Едва 17% от българите смятат, че медиите са свободни

Борисов отново се радва на журналистическите симпатии

Орлин Спасов Сн.БГНЕС

Около 60% от българите не вярват на медиите, а едва 17 на сто смятат, че събитията се отразяват свободно, сочи годишното проучване на Фондация "Медийна демокрация" и Медийната програма на фондация "Конрад Аденауер".

Според проучването, проведено от "Маркет линкс" водещите теми през 2014 г. са били украинската криза и отношения между Русия и Украйна, изборите, енергетиката, банковата криза, бедствията и новото правителство.

Изследователите твърдят, че медиите трайно са загубили аудиторията си и тя е започнала да търси информация от социалните мрежи и блоговете. Измежду традиционните медии с най-голямо доверие сред българите се ползват телевизиите. След тях по обективност са онлайн медиите и вестниците, а последни са радиостанциите и списанията.

Орлин Спасов, изпълнителен директор на Фондация "Медийна демокрация", коментира, че и през 2014 г. журналистите често са били подлагани на външни влияния. Той припомни случаи, в които журналисти от различни медии са били заплашвани или подлагани на физически тормоз, сред които и този за повторно опожарения автомобил на журналистката Генка Шикерова от бТВ през 2013 г.

Независимо, че във втория си управленски мандат премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов спазва дистанция, не открива събития, не реже ленти и не участва в сутрешни блокове, той отново е любимец на медиите.

Ако в началото на 2014 г. отношенията на медиите към политика Борисов са негативни, то след втората половина на мината година те се обръщат и са изцяло позитивни, се казва в един от изводите на социологическо проучване, проведено от агенция "Маркет линкс".

Партия ГЕРБ и лидерът ѝ Бойко Борисов имат тотално присъствие в българските медии след втората половина на 2014 г., когато бе сформиран и вторият кабинет на ГЕРБ, този път коалиционен.

Самият Борисов има огромно превъзходство в медиите, като води с близо 80% пред президента Росен Плевнелиев, който също се ползва със симпатии, обясни директорът на Фондация "Медийна демокрация" Орлин Спасов.

Другите споменавани политици са Пламен Орешарски, Сергей Станишев, Лютви Местан и Николай Бареков.

По думите на Спасов пресата е в центъра на медийния ренесанс на Борисов, който в началото на миналата година е с отрицателен рейтинг, а в края - силно положителен. Като цяло медийната среда не се е променила и през 2014 г., добави Спасов.

"Като цяло вътрешната политическа ситуация през 2014 година се отрази пряко и на медийната среда. Може да се каже, че липсваше политическа и медийна воля за справяне с натрупаните проблеми и през миналата година. Това, което се случи през 2014-а, беше, че саморегулацията беше практически блокирана, огромна част от медиите продължиха да работят на загуба; остана недоизяснен въпросът за собствеността на много от средствата за информация. Факт, подчертан от редица изследвания, беше също така, че корупцията и влиянието на външни фактори върху медиите, сред които най-съществените са политическите, икономическите и административните, останаха неразделна част от българския медиен пейзаж", каза Орлин Спасов.

Споделяне
Още по темата
Още от България

Вярвате ли на приказката на Божков за Али Баба и подкупите към управляващите?