Проучване показва:

Една трета от абитуриентите се готвят да учат в чужбина

Напливът към Великобритания е намалял само слабо

Снимка: БГНЕС

Една трета (34 на сто) от днешните дванайсетокласници ще кандидатстват в университети в чужбина, показва проучване на консултантската компания "Интеграл" сред 10 хиляди абитуриенти от елитните гимназии в София и страната, направено през октомври и ноември 2013 г.

Според данните от изследването, тези, които са избрали да останат да следват у нас, са 48 процента, а 18 на сто все още се колебаят.

Според проучването, учениците от София и Варна, които искат да получат висшето си образование в чужбина, са над два пъти повече от тези, които възнамеряват да кандидатстват у нас. В останалите градове на страната се наблюдава по-скоро обратната тенденция.

Данните от последните години показват, че най-популярните специалности сред българските младежи, кандидатстващи за висше в чужбина, са IT технологиите, международно право, дизайн – компютърен, продуктов, инженерен и т.н. Икономиката и бизнес специалности също са сочени като предпочитани, популярен е и маркетингът.

Сред по-екзотичните специалности, избирани от българските кандидат-студенти в чуждестранните университети, са диетологията и други специализации, свързани с храненето и грижата за живота, както и модерната специалност "Кибер сигурност".

Траен интерес към следване във Великобритания, лекият спад е по-скоро демографски

След 2013 г., когато броят на българите, кандидатствали в британски университети, беше най-високият през последните години, за следващата учебна година документи да следват на Острова са с 11 процента по-малко, показват данни от централизираната система за прием UCAS. Тази година кандидат-студентите, насочили се към Великобритания, са 2160, а през миналата са били 2440.

Специалисти от консултантския бранш отбелязват, че това е закономерен процес, който се наблюдава в последните три години, след като таксите в английските университети се повишиха драстично от 3 хиляди на 9 хиляди паунда годишно. Спадът може да се обясни и с демографските процеси у нас, вследствие на които спада броят на завършващите средно образование.

Въпреки това България остава сред водещите държави по брой изпратени студенти на Острова. По този показател се нареждаме до страни със значително по-голямо население от нашето - Германия, Франция, Италия, Румъния и дори Индия, обясни Светлан Данев, собственик на компанията посредник за кандидатстване в чужди университети "Интеграл".

По думите на Данев въпреки противоречивото отношение към българите, пребиваващи на Острова, нашите студенти показват отлични резултати в най-добрите университети там и местните власти нямат интерес да затворят вратите си за нашите младежи. Данев отбеляза, че в последните години се наблюдава увеличаване на желаещите да учат в най-елитните университети във Великобритания – Оксфорд и Кеймбридж.

Към 15 януари документи за следване във Великобритания са подали повече от 30 ученици, а осем от тях вече са приети. Според наблюденията на консултантите, към топ университетите на Острова и по света се насочват най-вече възпитаници на Софийската математическа гимназия (СМГ), Националната природо-математическа гимназия "Академик Любомир Чакалов", немската и испанската гимназия в столицата, езиковите и математическите гимназии в Русе, Плевен и др., "Дойче шуле" в София и др.

Широка популярност сред българските кандидат-студенти през последните години имат и университетът в Портсмут и този в Ковънтри, където една от най-предпочитаните специалности се оказва спортен мениджмънт.

Българските студенти във Великобритания имат възможност да кандидатстват за различни по размер стипендии в зависимост от университета.

Университетът в Нортхамтън, например, отпуска по 2 хиляди паунда за новозаписаните студенти, които имат над 5.50 в дипломата за средно образование. Университетът в Брадфорд също предлага премия за отличниците в размер на 3500 паунда, а одобрените за прием в Университета в Шефилд Халам получават по 2 хиляди паунда в брой, за да започнат бакалавърската или магистърската си степен.

Законови промени във Франция може да увеличат интереса за следване там

Значителен ръст отбелязва интересът към получаване на висше образование и в Дания и Холандия – между 30 и 50 процента годишно. Според Данев, това се дължи на възможността за безплатна бакалавърска степен в Дания и ниските такси в Холандия. Освен това, там, както и в Скандинавските държави, в последно време се провеждат целенасочени политики за привличане на чуждестранни студенти и се предлагат все повече специалности на английски език. От посредническите фирми обаче съветват младежите, които са се насочили към Дания и Холандия, да не се бавят с подаването на документи, защото приемът там е с широк достъп, а сроковете са кратки, и местата се запълват бързо.

На традиционен интерес от страна на българските младежи се радват и университетите в Австрия, Германия, Швеция. Шведският университет Jonkoping, например, предлага безплатни магистратури за българи, като осигурява и тясно сътрудничество с различни големи предприятия, за да осигури реализация на възпитаниците си след тяхното завършване.

Много българи се насочват и към Уелс, където образованието е конкурентно за Острова, но семестриалните такси са по-евтини, отколкото в Англия – 3450 паунда на година.

Миналата година значително се е повишил интересът и към Белгия, където таксите са сравнително поносими - между 600 и 3 хиляди евро.

Франция също предлага евтино висше образование – таксите за бакалаврите са между 170 и 181 евро на година, а за магистрите – 245-250 евро. Приетите да учат там, които имат ниски доходи, могат да кандидатстват и за стипендия, но едва когато пристигнат на място. Освен това, от тази година отпада и изискването на университетите там кандидатите първо да са приети в университет в собствената си държава. Консултантският бранш очаква това да увеличи наплива на студенти към Франция, както се случи преди години с Австрия, когато повечето тамошни университети също отмениха това изискване.

По-многозначен е въпросът със следването в Германия, тъй като всеки университет там сам определя условията за прием.

Българските университети изкарват списъците с новите специалности едва през февруари и така остават с няколко месеца назад спрямо чуждестранните, отбелязаха още от "Интеграл".

Още от Общество

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?