Египет едва ли ще се присъедини към плана на Къшнър за Близкия Изток

Президентът на Египет Абдел Фатах ас Сиси

Предложеният от САЩ пакет с 9 милиарда долара помощи може да изкуши Египет с пари, към които отдавна се стреми, за да преобрази разкъсвания от конфликт Синайски полуостров. Анализатори обаче казват, че политическите рискове вероятно ще надделеят над всички потенциални финансови изгоди, съобщава агенция Ройтерс.

Египет среща затруднения със започването на инфраструктурни проекти за развитието на Синай, където военните и силите за сигурност се сражават със свързани с групировката "Ислямска държава" екстремисти. Въпреки заявленията на властите, че стотици въоръжени бунтовници са били убити или заловени от началото на кампанията през миналата година, ситуацията в губернаторството остава нестабилна.

Официални лица казват, че създаването на работни места и развитието на инфраструктурата са от ключово значение за борбата с екстремистките групи, които са се разпространили заради бедността и липсата на работа.

Осигуряването на ресурси и привличането на инвестиции в района, където бунтовниците продължават редовно да извършват нападения и който е закрит за външни лица, обаче е сериозно предизвикателство. Египетските власти обсъждат със Световната банка евентуално финансиране за развитието на Синай.

Миналата година съветник на президента Абдел Фатах ас Сиси каза, че се очаква планът за развитието на Синай да струва около 275 милиарда египетски лири (16,52 милиарда щатски долара) и трябва да бъде завършен до 2022 г. Той добави, че планът е "въпрос на национална сигурност".

Съгласно икономическия план за 50 милиарда долара "Мир за благоденствие", който бе изготвен от съветника на президента Доналд Тръмп и негов зет Джаред Къшнър и бе обсъден тази седмица на двудневна конференция в Бахрейн, палестинците биха получили 25 милиарда, а Египет, Йордания и Ливан - останалата половина. Деветте милиарда, предвидени за Египет, обаче са свързани с по-общо политическо решение на продължаващия от десетилетия израелско-палестински конфликт.

Въпреки че планът все още не е представен публично, запознати с него палестинци казват, че той не изпълнява техните искания за държава върху всички територии, завзети от Израел през войната в Близкия изток през 1967 г. Египет е една от двете арабски страни (заедно с Йордания), подписали мирен договор с Израел, а Ас Сиси и Тръмп взаимно се хвалят публично.

Нейтън Браун, професор по политология в университета "Джордж Вашингтон", казва пред Ройтерс, че е малко вероятно Египет да се съгласи с предложение, което може да го свърже по-тясно със съдбата на ивицата Газа. "Въпреки че фондовете за икономическо развитие на Синай са привлекателни, целта на плана изглежда е да свърже по-тясно Газа и Синай по начин, срещу който Египет се противопоставя по политически причини и опасения за сигурността", обясни той.

Яростна палестинска опозиция

Планът на САЩ включва поредица инфраструктурни проекти, целящи да подпомогнат търговията между Египет, палестинските територии и Израел. Той "ще съедини" Газа - малка територия, в която два милиона палестинци са затворени в ивица между Израел и Египет - със Северен Синай и ще създаде зона, където палестинците ще могат да живеят и работят под египетски контрол, твърдят арабски източници. Източници от египетските служби за сигурност казват, че това означава създаването на промишлена зона в Синай, където палестински работници от Газа ще могат да работят и живеят заедно с египтяни от Синай.

Египет, който поддържа добри работни отношения с ислямисткото движение Хамас, контролиращо Газа, възприема тясната ивица като жизненоважна за своята стабилност и може да приветства икономическите възможности за своите жители. Но тъй като палестинците яростно отхвърлят плана, е трудно да се предположи как би проработила една такава схема. Въпреки силния натиск на САЩ върху Египет да се присъедини към плана, Ас Сиси и неговият външен министър изключиха възможността да тръгнат срещу желанията на палестинците. Те категорично отхвърлиха идеята - прокарана в някои медийни публикации - че Кайро може да отстъпи земя в Синай като част от плана.

Египет е водил с Израел три войни за Синай - през 1956, 1967 и 1973 година - и всеки намек, че неговият контрол върху Синай може да бъде отслабен, би засегнал чувствителна тема. През 2016 г. решението на Египет да отстъпи на Саудитска Арабия два острова в Червено море доведе до безпрецедентни протести и юридически възражения.

"Проектите, идеите и числата в плана на Къшнър са просто теоретични предложения", каза Мохамед Ибрахим, генерал от резерва и член на управителния съвет на Египетския център за стратегически изследвания.

"Всичко, свързано със започването на проекти в Синай, е предмет на египетския суверенитет. Това е египетско решение и никой не може да ни налага да започваме конкретни проекти", добави той.

За да подчертае своята сдържаност, Египет изчака до последния момент, преди да обяви, че изпраща заместник-министър на финансите на конференцията в Бахрейн.

"Египет не може да си позволи политически да приеме плана "Мир за просперитет" заради яростната опозиция и отхвърляне от страна на палестинците, както и от значителна част от египтяните", каза Фауаз Гергес, професор по близкоизточна политика в Лондонското училище по икономика. По думите му, "ако бъде направено, това може да има тежки вътрешни последици".

Икономистът Абдул Халик Фарук отхвърли предложения от САЩ пакет от помощи за палестинците и съседните арабски страни като "форма на подкуп", който няма да донесе кой знае какво истинско развитие. Като оценява на около 850 милиарда долара кредитите, инвестициите и помощите, които Египет е получил между 1974 и 2010 г., Фарук каза, че предлаганият сега пакет от помощи за период от 10 години е капка в морето.

"Парите, за които говорите. . ., ще стигнат едва за изграждането на няколко шосета и сгради. Тези средства нямат стойност", каза той.

По БТА

Споделяне

Още от Свят

Как да се подходи с новата детска болница?