Ефективността на подслушванията намалява, броят им расте

Ефективността на специалните разузнавателни средства (СРС) като способ за събиране на доказателства намалява, но употребата им се увеличава. Това стана ясно от данните, изнесени от зам.-председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Гроздан Илиев на национално съвещание в понеделник, посветено на прилагането на специални разузнавателни средства и използването на резултатите от тях.

В дискусията участват представители на прокуратурата и съда – двете институции, от които зависи колко подслушвания или проследявания ще бъдат поискани и колко разрешения ще се дадат.

Колкото повече се прилагат СРС, толкова по-малка е ефективността им, каза Илиев.

За три години разрешенията за тях са се увеличи тройно. През 2010 г. са дадени 15 946 разрешения в цялата страна. От тях само 1918 са влезли като доказателства по дела, което прави ефективност от 12 процента. Има едва 125 регистрирани отказа.

Проектопромени в закон предвиждат строг съдебен контрол на подслушванията

По-малко от седмица след констатацията на подкомисията за контрол на специалните разузнавателни средства (СРС), че в момента те могат да се използват за политически цели, защото в нормативната уредба има пропуски, които позволяват това, в деловодството на парламента бе внесен законопроект за промяна в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), с която да се отстранят тези слабости.

Вносител е зам.-председателят на ДПС и член на подкомисията Христо Бисеров. Проектопромените предвиждат да не може да се избягва съдебният контрол върху трафичните данни.

Според действащия закон специалните служби и органите на предварителното производство могат да заобикалят изискването за предварителен съдебен контрол при достъп до информация от мобилните и интернет оператори - разпечатки от разговори и интернет трафик. Целта на промяната в ЗЕС е да се отстрани тази възможност и съдебният контрол да стане незаобиколим.

още

За 2008 г. е имало 5988 разрешения, от които 908 са влезли по дела, а отказите са били 53.

От статистиката стана ясно, че най-много са исканията за подслушване, много по-рядко се ползват за проследяване, доверителна сделка, контролирана доставка и други.

Според председателя на ВКС Лазар Груев темата за СРС от около месец окончателно е напуснала полето на професионализма и се е пренесла в полето на политиката и скандала.

Една от целите на дискусията е да се формулират конкретни предложения на нормативната уредба.

Баланс между човешките права и борбата с престъпността

Лазар Груев посочи, че в многобройните и многопластови дебати за СРС липсва европейският поглед.

Той призова да се намери баланс между спазването на човешките права и ефективната борба с престъпността.

Главният прокурор Борисов Велчев смята, че скандалът с изтеклите записи от СРС е добър повод да се огледат механизмите на използването им, ефективността и да се види къде има място за подобрение. "Аз смятам, че има много такова място", каза Велчев.

Според него в момента магистратите действат конюнктурно. "Да потърсим такива правила в закона, които да ни гарантират, че в повечето случаи ще действаме принципно", призова Велчев.

По думите му на СРС-тата не бива да се гледа като на "свещена крава". "Нито да ги смятаме като панацея, нито да ги приемаме като едно абсолютно зло", каза Борис Велчев.

Според него действащият в момента закон не постига необходимия баланс. Броят на използваните СРС-та се увеличава с всяка изминала година и е "достигнал онова ниво на насищане, при което не само се засягат права, но и цената не си струва", отбеляза той.

Цветанов: Прокуратурата е завишила исканията за СРС-та

Действително има огромно завишаване на искания от страна на прокуратурата като заявители на специални разузнавателни средства, коментира министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов по повод изявлението на главния прокурор Борис Велчев, че се наблюдава голямо използване на СРС и така се нарушават правата на хората. Цветанов посочи, че чрез последните промени в законодателството през 2008 г. се е дала допълнителна оперативна свобода на наблюдаващите прокурори.

По думите му, е добре да се ограничи използването на СРС, но не трябва да се пречи на борбата с престъпността.

Министър Цветанов каза, че в момента не може да се разсекретят СРС срещу директора на агенция "Митници" Ваньо Танов, тъй като ще излязат наяве детайли от действащи разследвания.

Подкомисията за СРС да поеме целия контрол над прилагането им

По време на дискусията председателите на окръжните съдилища признаха, че в момента съдебният контрол над СРС е твърде формален. Стана ясно още, че оперативните работници и дори прокурорите искат да се подслушват лица с общи формулировки, от които не става ясно за какво е заподозряно лицето.

От думите на съдиите се разбра, че те не желаят да упражняват контрол, който със сегашната нормативна база е или формален, или го няма.

Председателят на Пловдивския окръжен съд Сотир Цацаров обаче заяви, че съдът упражнява по-строг контрол, отколкото личи от броя на издадените разрешителни за прилагане на СРС. В ръководения от него съд по-голямата част от отказите са устни и затова не са обхванати от статистиката.

Според Цацаров съдията не бива да се бърка в работата на оперативните работници или прокурорите като пресява кой да бъде подслушван.

Председателят и зам.-председателят на ВКС Лазар Груев и Гроздан Илиев призоваха съдиите по-внимателно да преценяват исканията за СРС, за да има по-ефективен контрол над тях.

В рамките на предложенията Висшият съдебен съвет (ВСС) ще започне да обсъжда въпроса за създаване на еднотипни регистри за издадените СРС. Ще се работи и за предотвратяване на възможността дадена служба да обикаля съдилищата из страната, докато намери кой да ѝ издаде разрешението.

От съдебната гилдия лансираха идеята за изграждане на звено от експерти в помощ на подкомисията за контрол на СРС в парламента, за да бъде тя подсилена и да ѝ се вмени целият контрол над СРС, дори и в момента на прилагането им.