Една година след изборите в Босна още няма централно правителство

Една година след изборите през октомври 2010 г. Босна все още няма ново централно правителство, което да подготви страната за нейната евроинтеграция, тъй като политическите сили са неспособни да се споразумеят за съставянето на екип, пише във вторник в кореспонденция от Сараево Франс прес.

"Вместо да търсят компромиси, шестте партии, участващи в преговорите, стоят твърдо на своите максималистки позиции", казва със съжаление пред АФП Сречко Латал, анализатор от Международната кризисна група - център за анализи за превенцияна кризи. "Не съществува култура на компромиса. Тя се разглежда като слабост", потвърждава босненската анализаторка Таня Топич.

Сречко Латал, който критикува "безотговорността" на политическите лидери, изтъква, че липсата на ново централно правителство струва изключително много на Босна, тъй като тази ситуация срива международната ѝ репутация. Той припомня, че в последно време международните рейтингови агенции понижиха кредитния рейтинг на страната и чуждустранните инвестиции са намалели със 75 процента между 2009 и 2011 г.

Толкова продължителна криза е безпрецедентна от края на междуетническата война (1992-95). От изборите на 3 октомври 2010 г. насам, които трябваше да обновят централните институции, досегашното правителство е натоварено да изпълнява текущите задачи, като не е в състояние да започне мащабните реформи, необходими за подготовката на страната за ЕС.

Централното правителство на Босна и Херцеговина свързва двете съставни части на страната - Мюсюлманско-хърватската федерация и Република Сръбска. Европейците и САЩ желаят засилване на пълномощията на това централно правителство, за да бъде в състояние да осъществи реформи, небоходими за подготовката за ЕС, отбелязва агенцията.

След многократни и неуспешни опити за определяне на съотношението на силите в състава на новия кабинет, съставен от девет министерства и премиер, политическите лидери дадоха да се разбере след последната им среща в края на септември, че пречките засягат разпределението на местата, предвидени за хърватите.

"Ние всички сме съгласни, че в следващия съвет на министрите трябва да има трима босненски мюсюлмани, трима сърби, трима хървати и един министър, който представлява другите общности, обясни Сюлейман Тихич, мюсюлмански лидер. Разногласията засягат разпределението на местата, предвидени за хърватите, уточни той.

Хърватската демократична общност и Хърватска демократична общност-1990 уверяват от тяхна страна, че те двете са единствените "легитимни" представители на хърватите и настояват за всички постове, предвидени от конституцията за тази общност. Същевременно Социалдемократическата партия (мултиетническа партия), която влезе в коалиция с основната партия на босненските мюсюлмани, претендира за част от хърватския електорат и също така за постовете, предвидени за хърватите.

Хърватите представляват между 10 и 14 процента, а мюсюлманите - между 40 и 48 процента от населението на Босна, което според данните наброява 3.9 милиона жители.

Местното законодателство не предвижда извънредни избори и безизходицата теоретично меже да продължи до следващите избори през 2014 г. Осъществяването на "европейските" реформи, което буксува от 2006 г. заради междуобщностни разногласия, практически е преустановено от 2010 г.

Тази безкрайна политическа безизходица създава сериозен риск да забави още напредъка на Босна към ЕС и може да се задълбочи разликата с другите страни от района.. Босна се стреми да получи статут на кандидат за членство в ЕС.