Една пета от търсещите закрила чужденци остават у нас

Никой в България не иска да се грижи за непридружените деца-бежанци, сигнализира БХК

Една пета от търсещите закрила чужденци остават у нас

Едва около 20% от търсещите закрила чужденци у нас получават бежански или хуманитарен статут, става ясно от данните за 2015 г. на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), МВР и "Българския хелзинкски комитет".

Закрила в България през 2015 г. са потърсили 26 961 чужденци (бежанци или мигранти), сочи годишният доклад на "Програмата за правна защита на бежанци и мигранти" към "Българския хелзинкски комитет"(БХК). В това число влизат официално регистрираните в ДАБ 20 391 души, но и регистрираните от "Гранична полиция" и Дирекция "Миграция" граждани, които напускат страната в рамките на 24 часа до няколко дни и така и не подават молба за официална процедура. Числото не отчита нелегално преминалите, които не са засечени от властите.

От всички тези хора през 2015 г. ДАБ е предоставила бежански статут на 4 708 души, а хуманитарен – на други 889 души, сочи статистиката на агенцията. Отказите на закрила са 623, а останалите 14 567 (т. е. 71% от регистрираните в ДАБ) производства са прекратени.

"Тези граждани очевидно не изчакват решението на Държавната агенция за бежанците, което е допълнително доказателство за това, че България е транзитна страна за бежанските потоци", коментира пред Mediapool Илиана Савова, ръководител на "Програмата за правна защита на бежанци и мигранти" към БХК.

Най-голям приток на чужденци за последните над 20 години

2015 г. е годината на най-силен прилив на чужденци, търсещи закрила у нас от 1993 г. насам, сочат данните на ДАБ.

Рязкото покачване на прииждащите хора започна през 2013 г., когато закрила пред ДАБ са потърсили 7144 души. През 2014 г. броят им се е увеличил на 11 081 души.

От началото на 2016 г. до 30 април закрила у нас са потърсили 5305 души. За същия период бежански статут са получили 198 души, а хуманитарен – 142.

В топ 3 на страните, от които пристигат търсещите закрила у нас, за последните 23 години (януари 1993 г. - 30 април 2016 г.) са Сирия (18 151 души), Афганистан (17 451 души) и Ирак (15 258 души).

От началото на 2016 г. обаче притокът на сирийци силно е намалял (само 606 души), тъй като хората изчакват промените във връзка с подписаното споразумение между Турция и ЕС. Затова за първите четири месеца на годината у нас са регистрирани най-много молби на хора от Ирак (2 159 души) и Афганистан (2 156 души).

Над 50% от хората (7786 души), които са подали молбите си за закрила на границата, това е станало, след като "Гранична полиция" ги е заловила в опит да напуснат страната, посочва в доклада си БХК.

Само 8% от хората с молби, подадени на границата, са получили директен достъп до процедура по закрила. В 100 случая до такава се е стигнало едва след завеждане на дело в съда заради продължително задържане (средно 6.5 месеца) в центровете за временно настаняване, което е доста над разрешения по закон един месец.

Отблъскване още на границата

"Най-големият проблем на процедурите у нас, но и на много други места, си остава липсата на гаранция, че ако човек се яви на границата и каже, че търси закрила, няма да бъде отблъснат", коментира Савова. По думите ѝ МВР вече дори публикува официална статистика, която доказва, че част от хората биват отблъсквани още на границата.

Според данните на ведомството, през 2015 г. общо задържаните от МВР граждани на трети страни са 31 281 души, като при 1/3 от тях това е станало на границата.

"Когато се издигат стени, без да има официални канали, по които хората да получават закрила, резултатът е престъпно каналджийство и увеличаване на приходите на организираната престъпност", смята Савова.

По думите на юристката най-сериозният проблем с бежанците у нас е положението на непридружените деца. Според Савова абсолютно неаргументирано социалните власти и Държавната агенция за закрила на детето през миналата година са се противопоставили на законовите промени за вменяване на попечителството и грижата за тези деца към тях.

Изчезващи деца бежанци

"В резултат този ангажимент бе прехвърлен към общините, които нито имат ресурса, нито компетентността и опита да оказват подобен род услуги. Преди това поне се правеше от социалните работници, а сега тези деца се настаняват в смесените центрове с всички възрастни, което е и сред основните причини за високия процент на изчезване на тези деца", посочи Савова.

В бежанските производства на всеки един етап служителите на ДАБ са длъжни да отчитат особеното положение на чужденците от уязвима група – деца (особено непридружените деца), хора с увреждания, възрастни, бременни жени, самотните родители с ненавършили пълнолетие деца, жертви на трафик на хора, лицата с тежки здравословни проблеми, с психични разстройства или хора, понесли изтезание и изнасилване.

Наблюдението на хелзинкския комитет през 2015 г. обаче констатира продължаваща липса на установен механизъм за ранна идентификация на уязвимите кандидати за закрила.

БХК е изготвил 15 препоръки към държавните органи за подобряване на процедурите по разглеждането на молбите за закрила. Сред основните съвети са изготвяне на механизъм за ранно разпознаване на уязвимите хора и насочване на децата мигранти и непридружените деца към центровете за отглеждане на деца, лишени от родителска грижа.

Още от България

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?