Една трета от българското море става за вятърни паркове, но пречките са много

Близо една трета от българското крайбрежие е подходящо за развитие на вятърни паркове в морските пространства като общият потенциал за инсталирани мощности е близо 176 ГВ, но най-лесни за осъществяване и с най-висока средна скорост на вятъра са проекти с капацитет от 11 ГВ в Североизточна България.

Този потенциал обаче не се оползотворява поради редица правни и регулаторни несъответствия, труден достъп до електроенергийната мрежата, противопоставяне от страна на местните общности, конфликти с екологичните норми и, като цяло, слаб политически ангажимент за ускоряване на инвестиционния процес.

Това сочи нов анализ на Центъра за изследване на демокрацията, представен по време на дискусия за разгръщане на вятърния потенциал, провела се във вторник. Организацията систематично призовава за внасяне на правни регламенти и пазарни правила за разработването и функционирането на ошфорни вятърни проекти. Страната ни смяташе да развива пилотни такива по Плана за възстановяване н устойчивост, но проектите по него за пореден път се пренаписват.

Сега центърът смята, че страната ни трябва да преодолее редица управленски дефицити, за да отключи огромните инвестиции във вятърния сектор и така да ускори декарбонизацията на българската икономика.

Според неговите анализатори изпълнението на амбициозната цел за въглеродна неутралност и енергиен преход зависи от успеха при разгръщането на потенциала на вятърната енергия.

"Докато в Северозападна Европа се наблюдава масово внедряване на вятърни електроцентрали както на сушата, така и в морските пространства, което намалява необходимостта от производство на електроенергия от природен газ, въглища и ядрена енергия, развитието на вятърните електроенергийни мощности в Югоизточна Европа остава слабо", посочва се в доклада на експертите.

Като предимство на вятърната енергия те отбелязват високия ѝ коефициент на полезно действие, което води до относително ниски цени на произведената електроенергия. Перките заемат по-малко земя и позволяват съвместяването с други с други икономически дейности, включително земеделски. Освен това вятърната енергия е от решаващо значение за балансирането на електроенергийната система в периоди на ограничено производство на електроенергия от фотоволтаични централи, докато в периоди на свръх предлагане, допълнителните обеми за производство на електроенергия от вятъра могат да се насочат към производство на водород в промишлеността, допълва се в анализа на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).

Организацията припомня, че поне 10 ГВ инсталирани наземни вятърни мощности могат да се реализират в Североизточна България (в областите Варна, Добрич, Шумен и Разград) заради високите средни скорости на вятъра, малките пречки пред използването на земята и подходящите екологични условия.

Участниците в дискусията се обединиха около нуждата от конкретни показатели за устойчивост, насоки и стандарти за законодателна промени, необходими за отключване потенциала за офшорна вятърна енергия в Черно море. Единодушното мнение беше, че трябва да се намали административната и регулаторна тежест за инвеститорите и да осигури конкурентна среда за бъдещето развитие на сектора. Необходимо е съществено разширение и модернизиране на електропреносната мрежа, особено в районите с най-сериозен потенциал, където и мрежата е с най-нисък капацитет.

Екоминистърът Юлиан Попов подчерта важността на това да се планира на регионално равнище, тъй като България е част от интегриран европейски електроенергиен пазар. Посочи, че Украйна има огромен вятърен потенциал и стратегия за интегриране с европейския пазар и България не бива да пропуска възможността да работи с Киев, предвид заявката на българското правителство да се включи в следвоенното възстановяване на страната. Той подчерта, че е от голямо значение да се дадат по-ясни напътствия по отношение на териториите, където може да се развива вятърната технология, което ще осигури по-голяма предвидимост за инвеститорите в сектора.

Създаването на зони за развитие на вятърни паркове е заложено в разглежданите на второ четене в парламента промени в Закона за енергията от възобновяеми източници.

Според директора на "Електроенергийния системен оператор" Ангелин Цачев мрежовите оператори ще продължат да играят централна роля в развитието на пазара и е нужно разпределение на разходите и ползите между държавите, за да се създаде ефективен пазарен модел за развитието на ВЕИ сектора. Той призна, че България няма готовност да разгърне напълно вятърния си потенциал, въпреки издадените положителни становища за присъединяване на 7000 МВ нови вятърни мощности.

До 2050 г. 80% от всички вятърни мощности да са на сушата, тъй като това е една от най-конкурентите ВЕИ технологии, коментира Виктория Керелска от Европейската вятърна асоциация. Тя призова за ускоряване на издаването на разрешителните за строеж на ВЕИ чрез дигитализиране на процеса, както и създаването на дългосрочна и предвидима регулаторна рамка. Според нея договорите за разлика, при които производителите получават доплащане, ако цените им са над борсовите, и те плащат във фонд, ако енергийния им е по-евтина и са продали на по-голяма себестойност, ще изиграят ключова роля за реализирането на вятърния инвестиционен потенциал.

На същото мнение за договорите за разлика е и Миглена Стоилова от Българската ветроенергийна асоциация, според която такива контракти . По думите ѝ проекти за общо 5000 МВ за вятърни централи са в процес на развитие в момента и биха могли да бъдат изпълнени до 2030 г. Техните инвеститори обаче са изправени пред административни предизвикателства, каквито всъщност има и в други европейски страни.