрича тези твърдения.

2014-та беше година на осезаеми промени в Крим: бяха въведени руската рубла и руските закони, пристигнаха руски работодатели. Първоначално имаше еуфория от обещаните по-високи заплати, междувременно обаче радостта от това отлетя, разказва местен жител, пожелал името му да не се споменава:

"Първо старите украински заплати на държавните служители бяха вдигнати двойно, но след приравняването им с действащите в Русия тарифи, положението не изглежда вече така розово”, обяснява програмистът от Симферопол и допълва, че доходът на съпругата му, която работи в болница, е паднал двойно, затова пък цените са се увеличили. Затова той се готви да продаде апартамента си в Симферопол и да замине за Киев. Пълната изолация на Крим от Украйна за него е достатъчна причина да предприеме подобна стъпка.

Особено тежко е положението на онези жители на полуострова, които отказват да приемат руското гражданство – например кримските татари, които са големите губещи от анексирането на Крим. Постоянно има съобщения за "безследно изчезнали", някои от които по-късно биват откривани мъртви. Комисарят за човешките права към Съвета на Европа Нилс Муйжниекс е изготвил доклад по въпроса.

Зачестяват и опитите за сплашване на кримски татари от руски полицаи или представители на тайните служби. Повечето от близо тристата хиляди кримски татари бяха против присъединяването на Крим към Русия и заеха ясни проукраински позиции.

Политическите им лидери, сред които и председателят на Меджлиса (Съвета на кримските татари) Рефат Чубаров, междувременно живеят в Киев, тъй като Русия им забрани да влизат в Крим. Има информации, че някои проруски настроени кримски татари искат да свалят Чубаров. Все още те са обаче малцинство.