Едва 8% от българските фирми са високо дигитализирани

Преобладаващата част от предприятията (60%) смятат, че нивото им на дигитализация е ниско или умерено ниско ниво, 32 на сто са на мнение, че то е умерено високо, а едва 8 процента се определят като високо дигитализирани. В същото врече едва 19 на сто от служителите в предприятията покриват изискваните от тях компетенции за позицията, която заемат. Това показва проучване за готовността на българските компании за дигитална трансформация, извършено с евросредства от Българската стопанска камара (БСК), в партньорство с Министерството на труда и социалната политика и Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ).

С ниско ниво на дигитализация са фирмите от хранително-вкусовата и преработвателната промишленост. С относително високо ниво на дигитализация се определят производствата на ел. съоръжения, на основни химични вещества, бои и лакове, хартия и картон. Търговци, хотелиери и ресторантьори също се считат за дигитализирани. С най-високо нива са големите предприятия и тези с чуждестранно участие.

В същото време само една четвърт от участващите 103 предприятия от 16 икономически сектора имат дългосрочни стратегии за цифров преход

Анализът на реално притежаваните дигитални умения от служителите показва, че нивата на предлаганите общи и специфични умения са по-ниски от търсените с една или две степени. Това се наблюдава най-вече при общите умения, докато при специфичните разликите са по-малки.

Дефицит на умения има при занимаващите се с оценяване и управление на данни, защита на устройства, на лични данни и поверителност, идентифициране на нуждите и технологични решения, идентифициране на пропуски в дигиталната компетентност.

В масовия случай служителите трудно работят е-таблици и бази от данни, със специализиран софтуер и системи, с облачни технологии. Не се справят добре с използване на антивирусни програми, инсталиране на софтуери и драйвери, работа с диагностични системи; приложения и системи за комуникация и решаване на проблеми с отдалечен достъп. Проблем е и задаването на стратегии за дигитализация, проучване на пазарния потенциал чрез дигитални средства; осъществяване на продажби по електронен път и др.

Огромен брой от запитаните компании – 79 на сто, посочват като основен проблем за дигитализацията им липсата на средства. Към това обаче за 69 на сто проблем е липсата на дългосрочна стратегия, а за 68 на сто се добавя и недостатъчната квалификация на служителите.

Сред пречките пред бъдещата дигитализация са също така недостатъчната зрялост на използваните технологии (61%), психологически бариери у служителите (55%) и налагаща се промяна в бизнес моделите и системите за управление (49%). За 42% от участниците в проучването дигитализацията не е сред актуалните приоритети на компанията, която представляват.

Проучването изследва и кои са психологическите бариери у служителите при
въвеждането на нови дигитални технологии. За 64 процента от хората това е притеснението, че нямат знания и опит, а за 61 на сто се прибавя и тревогата дали ще се справят.

За 54% от участниците в анкетата бариера е страхът от неизвестното, а 51% се притесняват от необходимостта от полагане на допълнителни усилия. Безпокойство за запазването на работното място е налице у 48% от участниците в проучването, а недоверие към новите технологии изпитват 39%. 38% от анкетираните смятат, че сред психологическите бариери е незаинтересоваността и липсата на мотивация, а според 33% това е стремежът към стабилност и съхраняване на статуквото. Заплаха за личните интереси и репутация виждат 23% от участниците в проучването, а 15% посочват липсата на визия за бъдещото състояние на предприятието.

Самите компании пък посочват, че имат най-голям интерес към внедряване на системи за киберсигурност – 45% от анкетираните планират подобна инвестиция. Цифровата свързаност и/или Интернет на нещата, както и киберфизичните системи са част от бъдещите инвестиции на 40% от участниците в проучването. На следващо място по инвестиционен интерес се нареждат облачните изчисления (38%), роботите (37%) и мобилните приложения (30%). Всеки пети планира да инвестира в ERP (21%), ERM (20%) или сензори за регистрация на информация (19%), а 3D принтирането е в сферата на интерес на едва 11% от участниците в проучването.

Неговите основни изводи са, че фокусът на дигитализацията на икономиката трябва да се насочи не само към технологиите, а и към хората (управление на промяната и прехода, минимизиране на бариерите, мотивация. Препоръчва се развиване на гъвкави и адаптивни мрежи от микроквалификации и микрокредити за придобиване и валидиране на дигитални компетентности. Необходими са също така финансова подкрепа и реални стимули за работодателите, особено малките и средни предприятия, за да се осигури системно интензивно фирмено обучение за справяне с недостига на умения в областта на информационните и комуникационни технологии, посочва се в анализа. в него се съветва също така да се насърчава сътрудничеството между поколенията на работното място, свързващото менторство и "цифровото доброволчество".