"Една корумпирана страна държи пистолет, опрян до главата на ЕС"

В края на миналата седмица лидерите на Европа колективно въздъхнаха с облекчение. След месеци на тежки преговори те накрая постигнаха разумно споразумение, което обявиха, че ще спаси единната валута. Сега, вместо обещаната стабилност, ние се хвърляме в нова криза с неразумното решение на гръцкото правителство да свика референдум по въпроса дали гражданите трябва да приемат спасителния пакет от Брюксел, пише британският вестник "Дейли мейл" в коментар, озаглавен "Една корумпирана страна държи пистолет, опрян до главата на ЕС".

Пазарите бяха тежко засегнати от гръцкия ход. И в самата Гърция усещането за паника и бъркотия в момента преобладава. Ако премиерът Георгиос Папандреу се е надявал да обедини и своята управляваща партия ПАСОК, и гръцкия народ с този призив за референдум, то решението му постигна точно обратния ефект.

Това, което изглежда още по-странно, е, че Папандреу изглежда е замислял решението за референдум още когато се канеше да подпише споразумението миналата седмица.

Може би решението на Папандреу е просто трик на преговарянето с цел да изкопчи повече пари от ЕС. Осъзнавайки, че Брюксел е ужасен от евентуален гръцки фалит, който може да доведе до колапс цялата еврозона, сега той може би се възползва от обществения гняв в Гърция срещу мерките за икономии, за да спечели по-голяма помощ или дори по-голямо съкращаване на дълга от чуждите банки.

На практика това означава, че той насочва пистолет срещу главата на ЕС, за да получи повече пари, пише "Дейли мейл", цитиран от БТА.

Ако Гърция каже "не" на референдума и на практика фалира заради дълговете си, страната ще трябва да напусне еврозоната. Това ще отприщи нова финансова криза, при която банките из цяла Европа ще се хлъзнат към банкрут, а цялата единна валута може да започне да се срива, когато Португалия, Ирландия и Италия също попаднат под силен натиск от страна на паричните пазари.

Възможно ли е гърците наистина да обмислят гласуване срещу спасителния пакет и довеждане до крах на собствената им страна, пита по-нататък вестникът. Не го изключвайте. Гърция винаги е имала манталитета, че е под обсада. Тя е много различна от останалата част на ЕС. Тя е била част от Османската империя в продължение на векове, преди да стане независима държава в началото на 19-ти век, и психологически е толкова част от Турция и Близкия изток, колкото и от Европа. Тя няма много общи традиции със Западна Европа. Гърците никога не са имали нищо против да фалират заради дълговете си. Страната е фалирала през 1826 г., 1843 г., 1860 г. и 1893 г. Тя е била в дефолт през половината от съществуването си. Само две страни в света имат по-лош рекорд - Хондурас и Еквадор.

Страната няма няма много общо с напредналите общества в Северна Европа. Има слабо развита индустрия и голяма част от населението е бедно. Членството в ЕС означаваше не само щедри субсидии за държавните служби, но и ниски лихви. Преди присъединяването към единната валута, нивата на лихвите в Гърция бяха като цяло над 10 процента. Но вързани към тези на Германия, те спаднаха до 1,5 процента.

Понеже можеше да взема назаем пари много по-евтино отпреди, гръцкото правителство показа спираща дъха безотговорност и парите бяха прахосани в епичнен мащаб -повечето от тях за масивната държавна машинария. Гърция има абсурдно голям държавен сектор, пълен със служители, които се радват на много по-висок стандарт на живот, отколкото тези в частния сектор. Много държавни служители могат да се пенсионират на 49 години с отлични пенсии. Неомъжена дъщеря на държавен чиновник може да наследи пенсията му след смъртта му, което хем възпира браковете, хем увеличава държавните дългове. Корупцията, разхищението и лошото управление бяха повсеместни, а плащането на данъци беше почти доброволна дейност.

Гърция не може да продължава така. Твърде дълго, окуражавана от политици, следващи личните си интереси, от щедростта на ЕС и прекомерното кредитиране от чуждите банки, страната живя далеч отвъд възможностите си. Каквото и да се случи оттук нататък - дали ще бъдат общи избори или референдум - и Гърция, и Европа са на път да платят ужасна цена за това безразсъдство.

Ако Гърция все пак остане в еврозоната -  било чрез положителен вот, било със смяна на правителството, безкрайният цикъл на дълга, кризата, шантажите и бъркотията ще продължат. Няма лесен изход от този хаос, което само показва колко глупав е бил Брюксел, че въобще е позволил тази назадничава, безотговорна и корумпирана страна да се присъедини към еврозоната, завършва коментарът на британския "Дейли мейл".

"Катимерини": Ние сме най-големият си враг, а Папандреу ни даде револвер

След първоначалното отчаяние при обявяването на референдума - решение, което смятам за фриволно, подозрително и опасно - бях залят от странно спокойствие. Осъзнах, както никога досега, че гърците не усещат, че живеят, ако не флиртуват със смъртта, пише в гръцкия всетник "Катимерини" Никос Констандарас.

Не знам дали в някаква елементарна политическа обсесия Папанрдеу е почувствал същото и поради това тласна страната в една игра на руска рулетка. Във всеки случай той зареди револвера и го връчи на народа, продължава авторът.

В държавата "Не!" - едно вечно и автоматично произнасяно "Не!", едно "Не!", обединяващо всички групи по интереси и противоречащи си идеологии - по средата на най-трудните и брутални икономически и социални реформи, предприемани в наше време, човекът, натоварен с отговорността да убеди хората в ценностите на своята политика, си призна, че не може да понесе това бреме и го предава на гражданите. Това е първият патрон в барабана: отсъствието на увереност на един лидер в самия себе си и в усилието да се правят реформи.

Вторият патрон - ако се доверим на социологическите анкети, голямо мнозинство не приема мерките и не одобрява нито правителството, нито Тройката (представителите на ЕС, ЕЦБ и МВФ).

Третият патрон - всички опозиционни партии, които се точат за избори, видяха как противникът им губи ориентация. Като акули, надушили кръв, те се нахвърлиха върху него. Те знаят, че ако референдумът бъде одобрен, те губят това състезание и, съответно, перспективата за предсрочни избори. Папандреу ги предизвика да го унищожат, а с него - и гръцкото бъдеще в ЕС, и реформите.

Четвъртият патрон - много кадри от управляващата партия ПАСОК са изключително критични към правителствената политика - било заради собственото си политическо оцеляване, било заради лично разочарование - и така подронват вярата дори на най-преданните партийни членове.

Петият патрон - масвото убеждение, че политиката ни е грешна и правителството е неспособно да изведе Гърция от кризата, което означава, че всяка промяна на кабинета е желана.

Докато си пилеем времето в спорове дали да приемем споразумението, отписващо дълговете ни и предлагащо нови кредити, съсипваме опитите за заздравяване на еврозоната и накрая предложението просто ще бъде оттеглено, в револвера се появява шестият патрон. Този, на който е изписано собственото ни име.

Колко патрона са необходими на един револвер, за да знаем дали имаме някакъв шанс да оцелеем? Само времето ще покаже.

Ситуацията наистина е опасна. Страната ни изглежда бързо се плъзга към анархия, от която може да се родят демони. Ошашавените ни политици продължават със старомодните си актьорски номера, докато бурята разкъсва театралното шапито и тълпата скандира за справедливост, кръв, подслон, надежда.

Демагози, шарлатани, фалшиви пророци крещят проклетия от телевизионния екран и радио ефира, къпейки се в собствените си психози и обслужвайки интересите на неизвестни и скрити господари.

На границата между Изтока и Запада, изправени пред избора между изолацията и Европа, на една стъпка от това да изгубим всичко постигнато и да бъдем удавени в най-лошите си качества, ние търсим оправдания да избягаме от собственото си спасение.

А може би дълбоко в себе си именно това искаме. Може би не можем да търпим един мирен дом. Още веднъж най-лошият ни враг сме си ние самите. И той е въоръжен, пише Никос Констандарас във вестник "Катимерини".