Едрият петролен бизнес: Всяко кътче с горива трябва да се знае

Всяко кътче, всеки заден двор, в които има нефтопродукти, трябва да мине регистрация. Ще преглътнем отлагането на отлагането, макар да е възможно ново отлагане. Това обаче оставя шизофреничното усещане, че някой не иска да заработи Законът за регистрацията на фирмите, занимаващи се с петролни продукти. Не искаме да влизаме в реториката на улицата и да облечем работниците си с жълти жилетки и да излязат на протести.

Това коментира във вторник пред журналисти председателят на Българската петролна и газова асоциация Живодар Терзиев във вторник по време на дискусия за проблемите на петролните и газови пазари. По думите му решението на парламента да удължи срока за регистрация с още три месеца – до 27 януари 2020 г., само поддържа сивия сектор в бранша, който тъкмо започнал да се чисти. Според Терзиев вече се забелязвало намаление на нелегалните продажби, но не каза с колко точно, като обясни, че предстои БПГА да поръча пазарен анализ на неправителствена организация.

Терзиев посочи, че над 50 процента от този бизнес членува в ръководената от него асоциация и почти всички техни обекти вече са регистрирани или са пред регистрация. По представени от него данни на финансовото министерство, търговските обекти за горива са малко над 2 хиляди и ако от обхвата на регистрация се извадят строителните фирми и земеделците, които по неофициални данни имат между 7 и 8 хиляди ведомствени бензиностанции, обект на новата регулация ще си останат досегашните компании.

"Трябва да е ясно, че нафта от 1.60 лв. за литър е невъзможна, не защото не ни се иска, а защото в нея не са включени 60 стотинки от данъци и акцизи", предупреди Терзиев.

Според него при регистрация и фискализация на всички обекти, работещи с горива, поне 15 на сто от сектора ще излезе на светло. Терзиев коментира, че всеки в този бизнес е допускал нарушения или е бил в ситуация да не може да покрие законовите изисквания, но е важно всички да работят при равни условия и да има адекватни банкови обезпечения, защото чрез тях се изправят грешките и се предотвратява извършването на нови. "Когато се изчисти пазарът, когато се излекува секторът и придобие имунитет, може да се говори за отпадане на обезпеченията", допълни Терзиев.

От БПГА отново подложиха на съмнение смисъла от намеренията на правителството да въведе видеокамери в данъчните и акцизни складове като мярка срещу контрабандата.

"Не сме против камерите, но техните данни трябва да се анализират, да се подобри секторът. Сивият сектор и контрабандата не са фотогенични и не се случват в данъчните складове, а по местата където няма камери", каза той.

Председателят на БПГА посочи, че асоциацията обжалва пред Върховния административен съд наредбата на финансовото министерство, която изисква от тях да изписват върху касовите бележки от бензиностанциите на каква цена купуват горивото на едро. Според него е манипулативно изписването само на покупната и продажната цени, без потребителят да е наясно какви са останалите разходи на дружествата. Освен това българските фирми щели да бъдат принудени да разкриват търговски тайни на какви цени купуват от международните партньори и това нарушавало конкурентните правила в Европа.

Юристът на организацията Светослав Бенчев обясни какви са компонентите на цената на бензиноколонката:"43 от цената на дизела се формират от доставната цена, акцизът е 30 процента, ДДС – 17 на сто, 3 на сто са разходите за заплати, 2 процента – амортизация, 1% - режийни, 2% е отстъпката за клиента, 1 процента – за логистика, и 1 процент – печалбата за фирмата". По думите му така бензиностанциите печелят по 2-3 ст. на литър, а като се махне отстъпката за клиентите – около 6 стотинки.