Едно СРС за 36 000 лева или как правителството "засекрети" публичен доклад за подслушването

Има значително увеличение на следенето, през миналата година са дадени 40 млн. лева

Едно СРС за 36 000 лева или как правителството "засекрети" публичен доклад за подслушването

Публичният доклад на спецагенцията за прилагане на специалните разузнавателни средства (ДАТО) се оказа засекретен, според администрацията на Министерския съвет. На 5 март Mediapool подаде искане за достъп до обществена информация с настояване да бъдат представени докладите на ДАТО за последните две години. По принцип докладът има защо да се крие, тъй като данните в него са стряскащи. От бюджетните разбивки излиза, че за изготвяне на само едно доказателство за пред съда от СРС данъкоплатците плащат колосалната сума от 36 000 лева. Това са месечните заплати на 12 прокурори.

Отговорът на МС дойде на 14 март. Той гласеше, че докладът на ДАТО за 2013 година не е наличен, а докладът за 2014 година е класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация. Министерският съвет отхвърля и изричното поискване да бъде представен публично достъпен вариант на доклада, ако целият такъв е засекретен.

Това, което стана впоследствие, показва пълният хаос, който цари в държавната администрация по отношение на прозрачността, размяната на документи и защитата на класифицираната информация.

По времето, в което Министерският съвет отказваше информацията, ДАТО качи на своя сайт публичен вариант на своя тъй секретен доклад. В него има информация за изпълнение на бюджета на спецагенцията, която изпълнява СРС-та по искане на МВР и прокуратурата. Отделно има и достатъчно детайлна информация, която показва, че в страната се подслушва повече от преди. Едновременно с ДАТО и ДАНС публикува публичен вариант на своя доклад за употребата на СРС.

От данните на ДАТО се разбира, че за следене в държавата са изхарчени 39.6 милиона лева през 2014 година. От тях 31.5 милиона лева са дадени за заплати и осигуровки на хората, които се занимават с това. Бонусите за успехи при подслушването и следенето са за още 5.6 милиона лева. Подробните данни от бюджета на ДАНС са класифицирана информация.

За тези 39.6 милиона лева ДАТО е приложила 6627 искания за използване на СРС-та. Статистиката показва, че прилагането на едно СРС излиза на данъкоплатците потресаващите 5975 лева. За сметка на високата цена ефективността е много ниска.

Всички тези СРС-та са довели до изготвянето на едва 1101 веществени доказателствени средства (ВДС), които са използвани пред съда. Няма статистика колко от тези ВДС-и съдилищата са приели като доказателства по делата, но със сигурност броят им е по-малък. Всичко това показва, че едно доказателство пред съда излиза на данъкоплатеца 36 хиляди лева. Това са месечните заплати на 12 прокурори или 45 средни работни заплати за страната.

Данните излязоха още преди да заглъхне скандалът "Червей", който доведе до свалянето на шефката на Софийкия градски съд Владимира Янева и отговорникът по подслушването в ДАНС Тодор Костадинов. Общата картина показва, че в България се подслушва много, скъпо и понякога незаконно.

Най-много се подслушва

Най-често в ДАТО е имало искания за изпълняване на подслушване на телефони. Това се е случило 6516 пъти през миналата година. Следва проследяването с 5359 броя, а зрително и техническо наблюдение е проведено в 5377 случая. 1190 пъти се е налагало проникване в имот, става ясно още от отчета. Броят на извършените действия е по-голям от броя на СРС-та, защото по едно СРС може да се извършат няколко действия за проследяване на заподозрени.

Заедно с данните на ДАНС излиза, че приложените искания за СРС в държавата са били общо 9533 през миналата година.

Статистиката показва значително покачване на броя на СРС-та. Рекордът е бил през 2010 година, когато е имало 15 618 съдебни разрешения за прилагане на СРС, които са били препратени към спецслужбите за изпълнение. През 2013 година броят им е бил 8480 - с над 1000 по-малко от 2014 година.

ДАНС е проучила общо 95 705 души и 966 сделки чрез прилагане на СРС, сочи докладът. Агенцията е работила и по проверка на сигнали за изпиране на пари на стойност близо 2 милиарда евро, но не става ясно какъв е резултатът от това.

Още от България