Едрият бизнес иска да отпадне лимитът за извънреден труд в коронакризата

Да отпадне таванът за максимален брой извънредно положени часове през годината. Да се въведе 9 или 12-месечен срок за прилагане на сумирано изчисляване на работното време и да се предвидят субсидии за българските авиокомпании за период от две години, предлагат от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Исканията на организацията бяха изпратени до медиите в неделя като становище по повод мерките, които ще приеме следващата седмица на второ четене парламентът,

От Министерския съвет пък съобщиха, че в понеделник ще се състои национален съвет за тристранно сътрудничество, на който ще се обсъдят както идеите на правителството, така и на работодателските и синдикалните организации, сред които има и част от предложенията на АИКБ.

Асоциацията подкрепя удвояването на сегашните 30 дни неплатен отпуск, които се признават за осигурителен стаж за годината, но само за 2020 г., за да не бъдат ощетени хората, на които се налага да гледат децата си в условията на коронавурис.

Според организацията работодателите ще бъдат подпомогнати в сегашните условия на криза, ако отпадне максималният брой работни часове извънреден труд в рамките на една календарна година, но се запазят изискванията за междудневна и междуседмична почивка.

Едрият бизнес обръща внимание, че страната ни не се е възползвала от предвидената от ЕС възможност да се определят референтни периоди за сумирано изчисляване на работното време в рамките на 12 месеца. Това би осигурило необходимата гъвкавост на организация на работния процес в условията на мерки за спиране на разпространението на Covid-19, посочва се в позицията на АИКБ. Асоциацията смята, че бюджетът само ще спечели, ако се промени Кодекса на труда и се допусне с колективен трудов договор или със споразумение с профсъюзите да се въведе 9 или 12-месечен срок за прилагане на сумирано изчисляване на работното време.

В подкрепа на българската туристическа индустрия АИКБ предлага да се запише законово, че Министерството на туризма ще субсидира с 6 хил. евро всеки чартърен полет до България, извършен от български авиопревозвач в продължение на две години след отмяната на извънредното положение у нас. Предлага се държавна помощ да могат да получават и туроператори, които ползват услугите на превозвачи с оперативен лиценз, издаден от страна, различна от България, при условие, че туроператорът докаже липсата на интерес за изпълнение на конкретния полет от страна на авиационните превозвачи с български оперативен лиценз.

От АИКБ изчисляват, че става дума за 900 -1000 полета средномесечно при положение, че противоепидемичната обстановка позволява това. Българските авиокомпании имат минимум 25 - 30 самолета в готовност за изпълнение на чартърни полети по заявка на туроператори. Среднодневно те могат да изпълняват поне 30 полета с по 200-300 пътника, посочва се в становището.

Организацията подкрепя възможността за намаляване на плащаната през 2020 т. концесионна такса за ползване на морските плажове срещу поевтиняване на чадъри и шезлонги или направо безплатното им предоставяне. Намалението обаче трябва да става по конкретен единен подход за всички, отчитащ обаче индивидуалните особености на обектите. Според АИКБ тази мярка може да бъде прилагана и по-дългосрочно, с конкретно договаряне за всеки отделен случай и при интерес за това. 

Индустриалците за пореден път критикуват мярката на правителството 60/40, с която правителството поема 60 процента от заплатата и осигуровките на работници и служители, за да не бъдат съкратени.

Те посочват, че три дни преди края на извънредното положение са усвоени едва 1.22 на сто от предвидените за мярката "60/40" средства (12 236 476 лева от предвиден бюджет 1 млрд. лв.). Отново се настоява мярката за запазване на заетостта в период на икономическа криза да е 60/0, какъвто е германският модел на кризисно законодателство. Така работодателите, които са принудени да спрат дейност и нямат приходи от дейност, но искат да запазят хората си, няма да са длъжни да плащат сегашните 40 на сто върху плащания до преди коронавируса осигурителен доход на наетите.

Според асоциацията не е достатъчно удължаването на срока за действие на мерките в извънредното положение до 30 юни 2020 г.

Предлаганото законодателно решение с така наречената "извънредна епидемична обстановка" противоречи на Конституцията на България, създавайки неясна правна отлика от уредените военно или друго извънредно положение, и е в колизия с норми на Закона за защита при бедствия, смятат още от АИКБ. Според тях предоставянето на правомощия на отделен министър да въвежда временни противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион на практика преурежда в ущърб на правата на гражданите и бизнеса въпроси, чието решаване Конституцията и действащото законодателство са възложили съответно на Народното събрание или на Министерския съвет. Ако този правен нонсенс бъде приет, означава основни принципи като недопускането на неоснователно ограничаване на права да се уреждат с общи административни актове, твърдят от асоциацията.