Една трета от българите биха живели в чужбина, но само 5% сериозно обмислят да емигрират

Едва при пет процента от най-активните българи има трайни нагласи за емиграция в търсене на по-добър живот в другите страни от ЕС, показва национално представително проучване на "Афис", направено по поръчка на българските депутати от групата на социалистите в Европейския парламент. Същевременно една трета (37%) от сънародниците биха живели в чужбина, показва още изследването.

То беше представено в петък в новата сградата на представителството на Европейската комисия в София в присъствието на евродепутата Ивайло Калфин.

В изследването са взели участие 1028 българи на възраст между 15 и 55 години. "Афис" отчита, че максималният емиграционен потенциал в България е 674 000 души, но реално около 5 процента от активните българи (около 193 000 души) сериозно обмислят да се преселят в друга страна от ЕС.

Калфин отбеляза, че целта на изследването е била да се разсеят страховете, основно във Великобритания, че емиграцията на българите ще бъде масова и ще нанесе тежки вреди на техните социални системи.

"Целта е да убеждаваме колегите (в Европейския парламент - бел. ред.), че емиграцията е в полза на техните страни и във вреда за България", допълни евродепутатът.

Данните показва, че от 2008 година досега потенциалът за емиграция в чужбина се увеличава и това се дължи на икономическата криза. Преди пет години едва 20% от хората са обяснявали, че биха живели в чужбина, докато сега те са 37.1 процента. Увеличение има и на желаещите да мигрират вътре в страната – от 15 процента на 19 на сто.

Има сериозно изместване и на предпочитаните дестинация за емиграция заради икономическата криза. През 2008 година българите са предпочитали да търся препитание основно в Испания и Гърция. Сега с огромна преднина са Германия и Великобритания. Общо 43.4% от българите, които обмислят да напуснат страната, биха отишли в Германия, следвани от 34%, които биха работили на Острова. Причината е в по-високите заплати. Франция и Италия се предпочитат от 12% от хората за всяка от тях. САЩ са на последно място с 3.2 процента.

Очакванията на българите от работата в чужбина не са особено високи. Мнозинството хора (34%) смятат, че ако напуснат България, ще получават до 1000 евро. Следва група от 29%, които смятат, че заплата до 1500 евро е реална, а съответно 19% и 13% мислят, че ще успеят да се преборят за доходи съответно 2 и 3 хиляди евро. Средната заплата, която българинът очаква от работата си в чужбина е 1650 евро, а след като си плати сметките, да му остават 900 евро. Това се покрива с реалността, защото в анкетата има участници, които са работили в страните от ЕС и средно са получавали и спестявали толкова.

Българите не са и особено претенциозни към работата, която ще извършват в чужбина. Малко над половината от анкетираните обясняват, че ще работят каквото и да е, а едва една четвърт смятат да си търсят работа само според квалификацията.. В същото време бе отчетено, че едва 0.5 процента от анкетираните смятат да отидат в чужбина и да разчитат на социални помощи. Това е един от основните страхове на британците и германците по отношение на емигриращите хора от България и Румъния.

Проблем пред българите, които смятат да напуснат страната в търсене на по-добра работа, е владеенето на чужд език. Това не е грижа само за тези, които смятат да отидат във Великобритания, защото 76% имат познания за езика. Далеч на второ място е Германия, където едва 15% могат да кажат нещо на немски, а останалите нямат никаква подготовка.

"Афис" са изследвали и базовите ценности на българите, които биха имали отношение към емиграцията. Сериозно впечатление прави фактът, че за последните пет години хората, които твърдят, че няма нищо по-важно от родината и родното място, са намалели от 74% на 54%.

"Това има пряка връзка с нагласите на хората да емигрират", обясниха от социологическата агенция.